САЩ заявиха, че насрочените за днес избори в Иран няма да бъдат свободни, при положение, че консервативните власти се опитват да заглушат призивите за бойкот, предаде Франс прес, цитирана от БТА.
"Не очаквам изборите в Иран да бъдат свободни и честни и не мисля, че много иранци очакват" те да бъдат такива, заяви пред журналисти говорителят на Държавния департамент Матю Милър.
"Хиляди кандидати вече бяха дисквалифицирани в една непрозрачна процедура, а светът отдавна знае, че иранската политическа система се характеризира с недемократична и непрозрачна административна, съдебна и избирателна система", допълни той.
Над 61 милиона иранци са призовани да гласуват днес за нов парламент и за членове на Събранието на експертите, като се очаква в отсъствието на алтернатива консерваторите да засилят влиянието си.
Върховният ирански лидер - 84-годишният аятолах Али Хаменей, който е на този пост от 1989 г. - насърчи иранските избиратели масово да гласуват, като заяви, че "враговете" на държавата искат ниска избирателна активност.
Изборите обаче бяха критикувани дори в редиците на ветераните на ислямската република.
Иран е "много далеч от свободни и конкурентни избори", отбеляза със съжаление бившият президент реформатор Мохамед Хатами (управлявал от 1997 до 2005 г.). Хатами не призова за бойкот на изборите, за разлика от опонентите си в изгнание, които представят всяко участие като признак на компромис със системата.
Основната коалиция от реформаторски партии - "Фронт за реформи" - на свой ред обяви, че отказва да участва в тези "безсмислени избори".
САЩ и Иран изпитват дълбока взаимна враждебност от Ислямската революция през 1979 г. насам. Отношенията им се влошиха още повече след кървавото нападение на подкрепяното от Иран палестинско ислямистко движение "Хамас" срещу подкрепяния от САЩ Израел на 7 октомври.