Западните държави потвърдиха подкрепата си за Украйна и ангажимента си за развитие на украинската отбранителна индустриална база на 18-ата среща на Контактната група по отбраната на Украйна във военновъздушната база Рамщайн в Германия на 23 януари. Украинският министър на отбраната Рустем Умеров заяви, че Белгия планира да предостави на Украйна военна помощ на стойност 611 млн. евро (около 663,4 млн. долара) през 2024 г.
Това посочва Институтът за изследване на войната (ISW).
Министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин повтори, че САЩ смятат, че Украйна използва военната помощ по подходящ начин, и заяви, че Съединените щати продължават да наблюдават и отчитат предоставената на Украйна американска помощ за сигурност. Остин изрично заяви, че САЩ не са видели "достоверни доказателства за злоупотреба или незаконно отклоняване на американско оборудване, предоставено на Украйна".
На 11 януари Службата на генералния инспектор на Министерството на отбраната на САЩ (МО) публикува доклад, в който се посочва, че невъзможността за своевременно документиране на определена помощ, предоставена на Украйна, се дължи до голяма степен на ограниченията, но това не предполага, че някой от материалните въздушни средства е бил присвоен.
Остин потвърди подкрепата на САЩ за укрепването на отбранително-индустриалната база на Украйна.
Умеров заяви, че Украйна е готова да инвестира съвместно в технологии и съвместно производство със заинтересовани компании, за да улесни пробива на бойното поле с "иновации и значителен технологичен напредък".
Ръководителят на пресслужбата и информационния отдел на Министерството на отбраната на Украйна Иларион Павлюк заяви, че Украйна и неуточнени официални лица са обсъдили начините за увеличаване на производството на оръжия и боеприпаси, създаването на коалиция за производство на артилерия, както и развитието на военновъздушните сили и противовъздушната отбрана на Украйна.
На 23 януари НАТО сключи договори за закупуване на над 200 000 артилерийски снаряда, които вероятно ще позволят на НАТО да изпрати допълнителна помощ на Украйна или да попълни запасите на НАТО. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг и генералният мениджър на Агенцията на НАТО за поддръжка и снабдяване Стейси Къмингс подписаха на 23 януари договори, според информацията с френската компания Nexter и германската Junghans Defense, за закупуване на около 220 000 155-милиметрови артилерийски снаряди на стойност 1,2 млрд. долара.
Столтенберг заяви, че войната в Украйна се е превърнала в "битка за боеприпаси", затова е важно НАТО да попълни запасите си, тъй като алиансът продължава да подкрепя Украйна. Не е ясно дали договорите имат за цел да позволят на НАТО да изпрати допълнителни боеприпаси на Украйна или да попълни собствените си запаси от боеприпаси. Западната помощ за сигурност остава жизненоважна за Украйна, тъй като всяко бавно намаляване или внезапно спиране на западната помощ много вероятно ще елиминира способността на Украйна да се защитава сама и може да доведе до завземането на значително по-голяма територия от руските военни в Украйна, приближавайки руските предни бази до границите на държавите - членки на НАТО.
Попълването на запасите на НАТО също е важно начинание, тъй като ISW също продължава да оценява, че превъоръжаването на НАТО е необходимо за възпиране - и ако е необходимо, за поразяване - на всяка бъдеща руска атака по източния фланг на НАТО, като се има предвид, че официални лица от Кремъл все по-често заплашват държавите членки на НАТО.
Руските военни блогъри твърдят, че руските сили се борят да компенсират украинските безпилотни самолети и ударите в тила на ниво, необходимо за излизане от позиционната война.
Известен руски военен блогър заяви на 23 януари, че руските сили трябва да разберат как да излязат от позиционната война, но че руските сили не са в състояние да се концентрират в достатъчна численост, за да пробият украинските линии, тъй като украинските сили нанасят удари по всички концентрации на сили, по-големи от батальон.
Военният блогър твърди, че украинските сили атакуват руските концентрации на сили дори в близките тилови райони. Той съобщи, че украинските сили все още атакуват малки руски групи от една-две пехотни роти и от 10 бронирани машини с удари от дронове, което не позволява на руските сили да достигнат дори до предните украински отбранителни линии.
Военният блогър се оплака, че единственото решение на руските сили досега е било да атакуват с 10-20 конни пехотинци с бронирани машини, поддържащи на "екстремно" разстояние зад пехотата. Свързан с Кремъл блогър отговори в съгласие с първия блогър, твърдейки, че украинският технологичен напредък е затруднил руските сили да концентрират няколко дивизии в отделен географски район, без украинските сили да открият концентрацията на силите.
Военният блогър подчерта, че руските сили трябва да получат превъзходство в непряката стрелба над украинските сили и да преразгледат руското командване и контрол.
Характеристиките и проблемите на позиционната война, които руските военни блогъри посочиха в последните дискусии, се припокриват с много системни проблеми в руската армия, от които военните блогъри се оплакват от дълго време.
Руските блогъри се оплакват като цяло от лошия руски C2, що се отнася до непрекия огън, изтощаването на руските сили чрез непродуктивни "месни атаки" срещу украинските позиции, лошото тактическо и оперативно планиране и борбата за противодействие на украинските безпилотни операции на фронтовата линия и в близките тилови райони.
Понастоящем няма индикации, че руското военно командване е подобрило съществено който и да е от тези идентифицирани проблеми на оперативно ниво, необходимо за пробив на позиционен фронт в един или повече райони на театъра.
Наскоро обаче руските сили доказаха, че са способни да постигнат незначителен тактически напредък по време на засилени офанзивни усилия дори и при наличието на тези системни проблеми, особено край Купянск в Харковска област и Авдеевка в Донецка област.
През нощта на 22 срещу 23 януари руските сили нанесоха серия от ракетни удари по Украйна, като новият пакет от удари вероятно е предназначен за пробиване на украинската противовъздушна отбрана.
Украинският генерален щаб съобщи, че руските сили са изстреляли четири ракети земя-въздух S-300/S-400, 15 крилати ракети Х-101/555/55, осем крилати ракети Х-22, 12 балистични ракети "Искандер" и пет ракети Х-59/Х-31 и че украинските сили са свалили всички ракети Х-101/555/55, пет ракети "Искандер" и две ракети Х-59.
Украински официални лица заявиха, че руските сили са нанесли удари по Харковска, Киевска, Днепропетровска и Сумска област.
Този пакет от удари е първият случай през последните месеци, в който голяма серия руски ракетни удари не включва безпилотни летателни апарати "Шахед-136/131", които руските сили често използват в опит да пречупят украинските системи за противовъздушна отбрана.
На 23 януари руски източник публикува кадри, за които се твърди, че показват руска ракета, която изпуска във въздуха ракети примамки, а в края на декември 2023 г. се появиха подобни кадри на руска ракета Х-101 по време на руски удар.
Възможно е в този пакет от удари да са използвани примамки на мястото на безпилотни летателни апарати "Шахед", за да се експериментира ефективността на използването на такива примамки и запазването на "Шахед" за други цели. Изглежда, че украинските сили наскоро са се адаптирали към новите руски ударни пакети, а руските сили вероятно продължават да експериментират с нови ударни пакети с различни средства за пробиване на украинската противовъздушна отбрана и да принуди Украйна да разположи системи за противовъздушна отбрана на определени места.
Говорителят на украинските военновъздушни сили полковник Юрий Ихнат заяви, че руските сили са изстреляли основно балистични ракети на 22-23 януари и че Украйна се нуждае от допълнителни средства за защита от тези ракети.
ISW продължава да оценява, че Русия вероятно се опитва да се сдобие с повече балистични ракети от чужбина, включително от Иран и Северна Корея, тъй като при определени обстоятелства балистичните ракети могат да бъдат по-успешни при поразяването на украински цели.
Руският външен министър Сергей Лавров се среща с иранския външен министър Хосейн Амир Абдолахиан и с министъра на външните работи на Палестинската национална власт Рияд ал Малики като част от усилията за задълбочаване на руските отношения с близкоизточните участници. Лавров се срещна с Абдоллахиан и подчерта засилването на взаимноизгодното руско-иранско сътрудничество.
И двамата официални представители потвърдиха подкрепата си за "скорошно прекратяване на огъня" в Газа.
Лавров и Абдоллахиан обсъдиха неуточнени споразумения, които руският президент Владимир Путин и иранският президент Ибрахим Раиси сключиха по време на посещението на Раиси в Москва през декември 2023 г.
Лавров също така потвърди руската подкрепа за "скорошно прекратяване на кръвопролитията" и "възобновяване на процеса на уреждане на Близкия изток" по време на среща с Ал Малики.
Вътрешнополитическият фокус на Кремъл върху "Годината на семейството" през 2024 г. вероятно отчасти е насочен към преодоляване на продължаващата демографска криза в Русия.
На 23 януари руският президент Владимир Путин подписа указ, който официално определя семействата с три и повече деца като "многодетни семейства" и въвежда различни мерки за социална подкрепа на "многодетните семейства".
Путин също така подчерта, че семейството е центърът на руските "традиционни ценности", като повтори предишните си изявления за значението на руските семейства от годишното си новогодишно обръщение на 31 декември 2023 г.
Фокусът на Кремъл върху 2024 г. като "година на семейството" вероятно има за цел да осигури идеологическа основа на руските усилия за увеличаване на руската раждаемост и решаване на руските демографски проблеми.
От началото на 90-те години на миналия век Русия се сблъсква с демографска криза, дължаща се на намаляваща раждаемост, застаряващо население, ниска продължителност на живота (особено сред мъжете в трудоспособна възраст) и високи нива на емиграция.
Войната на Русия в Украйна също оказа влияние върху някои аспекти на руската демография, особено като се има предвид, че мъжете в репродуктивна и трудоспособна възраст са основните руски демографски сили, които се бият в Украйна.
Между 800 и 900 хил. руснаци допълнително напускат страната след началото на войната през февруари 2022 г., включително до 700 хил. след заповедта на Путин за частична мобилизация през септември 2022 г.
В демографска прогноза на руската Федерална държавна статистическа служба (Росстат) от октомври 2023 г. се предвижда, че населението на Русия ще намалее до 138,77 млн. души към 1 януари 2046 г. и че темпът на естествено намаляване на населението ще надхвърли 600 000 души годишно в периода 2024-2032 г., като ще се забави до 400 000 души годишно в периода 2032-2046 г.
Мерките за социално подпомагане на семействата с три или повече деца и други пронаталистични политики стимулират руските жени да имат повече деца, за да получават обезщетения и други ползи от руската държава, което вероятно е надеждата на Кремъл, че постепенно ще увеличи раждаемостта в следващите поколения и ще забави общия темп на намаляване на руското население.
Руският Балтийски флот провежда брегови ракетни учения, които вероятно са насочени срещу провежданите в момента учения на НАТО Steadfast Defender 2024.
На 23 януари пресслужбата на руския Балтийски флот съобщи, че екипажите на руската система за брегова противоракетна отбрана Bastion са извършили електронни изстрелвания на ракети Onyx срещу имитиращи кораби на противника във Финския залив, а също така са провели учения за маскировка и борба със саботаж.
В ученията са участвали около 50 руски военнослужещи, които са използвали 10 единици специализирано военно оборудване.
Руските официални лица често представят ученията на НАТО като ескалиращи срещу Русия, въпреки че рутинно заплашват държавите членки на НАТО, а руското Министерство на външните работи (МВнР) нарече ученията на НАТО Steadfast Defender "все по-провокативни и агресивни", след като НАТО обяви ученията през септември 2023 г.
Ученията на руския Балтийски флот вероятно са част от по-широките усилия на Русия да се позиционира срещу по-широкия алианс на НАТО, подготвяйки се за потенциален бъдещ конфликт с НАТО, както ISW вече е оценявала.
Кремъл може би възнамерява да използва президентските избори в Русия през 2024 г. като референдум за войната на Русия в Украйна.
Руският опозиционен политик и кандидат за президент Борис Надеждин, когото руският опозиционен канал "Верстка" и руската служба на Би Би Си описват като единствения руски кандидат за президент, който се противопоставя на руската война в Украйна, заявява пред "Верстка" в интервю, публикувано на 23 януари, че според него руската Централна избирателна комисия (ЦИК) ще трябва да го регистрира като кандидат поради широката му подкрепа сред руската общественост.
Надеждин заявява пред "Верстка", че кампанията му събира подписи в подкрепа на кандидатурата му с нарастваща скорост от 7000 подписа на ден, но че се бори с кампанията и събирането на подписи.
На 23 януари кампанията на Надеждин обяви, че Надеждин е събрал над 100 000 подписа - количеството, което руската ЦИК изисква, за да регистрира независим кандидат в изборите - но че тези 100 000 подписа засега са недостатъчни за изискванията на ЦИК.
Освен това руската ЦИК изисква потенциалните кандидати за президент да представят подписи от повече от половината федерални субекти (региони) на Русия до 25 януари и че не повече от 2 500 подписа от един федерален субект могат да се считат за общо 100 000.
Руското опозиционно издание "Медуза" съобщава, позовавайки се на събеседник в кампанията на Надеждин, че някои от събраните подписи се считат за "несъвършени" или "дефектни" и че Надеждин иска "съвършени" подписи, които руската ЦИК да не може да оспори.
Руски вътрешен източник твърди, че Кремъл е разработил механизъм за прехвърляне на всички гласове на опозицията към Надеждин, за да даде на избирателите привидност на избор, като в крайна сметка гарантира преизбирането на руския президент Владимир Путин.
Вътрешният източник твърди, че Кремъл ще плати на Надеждин в замяна на това, че ще привлече гласовете на опозицията. Надеждин твърди пред "Верстка", че борбата му в кампанията, включително цензурата по руската държавна телевизия, показват, че той не е "марионетка на Кремъл" въпреки предишните му връзки с настоящата президентска администрация.
Руската служба на Би Би Си отбеляза на 22 януари, че първоначално кампанията на Надеждин се е борила за внимание, но през последните дни той е придобил известност, което е довело до приток на подписи.
Възможно е Кремъл да реши да позволи на Надеждин да се кандидатира като антивоенен кандидат, за да използва кадъра на неизбежното възкресение на Путин като положителен референдум за войната в Украйна, тъй като Кремъл се стреми да се подготви за дългосрочни военни усилия.
Руската правна система разширява обхвата на наказателното преследване по дела за изнудване, за да потисне широко източниците на несъгласие.
На 23 януари руският правителствен сайт "Лента" публикува разследване, в което подробно се описва как руските съдилища все по-често използват член 163 от руския Наказателен кодекс - членът, в който се определя изнудването - за преследване на различни медийни организации за предполагаемо инакомислие.
"Лента" съобщи, че руските правни експерти разглеждат закона за изнудването като "гумен печат" - умишлено неясен закон, който може да се тълкува гъвкаво и който съдилищата могат да прилагат към граждански дела, които обикновено не разглеждат по наказателни закони за изнудване.
В някои случаи най-тежката присъда за изнудване може да надхвърли присъдата за убийство.
От "Лента" отбелязват, че служителите на медии и компании за връзки с обществеността и журналистите са най-уязвими към разширеното преследване на делата за изнудване, и съобщават, че само през 2022-2023 г. руските съдилища са започнали 19 дела за изнудване срещу журналисти и блогъри.
Известен руски вътрешен източник отбеляза, че руските съдилища продължават да "бълват наказателни дела", като използват "порочно" тълкуване на руския закон за изнудване.
ISW и преди е съобщавала за подобни руски законодателни манипулации, целящи потискане на вътрешното несъгласие чрез въвеждане на страх от наказателна отговорност при дела, които обикновено се разглеждат на гражданска основа.