Отидете към основна версия

1 755 50

ISW: Остават неясни правилата на Пентагона за украинските удари по цели на руска територия

  • русия-
  • украйна-
  • нато-
  • ракети-
  • володимир зеленски

Американски официални лица продължават да се опитват да изяснят политиката на страната за това Украйна да нанася удари върху ограничена част от руски военни цели в Русия с предоставени от САЩ оръжия

Снимка: БГНЕС/ЕРА

Американски официални лица продължават да се опитват да изяснят политиката на страната за това Украйна да нанася удари върху ограничена част от руски военни цели в Русия с предоставени от САЩ оръжия. Но тя остава неясна за момента. Говорителят на националната сигурност Джон Кърби заяви по време на пресконференция на 4 юни, че "никога не е имало ограничение украинците да свалят вражески самолети, дори ако тези самолети не са непременно във въздушно им пространство".

Кърби направи това изявление в отговор на въпрос дали неотдавнашното частично премахване от Америка на ограниченията се отнася до удари срещу руски самолети, опериращи в руското въздушно пространство. Кърби заяви, че украинските сили вече са го направили от началото на войната. Остава неясно каква е официалната политика на САЩ относно това кои руски самолети представляват "предстояща заплаха" за Украйна и как американската администрация гледа на този въпрос.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

ISW продължава да оценява, че способността на Украйна да се защитава зависи до голяма степен от използването на предоставени от САЩ системи за противовъздушна отбрана, преди руските самолети да могат да нанесат удари по украински градове, критична инфраструктура и предни позиции.

Настоящата липса на яснота в ограниченията на САЩ рутинно пропуска възможността да принуди Русия да се самовъздържа срещу извършването на такива удари на украинска територия от руското въздушно пространство.

Руските сили продължиха да провеждат интензивни атаки срещу Украйна на 5 юни, вероятно предимно от руското въздушно пространство.

Кърби също така заяви по време на пресконференцията, че САЩ не могат да потвърдят дали Украйна вече е използвала предоставени от САЩ оръжия при удари срещу Русия от 30 май насам. Но Асошиейтед прес (АП) съобщи на 5 юни, като цитира неназован американски сенатор и западен служител, че Украйна е използвала предоставени от САЩ оръжия, за да удари Русия "през последните дни".

ISW е разгледал геолокирани кадри от 1 или 2 юни, които показват вероятен удар от украински HIMARS по руска система за противовъздушна отбрана S-300/400 в Белгородска област.

Съобщава се, че артилерийските боеприпаси, предоставени от Запада, са започнали да пристигат до украинските сили на фронтовата линия, макар и не в количество, което би позволило на силите да оспорят напълно настоящото предимство на руската армия в артилерийския снаряд. Украински войници, действащи близо до Вовчанск (североизточно от град Харков), са потвърдили за Telegraph в статия, публикувана на 5 юни, че осигурените от Запада боеприпаси са започнали да достигат техния сектор на фронтовата линия, но че руските сили в района все още поддържат предимство в боеприпасите.

Руските ракетни удари и удари с дронове причиниха значителни дългосрочни щети на енергийната мрежа на Украйна. Украйна ще се сблъска с още по-големи енергийни ограничения през лятото на 2024 г. Financial Times (FT) съобщи на 5 юни, че Русия е поразила над половината от капацитета за производство на електроенергия на Украйна, свеждайки украинското производство на енергия до под 20 гигавата (вероятно означаващо годишно) от 55 гигавата годишно преди началото на войната през 2022 г.

Посланикът на Европейския съюз (ЕС) в Украйна Катарина Матеровна каза пред FT, че Русия е унищожила 9,2 гигавата годишен украински производствен капацитет от края на март 2024 г.

Украински служител каза пред FT, че руските сили са повредили 1,2 гигавата годишен украински производствен капацитет по време на удари срещу енергийна инфраструктура само в нощта на 31 май срещу 1 юни.

Украинският държавен електропреносен оператор Ukrenergo заяви на 5 юни, че очаква украинската енергийна система да премине през най-трудния си период в средата на лятото на 2024 г., тъй като потреблението на енергия се увеличава поради жегата.

Русия вероятно ще продължи периодичните масирани удари, за да причини значителни дългосрочни щети, които същевременно ще създадат и условия за подчертан хуманитарен натиск през зимата на 2024-2025 г.

Украинският издател "Лига" съобщи на 4 юни, че източник от Главната дирекция на военното разузнаване на Украйна (ГУР) е заявил, че приблизително 550 000 руски военни и паравоенни служители са концентрирани в окупирана Украйна и близо до международната граница.

ISW не може независимо да потвърди тези данни. Те вероятно включват боен и друг небоен военен персонал, който изпълнява поддържащи функции. Командващият украинските сухопътни сили генерал-лейтенант Александър Павлюк заяви, че към 3 май приблизително 510 000 до 515 000 руски военнослужещи са били разположени в Украйна.

Руският президент Владимир Путин заяви през декември 2023 г., че в "зоната на бойните действия" са разположени 617 000 руски военнослужещи - вероятно имайки предвид целия руски военен персонал в зоната на "специалната военна операция", която включва зони за разполагане в граничните райони в Русия.

Говорителят на ГУР Андрий Юсов съобщи през януари 2024 г., че в окупирана Украйна има 35 000 служители на Росгвардия и че руските власти обмислят разполагането на повече служители на Росгвардия в окупираните райони.

Руският президент Владимир Путин заяви на 4 юни, че бившият руски министър на отбраната и секретар на Съвета за сигурност на Русия Сергей Шойгу ще координира усилията за увеличаване на руския отбранителен промишлен капацитет заедно с бившия губернатор на Тулска област и президентски помощник Алексей Дюмин и заместник-председателя на Съвета за сигурност Дмитрий Медведев.

Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Шойгу, Дюмин и Медведев ще наблюдават неуточнен аспект от усилията за увеличаване на руския отбранителен индустриален капацитет.

Приблизително еквивалентната позиция на Шойгу с Дюмин и Медведев допълнително показва, че Кремъл е понижил Шойгу след отстраняването му от министър на отбраната. Предполага, че той е второстепенна фигура в задачата на новоназначения руски министър на отбраната Андрей Белоусов да мобилизира значително руската икономика за продължителна война в Украйна.

В момента Шойгу работи с Комисията по военно-промишлен комплекс към президентската администрация и Федералната служба за сътрудничество с чуждестранни държави, което предполага, че Шойгу вероятно е замесен в усилията на Кремъл да засили отношенията с Иран, Северна Корея, Беларус и Китайската народна република (КНР), за да помогне на Русия да набави компонентите и материалите, от които се нуждае за увеличаване на военнопромишления капацитет.

Очевидното понижение на бившия първи заместник-председател на Съвета на федерацията и секретар на Обединена Русия Андрей Турчак на 4 юни вероятно е част от продължаващите усилия на руския президент Владимир Путин да отстрани от власт политическите и военни фигури, които изгубиха доверието му през 2023 г. Руският федерален Съветът прекрати правомощията на Турчак на 5 юни, след като Путин го назначи за губернатор на Република Алтай на 4 юни.

Руски вътрешни източници и политически блогъри твърдяха, че най-вероятно е отстранил Турчак заради предполагаемите му близки отношения с починалия финансист на "Вагнер" Евгений Пригожин, както и конфликт с руското Министерство на отбраната (МО) относно контрола върху окупираните украински територии.

Неотдавнашно заседание на назначения от Кремъл руски съвет по правата на човека (СПЧ) относно миграционната политика отразява противоречащите си политики на Русия - да привлича мигранти, за да компенсира недостига на работна ръка в Русия, докато същевременно се грижи за нейните ултранационалистични антимигрантски електорати. СПЧ проведе среща на 4 юни за "осигуряване на правата на руските граждани при прилагането на миграционната политика" и обсъди няколко инициативи за засилване на руския федерален контрол върху мигрантските общности, живеещи в Русия.

Съветът обсъди задължителните тестове по руски език за всички деца на мигранти, които се надяват да се запишат в училища и детски градини; създаване на "центрове за социална адаптация" за изучаване на руски език от мигранти; и признаване на децата, които не говорят руски на законово определеното ниво, като имащи "специални образователни потребности", всичко това би изисквало федерален надзор и финансиране, за да се улесни интеграцията на мигрантите в руската социална сфера.

Някои участници в срещата на СПЧ предложиха много по-сурови промени в политиката. Например, министърът на вътрешната политика на област Калуга Олег Калугин призова за правило, забраняващо на трудовите мигранти да доведат семействата си в Русия на първо място, предполагайки, че разходите за подпомагане на интегрирането на семействата на мигранти в руското общество не си струват социалната тежест върху руското общество.

Руското бизнес издание Комерсант отбелязва, че тези политики са насочени главно към мигрантски общности от Армения и Централна Азия, предимно Таджикистан, Узбекистан и Киргизстан.

Фокусът на срещата върху мигрантската политика като средство за защита на руските граждани (предимно намеквани, че са етнически руснаци или натурализирани чуждестранни граждани) риторично поставя силен клин между "руснаците" и "мигрантите" като противоположни лагери и конкретно идентифицира мигрантите от Централна Азия като потенциални застрашаващи правата на руските граждани. Руската вътрешна политика разчита много на труда на мигранти, особено от Централна Азия, за да поддържа вътрешната си икономика, тъй като продължава да компенсира икономическите дефицити в резултат на войната в Украйна. Същевременно лишава мигрантските общности от избирателни права, за да се погрижат за нейния глас и влиятелен ултранационалистически електорат.

По същия начин СПЧ ще трябва да балансира насърчаването на политика, която насърчава и привлича мигрантите да се преместят в Русия с надеждата да получат икономическа изгода, като същевременно успокоява кадрите от коментатори, които поддържат антимигрантски и ксенофобски възгледи, които смятат, че миграционната политика е заплаха за етнически руснаци.

Ръководителят на Росгвардията на Чеченската република и депутат от Руската държавна дума Адам Делимханов обвини заместник-председателя на Държавната дума и ръководител на партия "Нови хора" Владислав Даванков в противоречие с руската конституция и опит за разделяне на руското общество, разкривайки продължаващото напрежение между усилията на Чечня да действа автономно и усилията на руската държава да регулират възприеманите ислямски екстремистки заплахи от мигрантски и местни мюсюлмански общности. На 28 май Даванков внесе в Държавната дума законопроект, който ще позволи на образователните институции и регионалните власти да забранят религиозни дрехи, които "частично или напълно скриват лицето" в общинските и обществените пространства.

Делимханов отговори на предложението на Даванков, като заяви, че руската конституция гарантира религиозната свобода и отбеляза, че хиджабът, който според него е религиозно задължение за мюсюлманките, не покрива лицето.

Делимханов обаче твърди, че чеченците са против никаба, който покрива лицето. Освен това Делимханов твърди, че законопроектът на Даванков може да предизвика разкол в руското общество, тъй като той повдигна "една от най-чувствителните теми" без "правилно разглеждане на темата". Делимханов отбеляза също, че руското православно християнство очаква жените да носят забрадки, като знак за благочестие и смирение. Даванков се защити от критиките на Делимханов, позовавайки се на руската светска образователна система. Той твърди, че родителите са поискали забраната в училищата, тъй като децата на мигрантите "показват трудности дори да говорят руски".

Върховният съд на Русия потвърди забраната за носене на религиозни одежди в училищата в Република Мордовия през 2015 г.

Този спор подчертава продължаващото напрежение между Чеченската република и дългосрочните усилия на руското правителство да подчини Чечения, вероятно изострени от засилените репресии на Кремъл срещу местните и мигрантските мюсюлмански общности след терористичната атака на Crocus City Hall на 22 март.

Подновеният дебат относно ограниченията срещу ислямското религиозно облекло вероятно ще продължи да насърчава разделение по етнически и религиозни линии, въпреки усилията на Кремъл да представи Русия като хармонична и обединена мултиетническа и мултиконфесионална страна.

Руската държавна газова компания "Газпром" оценява, че е малко вероятно да възстанови продажбите на газ, които е загубила след началото на войната в Украйна. С това илюстрира как санкциите на Запада постигат някои дългосрочни въздействия върху руските потоци от приходи, подкрепящи военните усилия на Русия. Financial Times (FT) съобщи на 5 юни, че ръководството на Газпром е поръчало доклад в края на 2023 г. за дългосрочните перспективи за продажбите на газ, който установява, че годишният износ на Газпром за Европа до 2035 г. ще бъде средно 50 милиарда до 75 милиарда кубични метра — приблизително една трета от годишния си износ за Европа преди пълномащабната инвазия. "Газпром" отбеляза, че нов тръбопровод до Китайската народна република (КНР) има за цел да компенсира загубения обем на износа за Европа, но ще има капацитет да транспортира само 50 милиарда кубически метра газ годишно.

Русия разчита на приходите от петрол, за да подпомогне федералните бюджети на фона на увеличените разходи за войната в Украйна, а дългосрочните ограничения върху друг енергиен износ вероятно ще ограничат допълнителни значителни източници на финансиране за Кремъл.

Русия успява да поддържа рекордно ниво на разходите за отбрана през 2024 г., като се включи в съгласувани усилия за заобикаляне на тавана на цените на Г-7 за руския петрол и петролни продукти. Западът разширява санкциите, за да ограничи усилията на Русия да заобиколи тавана на цените на Г-7. Значителните ограничения върху износа на руски петрол също могат да окажат значително въздействие върху руските държавни приходи.

Руското разследващо издание Insider и молдовското издание Little Country публикуваха разследване на 5 юни за бившия началник на молдовския генерален щаб Игор Горган, действал като агент от името на Главното управление на руския генерален щаб (ГРУ). Изданията са получили достъп до кореспонденцията в Telegram между Горган и неговия ръководител от ГРУ полковник Алексей Макаров, който показва, че Горган редовно е докладвал за вътрешни молдовски въпроси и посещенията на представители на украинското министерство на отбраната (МО) в Молдова от 2019 г. насам.

The Insider съобщи, че неуточнен източник от военното разузнаване е заявил, че активният контакт на ГРУ с Горган е започнал, когато Горган е служил на мисия на НАТО през 2004 г.

Горган е служил като началник на генералния щаб на Молдова през 2013 г. и от 2019 г. до 2021 г. и според съобщенията е предлагал на ГРУ информация за молдовските военни способности и дейности, искания от украинското МО и информация за вътрешната молдовска политика.

Съобщава се, че Горган е уверил ГРУ, че все още има контакти в молдовското МО, които могат да продължат да го снабдяват с информация. Горган редовно е казвал на Макаров, че Молдова е готова за пристигането на руските сили и че той ще държи "цялата ситуация в армията под контрол" и ще помогне на Русия "да се справи с молдовските политици".

Отговорът на ГРУ на предложенията на Горган засега не е ясен. Кремъл е ангажиран с усилията да дестабилизира Молдова и да предотврати присъединяването на Молдова към Европейския съюз (ЕС), а връзката му с ГРУ илюстрира как Русия използва проруските молдовски политици и колко може да разчита на такива за провеждане на бъдещи хибридни операции.

Поставете оценка:
Оценка 4.5 от 12 гласа.

Свързани новини

Новини по държави: