Ракетните удари на Техеран – начало на голяма война в Близкия изток, китайски таен план или мимолетна ескалация?

На 16 януари иранският Корпус на стражите на ислямската революция (КСИР) нанесе ракетна атака срещу Иракски Кюрдистан. Под ударите попаднаха американска военна база, американското консулство в Ербил, местната централа на кюрдската служба за сигурност и домът на местен бизнесмен, когото иранците подозират във връзки с израелската разузнавателна агенция Мосад. Също на този ден Иран атакува територията на Пакистан, лагера на привържениците на независимостта на Балучистан, пише EA Daily.

Могат ли тези удари да имат далечни последици или това са еднократни действия за постигане на локални политически цели? Има няколко версии.

Отмъщение за терористичната атака в Керман и бомбардировките на хуситите

На 3 януари на гробище в град Керман, по време на възпоменателно шествие за загиналия преди четири години генерал Касем Солеймани, избухнаха две експлозии, при които загинаха над 80 души, а над 200 бяха ранени. Не се знае точно кой стои зад терористичната атака. Въпреки че групировката ИД пое отговорност, редица ирански служители обвиниха израелските разузнавателни служби. Иранците официално заявиха, че ракетната атака срещу цели в Иракски Кюрдистан е извършена в отговор на терористичната атака в Керман, както и на убийствата на командири на КСИР. Те поставят специален акцент върху факта, че е унищожен резидент на Мосад.

Може също така да се предположи, че Техеран е отговорил по този начин на атаки срещу позиции на хусите в Йемен, които преди това бяха извършени от ВВС на САЩ и Великобритания. Хусите са шиитска организация, която се ориентира към Иран. Интересното е, че реакцията на САЩ на ракетните атаки беше много сдържана. Говорителят на Съвета за национална сигурност на САЩ Адриен Уотсън нарече действията на Иран безразсъдни и неточни. Американците също твърдят, че тяхното консулство и база не са пострадали. Вчера стана известно, че Ирак отзовава посланика си от Техеран. Но като се има предвид, че сега Багдад се управлява от шиитско правителство, вероятно посланикът скоро ще се върне в Иран. Пакистан изрази публично възмущение от ударите на негова територия, заплаши с ответни действия и отзова посланика си от Иран. Сепаратистите от Балучистан обаче са главоболие както за Техеран, така и за Исламабад, така че Пакистан вероятно ще се ограничи до гръмки изявления.

Според тази версия никой не се нуждае от война. Иран трябваше да отговаря за терористичната атака в Керман и за ударите срещу хусите, но те го направиха умерено, за да не провокират ескалация. Унищожаването на резидента на Мосад, ударът по кюрдския щаб за сигурност и дори експлозиите близо до американското консулство няма да принудят Белия дом да влезе във война с Техеран. Дори и да има попадения в сградата на консулството или военна база, САЩ предпочитаха да го скрият.

Преди четири години, след като американците убиха генерал Касем Сюлеймани, нещо подобно вече се беше случило. Иран нанесе ракетни удари по американски военни цели в Ирак, Белият дом се възмути и заплаши с отговор, но нещата не стигнаха по-далеч от това. Сега администрацията на Джо Байдън определено няма нужда от война с Иран. В Съединените щати има политическа криза и наближават президентски избори. Вашингтон трябва да помогне на Украйна и Израел с оръжие и финанси, но Конгресът не дава пари. Освен това е вероятно конфронтацията с хусите за контрол над корабоплаването в Червено море само да се засили. Така САЩ и Иран си размениха шамари, но не са готови за сериозна битка.

В навечерието на голяма война в Близкия изток

Техеран разбира, че голяма война не може да бъде избегната и смятат, че сега е най-добрият вариант да започне, докато САЩ имат слаб президент начело, а американският елит е зает с междуособна борба. Ако това е така, тогава действията както на Иран, така и на неговите сателитни организации, като Хизбула в Ливан и хусите в Йемен, само ще се засилят. Хусите засилват атаките срещу търговски кораби в Червено море. Хизбула ще започне пълноценна война с Израел. А Иран и шиитските въоръжени групи в Ирак и Сирия ще засилят атаките срещу американски цели в тези страни.

Натискът върху съюзните на Америка кюрди също ще се увеличи. Освен това по кюрдския въпрос Турция ще бъде ситуационен съюзник на Иран. Съединените щати ще се намесят и ще започнат да нанасят удари по територията на Ливан, което ще изостри конфликта. Тогава американските ракети ще влетят в самия Иран. Ако Иран продължи да атакува Пакистан, страната ще отмъсти. Ще започне голяма война в Близкия изток.

Но тази версия има редица недостатъци. Иран не се ръководи от ненормалници; те няма да предприемат действия, които могат да доведат до пряка конфронтация със Съединените щати, без да получат подкрепата на Пекин или Москва. Но е съмнително, че Китай или Русия са склонни да предоставят на Иран гаранции за защита. Освен това самият Иран има сложна етно-религиозна ситуация. Южен Азербайджан се намира на територията на Иран, около 20% от гражданите му са сунитски азербайджанци. Два пъти през XX век са правени опити за отделяне на тази територия от Иран. И сега има нарастваща държава Азербайджан, зад която стои Турция. Така че в случай на война на Иран със САЩ и Пакистан, той може да се присъедини към противниците на Персия, за да обедини отново етническите земи в една държава.

Тук са и гореспоменатите балучистански националисти, които искат да създадат своя държава. Има и Хузестан, населен не от перси, а от араби, те също нямат нищо против да имат собствена държава. И накрая, Иран има проблемни съседи. Освен Пакистан има и непредвидим Афганистан, където управляват талибаните. Като цяло отношенията на Иран с тях са сложни и е възможно те също да ударят Иран, ако войските му са на други фронтове. Ако в Близкия Изток избухне голяма война, това може да доведе до значително прекрояване на границите, унищожаването на някои държави и създаването на нови.

Допълнително "разтягане“ за Пентагона. Изтегляне на войските от Ирак

Иракските власти от няколко години се опитват да убедят американците да изтеглят войските си от страната. Иракският парламент отправи такова искане за първи път преди четири години след убийството на Сюлеймани. На 6 януари тази година иракското правителство повтори искането си. Това беше предшествано от американски въздушен удар в Багдад, насочен към шиитското движение Хизбула ал Нуджаба. Американците поддържат малък контингент от 2500 войници в Ирак. Но нямат намерение да ги изтеглят.

Иракското правителство със сигурност има лостове да принуди САЩ да направят това. Например да се обяви карантина на военните бази, за да не могат да се извършват доставки там. Съмнително е обаче, че официален Багдад ще се съгласи на това. Следователно формирования, съюзени с Иран, ще увеличат атаките срещу американски цели както в Ирак, така и в Сирия. Наскоро американците решиха да евакуират базата Хемо в Сирия. Някои бази в Ирак преди това бяха затворени. В светлината на това атака срещу Иракски Кюрдистан от иранска територия изглежда като "сондиране“ на американците - за Техеран е важно да разбере каква ще бъде реакцията. Както беше посочено по-горе, тя се оказа много умерена, което вероятно ще накара Иран и неговите сателити да засилят ударите, за да принудят американците да напуснат Ирак.

Възможно е Техеран да работи ръка за ръка с Пекин. Изборите в Тайван бяха спечелени от симпатизиращ на САЩ привърженик на независимостта. КНР можеше да стигне до заключението, че шансовете за включване на Тайван чрез дипломатически средства намаляват всеки ден. Това означава, че ще трябва да се използва армията. И за да се предотврати намесата на САЩ в конфликта, техните войски и флот трябва да бъдат разпръснати и разтегнати, а оръжията и боеприпасите да бъдат предоставени на колкото се може повече съюзници. Ограничената ескалация в Близкия Изток е това, от което се нуждае Китай. Така натискът върху американците е от полза както за Иран, така и за Пекин.