Обедняването в Турция е абсурдно. На пазара в Истанбул продават по половин китка магданоз на тези, които нямат пари за цяла. Двама турски публицисти описват драматична картина на бедност и огромна емиграция.
"Болни сме. Обезкървяваме се. Губим младите хора, от които Турция се нуждае, губим и надеждата си" – това драматично признание четем в колонката на известния турски публицист Бюлент Мумай в германския всекидневник „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ (ФАЦ). Мумай е разтревожен, че абсолвентите на елитните истанбулски гимназии масово заминават за чужбина.
„Голямото мнозинство от най-добрите ни ученици следва в университети в ЕС, най-вече в Германия. И никога няма да се върне. Предоставяме им безплатно нашите най-добри млади хора, а знаете ли какво внасяме в замяна? Смет! През 2023 година Турция стана шампион в класацията на страните, където държавите от ЕС изнасят боклука си“, пише още турският публицист.
Поколението, на което му дойде до гуша
Седмичникът „Ди Цайт“ добавя, че това е нов тип миграция от Турция на Запад: бягащите от Ердоган. Колумнистът Джан Дюндар пише: „Емигрира поколението, на което вече му е писнало да живее под нарастващия натиск на всекидневния живот. Поколението, на което му е дошло до гуша да не изрича на глас мислите си и да не живее по начина, по който иска“.
Публицистът добавя, че става дума за високообразовани хора от академичните среди, за хора на изкуството, за млади родители, които не искат децата им да израснат в режим на репресии. „Те напускат страната си, защото им е невъзможно да се интегрират в тази нова Турция“, заключава Дюндар.
Турският публицист Бюлент Мумай също описва част от параметрите на тази нова Турция. Той пояснява, че бюджетът на държавната религиозна служба „Дианет“ е три пъти по-висок от бюджета на Министерството на културата. „Ходжи, на които плащаме с данъците си, разказват в петъчните си проповеди, че бедността е нещо възвишено, а в райските покои търпеливите ги очакват „момичета, току-що навлезли в пубертета“. В такъв климат е почти невъзможно да не изгубиш разсъдъка си“, коментира Мумай.
Богатите станаха още по-богати, а бедните – по-бедни
Тъкмо обедняването е централният проблем на Турция в момента. Агенция Франс Прес цитира официалната статистика от Анкара, според която годишната инфлация е около 65%. Независимите експерти от изследователската група „Енаг“ обаче твърдят, че през януари инфлацията е достигнала 129,1% в сравнение със същия месец на предишната година.
В колонката си във ФАЦ Бюлент Мумай цитира също официалната статистическа служба и установява, че неравенството в страната е достигнало небивали висини: Най-богатите 20% от турците получават над половината доход в страната, а крайните в класацията 20% изкарват едва 5,9% от доходите. „Ердоган управлява вече 21 години тъкмо с гласовете на долната и средната прослойка и за това време почти успя да унищожи средната класа, като направи богатите още по-богати, а бедните – по-бедни“, коментира Мумай.
Авторът описва някои едва ли не абсурдни прояви на това обедняване в Истанбул. Например, как на пазара се продава половин връзка магданоз за онези, които не могат да си позволят цяла. Или как на щанда за гевреци по-заможните хора плащат допълнително, за да има безплатни кравайчета за по-бедните. Или как ресторантьорите хранят закъсали студенти с онова, което им остава в излишък. Макар че и самите ресторантьори явно не са добре.
Срещу това няма ваксина
Мумай пише, че през 2023 година по икономически причини са затворили 2136 заведения – и привежда за сравнение факта, че дори по време на пандемията, когато хората не можеха да излизат, са били затворени само 1773 ресторанта. А обобщението на Бюлент Мумай в колонката му във ФАЦ звучи така: „Разбирате, че придворният режим вреди на страната повече от коронавируса. И засега срещу него няма ваксина.“