Докато всички погледи са насочени към Украйна, Владимир Путин подготвя отварянето на нов фронт в Европа. Идеален вариант за Кремъл са Балканите, пише The Wall Street Journal, позовавайки се на анализ на Фондацията за защита на демокрациите (FDD). България е на километри от епицентъра, тъй като войната (хибридна или не) може да достигне до Северна Македония.
Русия ще се опита да се възползва от етническото напрежение, тъй като Сърбия заплашва с насилие Косово, а сепаратистите заплашват с колапс на Босна. Три десетилетия след кървавото разпадане на Югославия, неотдавнашните сблъсъци между Сърбия и Косово разпалиха продължаващи етнически конфликти. Докато Сърбия движи събитията на място, Москва раздухва пламъците.
Путин откровено иска да отслаби НАТО и да възстанови Русия в нейните исторически граници. Но докато руските сили понасят загуби в Украйна, Москва може да спечели много, като създаде проблеми на други места на континента. Една регионална криза ще даде възможност на Кремъл да придобие местно влияние чрез търговия с оръжие и посредничество, като същевременно отклони вниманието от Украйна и даде на Русия лост за влияние върху западните лидери.
Западните Балкани са идеален кандидат за такава атака. Косово и Босна и Херцеговина не са членове на НАТО. Сърбия отдавна е в руската сфера на влияние. През 1998 г. концепцията за „руския мир“ подтикна Сърбия да нахлуе в Косово – конфликт, който приключи с военната намеса на НАТО през март 1999 г. заради сръбския геноцид над албанското население.
Въпреки че хиляди войници от НАТО все още остават в Косово като мироопазващи сили, напрежението е високо. През 2008 г. Косово едностранно обяви своята независимост от Сърбия и беше призната от много западни страни, включително САЩ, но Сърбия все още не признава суверенитета. Сръбският президент Александър Вучич през последната година, с подкрепата на Русия, притисна Косово.
През май Сърбия постави войските си в бойна готовност след сблъсък между етнически сръбски бунтовници и международни мироопазващи сили, при който бяха ранени 90 войници на НАТО. Този ход беше по учебника на Кремъл - използващ етническото напрежение като претекст за военно движение. През септември тридесет тежко въоръжени етнически сърби, за които Косово твърди, че са били въоръжени от Сърбия и свързани с Вучич, нападнаха полицейски патрул в Косово, като атаката завърши с четирима убити. Сръбският президент отрече да е въоръжавал нападателите.
Сърбия използва инцидента като претекст за струпване на тежки оръжия и войски на границата с Косово в края на септември. Белият дом е бил „много притеснен, че Сърбия се готви да започне военна инвазия“, каза по-късно американски служител пред Time. Такъв конфликт може лесно да се разпространи в съседна Северна Македония, членка на НАТО. Загрижеността за назряващата криза накара Вашингтон да пусне разсекретени разузнавателни данни относно военното струпване на Сърбия и атаката срещу косовската полиция.
Дни по-късно Сърбия изтегли силите си от границата, но е очевидно, че Белград и Москва подготвят втора кампания на насилие и провокации за 2024 г. Сърбите изглежда нетърпеливи за претекст да действат – през февруари Сърбия заяви, че забраната на Косово за сръбския динар като валута се равнява на етническо прочистване.
И това не е единственото буре с барут в региона. Босна и Херцеговина също се люлее на ръба на колапса. В края на миналата година лидерът на босненските сърби Милорад Додик, друг руски съюзник, заплаши, че неговата полуавтономна област, Република Сръбска, ще се отдели от страната. По време на Босненската война (1992-1995) повече от 100 000 загубиха живота си.
САЩ виждат повишен риск от междуетническо насилие през 2024 г. в Западните Балкани. Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг предупреди в края на миналата година, че Русия има планове да дестабилизира Балканите, тревога, изразена и от британския външен министър Дейвид Камерън.
Западните сили трябва да предотвратят по-нататъшна нестабилност на Балканите. НАТО трябва да пренасочи военни и дипломатически ресурси там и да засили военните ангажименти в Косово. Коалиция от желаещи членове на НАТО трябва публично да се ангажира сега да предостави военна помощ, ако Сърбия или Русия предприемат агресивни стъпки на Балканите.
НАТО трябва да разположи екипи за борба с хибридната война, за да се бори с руските и сръбските пропагандни кампании. Москва се опитва да отвори нов фронт на Балканите. Москва няма нужда да изпраща своя армия в региона. Русия трябва само да разчита на Сърбия, за да разпали насилие и нестабилност, залагайки, че НАТО ще се разколебае.