Отидете към основна версия

1 902 51

В активна защита: Балтийските страни се готвят активно за руско нападение

  • русия-
  • литва-
  • латвия-
  • естония-
  • нато

Министерството на отбраната на Естония изчислява, че за да превземат такива позиции, потенциалните нападатели ще имат нужда от четири до седем пъти повече хора, отколкото без укрепления

Снимка: БГНЕС/ЕРА

Литва, Латвия и Естония укрепват 1000-километров участък от източната си граница, най-уязвимата във военно отношение част от фланга на НАТО, с т. нар. "Балтийска защитна линия“, съобщава британският вестник The Times.

Границите на трите държави ще бъдат укрепени с различни фортификационни съоръжения, като се предвижда и изграждането на повече от 1000 бетонни бункера. Укрепената граница ще разделя балтийските държави от Русия, Беларус и "милитаризирания“ руски анклав Калининград.

Само Естония планира да похарчи около 60 милиона евро за изграждането на 600 такива структури по границата с Русия.

"Всеки бункер ще има площ от около 37 квадратни метра, ще може да побере около 10 войници и ще бъде защитен от артилерийски удари. Освен това наблизо ще има складове за боеприпаси и структури като противотанкови мини, ровове, бодлива тел и бетонни пирамиди – т.нар. драконови зъби“, поясни заместник-министърът на отбраната на Естония Сузан Лилевали.

Както поясняват естонските военни, проектът се изпълнява с висока скорост, поради опасения от атака на Кремъл срещу балтийските страни. Във вторник, 13 февруари, външното разузнаване на Естония предупреди в годишния си доклад, че Русия възнамерява да разположи два пъти повече войски по границите на балтийските държави. Преди началото на войната в Украйна там бяха концентрирани 19 000 войници.

Докладът на разузнаването също така описва руските планове за създаване на нов армейски корпус, вероятно базиран в Петрозаводск, североизточно от Санкт Петербург, който ще покрива границата с Финландия.

Общата идея, според Донатас Палавенис, офицер от литовската армия и изследовател в Балтийския институт за напреднали технологии във Вилнюс, е да се забави напредването на нахлуващите сили и да се насочат към райони, където НАТО може да отвърне на удара при по-приемливи за него условия.

"Изграждането на тази укрепена линия несъмнено ще отнеме време и ресурси, но нейната ефективност е очевидна във войната в Украйна, където войските не са в състояние ефективно да пробият препятствията и да завладеят значителна територия“, казва Палавенис.

Той добавя, че тъй като балтийските страни нямат дълбочината на отбраната, за да задържат врага, битката ще се води за всеки сантиметър територия, което ще изисква създаването на изкуствени препятствия и укрепления, за да се минимизират загубите.

Министерството на отбраната на Естония изчислява, че за да превземат такива позиции, потенциалните нападатели ще имат нужда от четири до седем пъти повече хора, отколкото без укрепления.

"Дори ако линията в крайна сметка не успее да се задържи, това поне ще даде на защитниците ценно време да се прегрупират и да получат подкрепления от други страни от НАТО“, отбелязват военните.

Балтийските страни са особено заинтересовани да лишат Русия от възможността да създаде собствена защита на всяка територия, която превземе. Експертите анализират какво стои зад неуспеха на контраофанзивата на ВСУ, както и защо руснаците не могат да продължат да навлизат в сърцето на Украйна.

"Зад това има всякакви контрамерки: ровове, редици от драконови зъби, минни полета. Всичко работи“, казват те.

И добавят, че основният урок е да се намерят начини да се спре настъплението на руските бронирани части, защото ако им бъде позволено да се изтеглят, за защитата на трите страни може да се окаже прекалено късно.

Поставете оценка:
Оценка 3 от 16 гласа.

Свързани новини