Северна Македония: назад към миналото или напред към ЕС?

Проучванията преди изборите и резултатите от първия тур на президентския вот в Северна Македония от края на април предполагат, че опозиционната националистическа партия ВМРО-ДПМНЕ навярно ще спечели. Кандидатката на опозицията Гордана Силяновска-Давкова, 70-годишна пенсионирана професорка, спечели двойно повече гласове от Стево Пендаровски - настоящия президент на страната и кандидат на управляващата социалдемократическа партия.

Недоволни от бавния процес по присъединяване към ЕС, слабата икономика и огромната корупция, много гласоподаватели решиха да подкрепят опозиционната кандидатка на първия тур на президентските избори. Анализаторите смятат, че това е не само лакмус за балотажа, но и за парламентарния вот, който ще се проведе в същия ден - 8 май.

"Смятам, че смяна на правителството е много вероятен развой", казва директора на македонския клон на фондация "Конрад Аденауер" Даниел Браун пред "Дойчландфунк". Според него основната причина за това е, че правителството "се справи катастрофално зле в някои отношения - корупцията и дисфункционалността на държавата са видими навсякъде”.

Неспазени обещания и проблеми със съседите

Социалдемократите дойдоха на власт през 2017 година с обещанието, че страната ще влезе в НАТО, преговорите за присъединяване към ЕС ще започнат и борбата срещу корупцията ще се засили. Само едно от тези обещания беше изпълнено - страната стана член на НАТО, след като склони на условията на Гърция и промени името си в конституцията на Северна Македония. Този компромис разгневи националистите в страната и доведе до масови протести, което не оказа положителен ефект върху изгледите за присъединяване към ЕС.

През ноември 2020 България наложи вето на началото на преговорите с Брюксел, изисквайки исторически и културни компромиси, които са неприемливи за много македонци. През юни 2022 беше постигнато споразумение, с медиаторството на Франция. Новото условие е българското малцинство от 3000 души да бъде вписано в македонската конституция. Нужното парламентарно мнозинство за промяна в конституцията така и не беше събрано и преговорите останаха в застой. ВМРО-ДПМНЕ се противопостави на компромиса и се възползва от гнева на македонците, за да ги мобилизира срещу властите.

Икономически несгоди и популистки лозунги

Корупцията и невъзможността на правителството да изкара страната от икономическата стагнация и високата инфлация също помагат на опозицията. Според Световната банка през 2024 Северна Македония ще е държавата с най-нисък икономически ръст в Западните Балкани за втора поредна година.

Лидерът на опозицията Християн Мицкоски обещава на македонците, че ще "им върне Македония". Както той, така и кандидатката за президентския пост Гордана Силяновска-Давкова отказват да наричат страната Северна Македония. Обещават и да продължат, ако спечелят изборите. Подобен ход би разпалил отново конфликта с Гърция.

Мицкоски, чиято партия отказа да приеме и компромис с България, не коментира казуса с българското малцинство в подробности по време на кампанията. Заяви само, че ще го дискутира, когато сформира правителство.

Напрежение и с етническите албански партии

Въпреки че нито конфликтът с Гърция, нито този с България доминират в кампанията, решението на Мицкоски да поведе директен спор с най-голямата етническа албанска партия в страната - Демократичен съюз за интеграция (ДСИ), възроди страховете от етническо разделение. Мицкоски категорично отказа възможността да се коалира с ДСИ, които смята за корумпирани. Повече от една четвърт от населението на Северна Македония са етнически албанци и коалиция между тези партии се разглежда като гаранция за стабилност.

Откакто Социалдемократическата партия управлява с ДСИ (от 2017), етническите албанци заеха мноро и различни важни постове в държавата - говорител на парламента, министър на външните работи и дори премиер в последните три месеца от мандата на кабинета. Това накара македонските националисти да говорят за "албанизация" на държавата. В опит все пак да привлече етническите албанци на своя страна Мицкоски заяви, че би преговарял с втората по големина албанска политическа коалиция.

Социалдемократите залагат на европейското бъдеще

Въпреки тежкото поражение на първия тур на президентските избори на 24 април, социалдемократите държат на своя лозунг - "Не се отказваме от европейското бъдеще". Социологическите проучвания обаче сочат, че посланието им не достига до гласоподавателите, които са уморени от компромиси със съседните държави и несигурно бъдеще в ЕС.

Директорът на "Македонския център за международно сътрудничество" Александър Кржаловски заяви, че в тази кампания "правителството залага всичко на една карта" и "неглижира други важни въпроси, най-вече борбата с престъпността и корупцията, която гражданите и международните наблюдатели определят като голям проблем".

Бившият премиер и лидер на социалдемократическата партия Димитър Ковачевски се извини за грешките, допуснати през последните години, но и отправи предупреждение към избирателите: "Тези избори на практика ще предопределят бъдещето ни: дали искаме да се движим към прогресивно общество, Европейския съюз, или искаме да се върнем назад в миналото, когато бяхме изолирани и живяхме в етнически конфликти", каза той.

Автор: Борис Георгиевски