Ако НАТО не вземе решение да помогне повече на Украйна, Владимир Путин ще види слабост. Той разбира само от езика на силата, а ние изглежда се хващаме на неговия блъф. Това заяви в интервю за inews.co.uk бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, според когото западните страни са предоставили оръжия на ЗСУ да не загубят на фронта, но не и да спечелят.
Бившият датски премиер каза, че противовъздушната отбрана, базирана на територията на НАТО, трябва да се използва за сваляне на руски ракети и дронове, атакуващи Украйна. НАТО може да помогне за защитата на украинските градове и инфраструктура от опустошителни руски въздушни удари чрез изстрелване на ракети от полска и румънска територия, категоричен е той.
В Алианса обаче има колебливост, както и дълбоки политически разногласия. Докато президентът на Франция Еманюел Макрон не изключва изпращането на западни войски в Украйна, други западни политици показват слабост и страх от руския военнопрестъпник Путин. Андерс Фог Расмусен, който познава Путин много добре, смята, че той не би посмял да атакува НАТО директно, каквито заплахи постоянно се отправят от Москва.
Така наречените „червени линии“ на Руската терористична федерация са много размити и неясни. През последните месеци руският агресор значително увеличи атаките с ракети и дронове срещу цивилната и енергийната инфраструктура на Украйна, възползвайки се от недостига на боеприпаси в украинските сили заради нелогичната колебливост на САЩ и НАТО да предоставят повече оръжия на нападнатата държава.
Андерс Фог Расмусен даде за пример решението на НАТО (конкретно помощта на американски, френски и британски изтребители) да помогне на Израел да се защити от мащабната иранската атака. „Бихме могли да направим същото, като помогнем на украинците да свалят руските дронове и ракети, без да изпращаме наши войски там. Можем да започнем да защитаваме западната част на Украйна много по-ефективно“, категоричен е бившият шеф на НАТО.
„Украинците трябва да имат всички ракети с голям обсег, от които се нуждаят, всички бойни танкове, изтребители... всичко, от което се нуждаят. Тогава бих бил оптимист, че ще имат шанс да отблъснат руснаците”, каза Расмусен. Но по думите му Европа в момента е твърде слаба и разделена по този въпрос. „Ние сме твърде бавни, твърде слаби, твърде неангажирани. Дадохме на Украйна това, което е необходимо, за да оцелее, но не и да спечели“, каза той. Според Расмусен НАТО трябва да обвинява единствено себе си, че към днешна дата още има руски ботуши на украинска територия.
Докато европейските лидери непрекъснато подкрепят Украйна на думи, бившият генерален секретар е разочарован, че оръжия като германските крилати ракети Taurus не се изпращат в Украйна. Германският канцлер Олаф Шолц каза през март, че това е „изключено“. „Не виждам нито един аргумент срещу това да дадем на украинците това, от което имат нужда. Комбинацията от изтребители F-16 и ракети Taurus представлява много мощно оръжие с голям обсег срещу руснаците, оръжие, което ще може да поразява цели зад руските фронтови линии“, каза датският политик.
По отношение на членството на Украйна в НАТО, страните от Алианса не желаят тя да бъде приета преди края на войната. Това обаче е грешка, смята Расмусен, която на практика развързва ръцете на Путин да продължи с военните престъпления на украинска земя. „Ако кажете на Путин, че няма да отправим покана към Украйна, докато войната продължава, вие де факто давате на Путин силен стимул да продължи военните действия... Трябва да изпратим много ясен сигнал както на Путин, така и на украинският народ – че каквото и да мисли Путин, каквото и да прави Путин, той не може да избегне украинското членство в НАТО“, каза Расмусен.
Руските пропагандни твърдения, че НАТО от години провокира Москва, са мит, заяви Расмусен. Той даде за пример подписаното споразумение през 1997 г., в което се посочва, че „НАТО и Русия не се смятат взаимно за противници“, а през 2002 г. се споразумяха да се срещат веднъж месечно, за да обсъждат опасенията. На Москва също така беше предоставена дипломатическа служба в централата на НАТО в Брюксел и през 2010 г. те се съгласиха да започнат „нов етап на сътрудничество към истинско стратегическо партньорство“. „Не можехме да направим повече“, каза Расмусен.
Датският политик вярва, че дните на руския диктатор са преброени. „Той уважава само единен фронт срещу него и езика на силата. Той смята всяка отстъпка за признак на слабост... В крайна сметка той и системата му ще рухнат, ако проявим твърдост“, заяви Расмусен.
„Да смятаме, че Путин е луд човек, би било грешно изчисление. Дори и да мислите рационално, можете да вземете луди решения. Путин получи неточна разузнавателна информация преди пълномащабното нахлуване през 2022 г. – което предполагаше, че Западът няма да подкрепи Украйна военно – и планът му се провали. Путин искаше по-малко НАТО, той получи повече НАТО – с новото членство на Финландия и Швеция“, каза бившият генерален секретар на Алианса.
Расмусен смята, че западните страни са били много нерешителни и колебливи в реакцията си срещу руската агресия срещу Украйна през 2014 година, както и срещу Грузия. Това даде картбланш на Путин да продължи и в крайна сметка през 2022 година да започне пълномащабна война. Расмусен посочи, че европейските членки на НАТО трябва да вземат нещата в свои ръце, да увеличат разходите си за отбрана, защото е „срамно“ Северна Корея само за месец да предостави на Путин толкова снаряди, колкото ЕС не успя на Киев за цяла година. Расмусен също така смята, че Русия постепенно се превръща във васал на Китай.