Във вторник вечер сенаторката и бивша кметица на германската столица Франциска Гифай бе нападната в библиотека в Берлин. Само преди дни пък Матиас Еке от Германската социалдемократическа партия (ГСДП), водещ кандидат на политическата сила за евроизборите, бе брутално пребит в Дрезден. Гифай е прегледана в болница и вече обяви, че е добре, а Еке е със счупена скула и очна ябълка, но декларира, че ще възобнови кампанията си веднага след операцията.
Случаите на агресия срещу политици и активисти в Германия зачестяват, а това създава сериозни рискове за функционирането на демокрацията, предупреждават експерти. На какво се дължат тези нападения?
Дясноекстремистки мотиви?
И четиримата заподозрени за нападението срещу Еке са млади германци на възраст между 17 и 18 години. За един от тях полицията е открила доказателства, че има дясноекстремистки възгледи.
Пак в Дрезден във вторник предизборен екип на Зелените бе обиждан, заплашван и оплюван, докато разлепва плакати. При това в присъствието на журналисти. "Чухме викове "Хайл Хитлер" и "Само "Алтернатива за Германия". Но атаката дойде внезапно. Първо беше свален предизборният плакат, а след това започнаха заплахите към една представителка на Зелените. Наплюха я в лицето и я накараха да изтрие от мобилния си телефон снимките на унищожения плакат. Многократно я обиждаха. Аз и още няколко души се опитахме да се обадим в полицията, но бяхме оставени на изчакване няколко минути. Наистина се уплашихме", разказва редакторка на ДВ, която е била там.
Мишена стават местни политици и зелени активисти
Както показват тези случаи, хората, които са политически активни в Германия, живеят все по-опасно. Нападението срещу Еке е само върхът на айсберга - всеки ден предимно локални политици са нападани, заплашвани и обиждани. "По време на фермерските протести поставяха купчини тор пред офисите ни, хвърляха яйца, чупиха прозорци и дори взривиха пощенски кутии. Вербалното насилие също определено се е увеличило през последните години", разказва пред ДВ Макс Решке, който ръководи организацията на Зелените в провинция Тюрингия.
Именно представителите на неговата партия особено често стават жертва на словесни, а и физически атаки. На втори май в Есен двама зелени политици първо са обиждани, а след това нападнати, като единият от тях е ранен. На същия ден в Бранденбург разгневени демонстранти блъскаха колата на вицепрезидентката на Бундестага Катрин Гьоринг-Екарт, която също е представителка на Зелените.
Другата мишена са социалдемократите - през февруари неидентифицирани лица запалиха къщата на политик от ГСДП в Гота, който преди това беше организирал демонстрация срещу десния екстремизъм. Насилието срещу политици не е ново явление: през 2015-а година срещу кметицата на Кьолн Хенриете Рекер бе предприет опит за убийство, при който тя едва оцеля. През 2019-а година политикът от ХДС Валтер Любке беше убит от десен екстремист.
Омраза към държавата и "онези отгоре"
Макс Решке настоява за по-добра защита от страна на държавата и полицията. "А обществото като цяло трябва да си зададе въпроса в каква посока искаме да вървим. Не вярвам, че повече насилие и повече страх могат да донесат нещо смислено."
Изследване на социологическия институт "Форса" в Германия стига до тревожно заключение: над 40 процента от запитаните заявяват, че те или хора от обкръжението им са били обиждани, заплашвани или нападани заради дейността си.
Подобни инциденти са опасна тенденция не само в Германия, но и в САЩ и в цяла Европа, казва Свен Тецлаф, който ръководи отдел "Демокрация и сътрудничество" във фондация "Кьорбер". "Езикът се изостря и това, разбира се, е свързано със социалните медии. Хората се импулсират в омразата си към държавата, към системата, към политиката, към "онези отгоре", допълва експертът. Желанието за намиране на компромис с инакомислещите намалява. "А това означава, че хората казват: ако моите интереси не се наложат, тогава отхвърлям системата, тогава обиждам политиците, които не реализира моите интереси", смята още Тецлаф.
Насилието пък отказва мнозина да се ангажират политически, а ако тази тенденция продължи, тя би създала огромен проблем за функционирането на демокрацията на нейното най-ниско, но ключово ниво. "Тогава хората в провинциите, в селските райони, в градовете и селата ще приемат, че демокрацията вече не работи. И ако на местно ниво вече няма доверие, че демократичната държава ще продължи да функционира, то в Германия наистина има огромен проблем", обобщава експертът от фондация "Кьорбер".
Автор: Оливер Пипер