Може ли туристите в Гърция да останат жадни и некъпани? Този въпрос в момента сериозно вълнува хотелиерите по гръцките острови в Егейско море, където от няколко години цари хронична суша. Повечето туристи смятат за нещо напълно естествено, че могат да взимат душ по няколко пъти на ден и че вода ще има достатъчно, пише Герд Хьолер в статия, публикувана в различни германски вестници, сред които „Райнише Пост“, „Берлинер Моргенпост“ и „Щутгартер Нахрихтен“.
Опасност от огромен недостиг на вода
Авторът обяснява, че все повече пари са необходими, за да се задоволят нуждите на туристите от прясна вода, а в същото време никнат все повече хотели и вили с плувни басейни и туристите се множат. Затова по много от островите имат големи трудности в това отношение, има опасност от извънредна ситуация.
Заместник-кметът на Наксос се оплаква пред местно гръцко радио, че водните запаси са на изчерпване, а потреблението на вода през първите три месеца на 2024 вече е нараснало с 28%. В резервоарите сега имало едва около 12% вода в сравнение с количествата от преди година.
„Настъпващото лято ще бъде особено критично. Докато потреблението на вода непрекъснато расте, миналата зима валя много по-малко – тенденция, която продължава вече от три години“, пише германският журналист и цитира изявлението на метеоролога Костас Лагувардос: „2023 година беше особено лоша за Цикладите. Една-две години без достатъчно валежи – и ето ти го проблемът“, казва директорът по изследователската дейност в Националната обсерватория в Атина.
Масовият туризъм промени картината
Герд Хьолер отбелязва, че в резултат от сушата, запасите с вода привършват и в малкото язовири на островите – на Миконос например двата големи резервоара били вече празни. „Месните хора на Цикладите открай време са свикнали да пестят водата, но масовият туризъм промени картината. В същото време туристите не бива да бъдат стряскани с призиви да се пести вода. Скъпоценната течност днес е необходима не толкова за водопой или за поливане – тя се стича в басейните и в джакузитата,“ пише авторът и уточнява, че на остров Санторини от 2020 година потреблението на вода се е повече от удвоило, а на Миконос се е вдигнало с 38% между 2021 и 202 година.
Недостигът на вода бързо удря и животновъдството, пише германският „Тагесцайтунг“ (ТАЦ). „Неизбежното следствие преди горещото и сухо лято с гарантирано слънцегреене: „Водоемите са празни. Това лято Цикладите ще се борят с проблеми. Първата жертва ще бъдат фермерите и животновъдите. Когато няма валежи, няма и растителност, та фермерите трябва да купуват фураж. Миналата година животновъдите от Наксос купуваха детелинов фураж от България“, обяснява Елиас Нокас, ръководител на Дирекцията по водите за Южните Егеи.
По-нататък германското издание пише за противоречието, което възниква между основните поминъци на островите: традиционните земеделие и животновъдство, от една страна, и важния туризъм, от друга. Авторът на статията посочва още, че сушата върви ръка за ръка с климатичните промени, а в цяла Гърция и на Цикладите последната зима е била най-топлата, откакто се правят измервания. „Последствията от изострящата се климатична криза са фатални и с оглед на морската вода.
Решението на проблемите е скъпо
Дросос Куцумбас, професор по морска биология, съобщава, че и температурите на морската вода през последните 30 години са се покачили с 1,5 градуса, което водело до „тропизиране на Егейско море“ и нахлуването на многобройни видове, които не са обичайни за тези води. Пред ТАЦ професорът говори още за повишаване на морското равнище, по-висока киселинност на водата и вълни от горещина в самото море.
Но тъкмо с морската вода е свързано и спасението от сушата – установява го и испанският туризъм. Става дума за инсталациите за обезсоляване на морска вода, за които пишат редица германски медии. Гръцкото Министерство на околната среда съобщава, че само на Цикладите функционират вече 31 такива инсталации, а се планират още 4. Но обезсоляването на морска вода е скъпа работа, припомня журналистът Герд Хьолер – и посочва, че заради това на островите водата вече струва до три пъти повече, отколкото в континентална Гърция.
Александър Андреев редактор