Публикация на Жозеп Борел, върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност и заместник-председател на Европейската комисия:
Началото на 2024 година бе белязано с изсипването над Украйна на безпрецедентно висок брой руски дронове и балистични ракети. Две години по-рано, в първите дни на 2022 г., посетих Донбас и Киев. Вече ясно се усещаше, че предстои война, а Русия струпа над 100 000 войници по границите с Украйна.
В онези дни Путин се обзаложи, че Украйна няма да може да устои на руска атака и че вътрешното разделение и енергийната зависимост ще попречат на ЕС да ѝ се притече на помощ. Той се готвеше за война с продължителност само няколко дни. Много европейци имаха подобни очаквания. Нещата обаче се оказаха съвсем различни. Путин едва ли си е представял, че две години по-късно Украйна все още ще продължава да се съпротивлява.
Украинските въоръжени сили спечелиха битката при Киев, спечелиха битката при Херсон, освободиха повече от половината територия, завзета от Русия, пробиха блокадата на черноморските пристанища и принудиха Русия да изтегли по-голямата част от флота си от окупирания Крим. Миналогодишната украинска контраофанзива обаче не постигна желаните резултати и руските агресори поддържат натиска върху Украйна и продължават с интензивните бомбардировки. На практика Русия не постигна никакъв напредък на бойното поле през 2023 г., а Путин остава готов да допусне още стотици хиляди млади руснаци да умрат, за да завладеят Киев. Неговата армия и неговият народ страдат, но той не знае какво означава да отстъпиш крачка назад.
В резултат на това отново чуваме твърдения, че Украйна не може да спечели и че западната подкрепа няма да удържи. И отново се надигат гласове за примиряване с положението. Тези твърдения бяха грешни през 2022 г. и остават грешни и днес. Не трябва да им позволяваме да определят политиката ни за Украйна.
Както каза Сам Грийн, експерт по Русия в Кралския колеж в Лондон: „Путин може да иска преговори, но не иска да преговаря“. Самият Путин заяви: „Ние искаме да прекратим този конфликт възможно най-скоро, но само при нашите условия“. Неговите условия? Денацификация, демилитаризация и демонтаж. Три думи, които означават едно нещо: да се предадеш. Той многократно е показвал, че не преговаря добросъвестно и редовно не спазва споразуменията. Кой би могъл насериозно да очаква, че Путин действително ще търси компромис – сега, по-малко от година преди изборите в САЩ, които според него може да благоприятстват имперските му амбиции?
Путин сбърка преди две години. Той сбърка по отношение на възможностите на своята армия. Сбърка по отношение на съпротивата на украинците. Той сбърка по отношение на европейското единство. Той сбърка по отношение на силата на трансатлантическата връзка. Трябва отново да му докажем, че бърка. Вместо да допускаме примирение с положението, трябва да си спомним научените от 2022 г. насам уроци, да не повтаряме грешките и да удвоим усилията си в областите, в които постигнахме успех.
Европейският съюз и държавите членки предоставиха безпрецедентна икономическа, хуманитарна и военна подкрепа на Украйна като доставиха боеприпаси и въоръжение на стойност почти 30 милиарда евро и обучиха близо 40 000 украински войници на европейска територия. Също така войната укрепи трансатлантическото единство, а санкции, които постепенно затягаме с цел да предотвратим тяхното заобикаляне, отслабиха военната машина на Русия.
Наред с това обаче ние често бяхме твърде бавни в предоставянето на базови оръжия за Украйна – действахме едва когато имаше заплаха Русия да вземе надмощие. Това колебание струваше човешки животи. Занапред имаме нужда от промяна на парадигмата – от подкрепа за Украйна „колкото е необходимо“ към ангажиране с „това, което е необходимо“, за да може Украйна да постигне победа.
Трябва да снабдим Украйна с това, от което се нуждае, за да освободи своята територия, включително ракети с голям обсег и други съвременни оръжейни системи. Трябва също да укрепим способностите на Украйна за противовъздушна отбрана. Със засилването на руската кампания срещу цивилни цели и инфраструктура, противовъздушните ракети придобиват решаващо значение за спасяването на животи и за предотвратяването на атаки като неотдавнашния бомбен атентат срещу детска клиника в Харков.
Това трябва да върви ръка за ръка с възраждането на европейската отбранителна индустрия. Войната в Украйна разкри, че тази индустрия далеч не е достатъчно подготвена да посрещне предизвикателствата, пред които сме изправени. Голяма част от най-съществената военна подкрепа на ЕС за Украйна дойде от наличните запаси. За отбранителната индустрия, свита до производство в мирно време, е сериозно предизвикателство да попълва тези запаси, като в същото време предоставя повече оръжия и боеприпаси на Украйна. Въпреки че разходите за отбрана вече са с 40% повече в сравнение с най-ниското им ниво през 2014 г., това обръщане на тенденциите все още не е достатъчно скоростно. Необходими са ни по-интензивни усилия, за да спечелим оспорваната надпревара с Путинова Русия.
Не можем да му позволим да надделее. Нашата собствена сигурност е заложена на карта. Ако стратегията на Путин се окаже успешна, това ще насърчи Русия и други автокрации да наложат имперския си дневен ред. Трябва на всяка цена да не допускаме свят, в който силата прави правото, в който силните държави променят граници според волята си и слабите падат жертва на силните. Допускането на такъв сценарий би хвърлило дълга сянка върху нашето бъдеще за десетилетия напред.
Надделяването на Украйна срещу руската агресия е най-добрата гаранция за сигурността на Европа. Една научила се да живее в рамките на собствените си граници Русия ще означава намален натиск върху съседите ѝ, улеснен път към членство в ЕС за Украйна, а това ще позволи на Европа и на света да насочат вниманието към многото други предизвикателства, които изискват решения. С наша помощ Украйна може да постави имперските амбиции на Русия в историята. Това трябва да ръководи нашите действия и мислене.