Савита Вагнер всъщност никога не е планирала да стане войник. След гимназията първоначално следва медицина. Прекъсва след няколко семестъра и започва да дава частни уроци по математика, латински и немски. Работи и като уеб дизайнер. Вагнер се омъжва за канадец, заминава с него за Хале и отново започва да следва в университет - този път математика.
Всичко се променя, когато през март 2022 тя тръгва с автомобил за Украйна, за да пренесе медикаменти до Лвов и Киев. Там тя среща западни журналисти, които се нуждаят от шофьор. Качва ги в колата и ги кара през минирани пътища и села около Киев и Чернигов, които тъкмо са били освободени от руската окупация. През есента на 2022 година Савита Вагнер разказва пред ДВ, че екипът репортери е бил посрещнат от местните хора като "освободители". "Дори и когато им давахме по един хляб, бяха готови едва ли не да ни целуват краката. Тогава разбрахме, че руснаците са изтезавали хора."
Това я разгневява. Осъзнава, че хуманитарната помощ далеч не е достатъчна. И решава да започне да помага на войниците.
Седмици наред в окопите до Изюм
Савита Вагнер няма нито опит в армията, нито пък говори украински език. Решава обаче, че няколкото семестъра следване по медицина са "достатъчни, за да оказва медицинска помощ на фронта". След два месеца базисно обучение тя отива на фронта в североизточна Украйна - през юни 2022 година. Става пехотинка. Прекарва седмици в окопите, преди да бъде назначена като военен медик. "Бяхме на фронта денонощно. Намираш се в гора, насред нищото. Нямаш очила за нощно виждане или пък има само един чифт за петима или осем души. Чуваш някакъв звук, идващ отнякъде, и просто стреляш в посоката, в която са руснаците", разказва тя. Дори базата на подразделението била в обсега на руските минохвъргачки и танкове: "Във всяка друга армия те сигурно щяха да се махнат оттам, но украинците са смели момчета."
През 2022 Савита разказва пред ДВ, че там няма течаща вода, няма и нормална тоалетна. "Къпех се в дъжда, винаги бях благодарна, когато валеше. Непрестанно се потиш или мръзнеш. В такива условия по някое време забелязваш, че това те изтощава."
"Не бях такъв тип човек"
За човек, израснал в сплотено семейство в мирния Бон, това са доста тежки условия. "Никога не съм гледала дори филми за войната, не бях такъв тип човек", обяснява през 2022 Вагнер пред ДВ. В началото тя дори не знае как се наричат военните съоръжения - като минохвъргачка, взвод или окоп. Започва да научава военната терминология чак когато се присъединява към войниците на фронта, където има и други чужденци, които си общуват на английски език.
Повечето чуждестранни доброволци в Украйна са американци, а не европейци. Това обърква Савита. "Много малко вероятно е Путин да използва ядрено оръжие срещу САЩ. Но ако Украйна загуби тази война, то Путин няма да спре и цяла Европа ще е изправена пред огромен проблем", казва тя навремето пред ДВ.
Савита Вагнер служи в батальона "Карпатска област". Той отива на фронта като доброволчески отряд, който по-късно е интегриран в армията. От самото начало батальонът е отворен към чуждестранни доброволци, често такива, които не говорят езика и нямат опит на бойното поле. Имал репутация на националистически отряд. Но Савита Вагнер не искала и да чува подобни неща. Тя разказва, че срещнала само "обикновени украинци" там - музикант от Донецк, предприемач в областта на текстилното производство. "Това не е екстремистка организация", споделя тя. Самата тя казва, че не е привърженик на никоя партия. "Аз съм в някъде по средата - нито лява, нито дясна."
"Сражава се за свободата на Европа"
Савита Вагнер е убита при артилерийски обстрел близо до Сватове в Източна Украйна на 30 януари 2024, докато се опитва да евакуира ранени колумбийски войници. За времето, което прекарва на фронта, тя е спасила десетки ранени бойци, разказват другите войници.
През февруари 36-годишната германка беше погребана с военни почести в Киев - на т.нар. "Алея на славата" във военното гробище. "Сметнахме, че е редно да я оставим при братята ѝ по оръжие", разказва пред ДВ майка ѝ Ула Вагнер. "Тя беше толкова отдадена на каузата, че загуби живота си там. Ще пътуваме веднъж годишно до Киев, за да я посещаваме."
Съпругът на Савита Вагнер разказва, че двойката е имала планове след края на войната да живее между Германия и Украйна. "Украинците са толкова приятелски настроени." Той подкрепя съпругата си през цялото време, въпреки че тя се излага на огромна опасност. "От една страна исках да се върне. Но от друга - тя правеше нещо, в което неизменно вярваше. Тя се сражаваше за свободата на Европа, не само за свободата на Украйна. Плати с живота си за свободата, която често се приема за даденост на Запад."
Автор: Микола Бердник