Руският президент Владимир Путин каза по-рано този месец, че мирът в Украйна ще настъпи, когато военните цели на Русия бъдат постигнати, повтаряйки, че се стреми към денацификация, демилитаризация и неутралитет на Украйна. Той не повдига много воала [какви са конкретните военни цели], което му дава възможност да маневрира, без да загатва как би могъл да го използва, пише американското списание Responsible Statecraft.
Русия, като държава наследник на Съветския съюз, остана без „буферната зона“ на източноевропейските държави, която беше жизненоважна за царете и комунистическия лидер Йосиф Сталин. Руските владетели отдавна са смятали тази област за наложителна поради липсата на естествена географска защита.
Векове наред много страни от Централна и Източна Европа са били принудително включени в царската и комунистическата империя. Не е изненадващо, че те не вярват на Русия и не желаят да ѝ предоставят влияние върху избора им на сигурност.
Сега Москва се надява да отмени това, което възприема като грешки на историята, като реинтегрира Украйна в своята сфера на интереси или дори като част от Руската федерация. Енергичната отбрана на Украйна илюстрира неподчинението на Киев пред този едностранен опит за съживяване на руската мощ и глобална роля. Украйна яростно защитава независимостта си.
Украинският президент Володимир Зеленски беше доста непреклонен, когато става въпрос за мирни преговори. Офанзивата през лятото на 2023 г. не се разви според очакванията. Украйна зависи от западната помощ и никой не знае със сигурност колко солиден е ангажиментът.
Руската атака срещу Украйна може да се възприема като изолиран и регионален конфликт, но не е така. Западният свят трябва да осъзнае, че фонът на войната до голяма степен е свързан с руските чувства на несигурност и неудовлетвореност от световния ред. Това чувство е широко разпространено извън западния лагер и помага да се обясни позицията на Китай.
Западният свят трябва да помни историята и да се стигне до трайно решаване на войната, без да се опитва да унижи едната страна, защото това посява семената на бъдещ конфликт. Западът трябва да спре да говори с Русия от позицията на силата. Защото и след Първата световна война Германия беше обвинена за нея и ѝ бяха наложени огромни репарации. А помним до какво доведе това години по-късно.