На 26 януари 1905 година, в мината Premier Mine в бившата британска колония Трансваал (днес провинция в ЮАР), е открит най-големият диамант в света - Кулинан. Находката му е по чиста случайност. Шефът на един от рудниците в Premier Mine Фредерик Уелс излиза да се поразходи на въздух (понеже случката се разиграва през нощта, на някои места датата е посочена като 25 януари). На лунната светлина забелязва проблясък в стената на рудника. Повиканите веднага работници разкопават около мястото и изваждат от скалите гигантския диамант, тежащ 621 грама (3106 карата), припомня "Накратко".
Любопитното е, че по-късно специалистите установяват, че камъкът някога е бил част от по-голям кристал. Но дори след като щателно пресяват всичко около мястото, където е открит, не успяват да намерят други фрагменти. Според друга версия, на камъкът се натъкват случайно работници, които копаели кладенец за вода. Но това е по-скоро плод на градските легенди.
Кръщават гиганта Кулинан – на името на собственика на мината.
Правителството на Трансваал решава да откупи необработения диамант и да го подари на краля на Британската империя Едуард VII. Обаче възниква въпроса за безопасното му пренасяне до Англия. Към онзи момент диамантът е оценяван на 8 милиона лири стерлинги (приравнено към днешни цени би струвал колкото 94 тона злато). Кулинан би бил желана плячка за всеки крадец. Британците намират просто, но ефикасно решение на проблема.
Подготвят военен кораб, осигуряват му въоръжен до зъби екипаж. В трюма на кораба поставят масивен сейф, а и самата подготовка на кораба се следи и отразява на страниците на британските вестници. Обаче, всичко това е една разходка по море на един празен сейф. Кулинан е транспортиран до Англия като обикновена пощенска пратка с нормален пощенски кораб. За това, че камъкът се пренася по този начин знаят само изпращачите на пратката и получателите на диаманта.
Обработката на камъка е поверена на най-добрият в Европа по това време гравьор – Йозеф Аскер. В продължение на няколко месеца той изучава диаманта и чак тогава започва същинското рязане и шлифоване. Мълвата твърди, че когато бижутерът поставил длетото в мястото, където преценява, че трябва да раздели камъка и нанесъл първия удар по него, загубил съзнание от обзелото го вълнение.
След разделянето на диаманта са получени 9 по-големи парчета. Най-голямото след обработката получава името “Голямата звезда на Африка” (или “Кулинан I”). Тежи 516,5 карата (103,3 грама). Инкрустиран е в скиптъра на Едуард VII и е така изработен, че да може да се отделя от скиптъра и да се носи самостоятелно като брошка.
Второто по големина парче е превърнато в диаманта “Кулинан II” и е инкрустирано в Короната на британската империя, точно под рубина “Черния принц” на челния кръст на короната.
Останалите по-големи парчета също са превърнати в бижута, като получават поредни номера към името Кулинан. От най-малките остатъци са изработени още около стотина диаманта.