Европейски служители се опитват да убедят Азербайджан към схема за пренос на газ през тръбопровод, който в момента доставя руско гориво в ЕС през Украйна, каза високопоставен азербайджански служител пред POLITICO.
Предложението е начин да се запази притока на природен газ към Европа - като същевременно се изключи Русия, когато сделката за транзит между Киев и Москва изтече в края на годината. По-рано ЕС заяви, че е готов да остави сделката да изтече, тъй като беше уверен, че достатъчно енергийни доставки идват от други източници.
"Европейският съюз и транзитните страни, за които говорим, се обърнаха към Азербайджан по въпроса", каза Хикмет Хаджиев, старши съветник на президента на Азербайджан Илхам Алиев, в интервю за POLITICO.
"В момента обмисляме различни варианти за това как можем да допринесем за този процес", добави той. "Бих се въздържал от поставяне на времева рамка, но отново имаше... искане и ние го приехме сериозно, защото това е въпрос на европейска енергийна сигурност."
Азербайджанската схема се гледа с нарастващо безпокойство в няколко страни от ЕС, включително Словакия и Унгария, които отдавна разчитат на тръбопровода през Украйна за своята енергетика.
В отговор на искане за коментар, говорителят на Европейската комисия по енергийната политика Тим Макфи каза пред POLITICO, че "Комисията работи много тясно със засегнатите държави-членки, за да намери алтернативни доставки и маршрути".
Сделката за транзит на руски газ датира от 2019 г., когато Русия и Украйна подписаха споразумение, което позволява на държавната енергийна компания на Москва "Газпром" да изнася доставки за ЕС чрез тръбопроводи, минаващи през страната, въпреки политическото напрежение между двете страни.
Този газ продължава да тече дори след пълномащабното нахлуване на Русия в нейния съсед през 2022 г., но транзитното споразумение изтича в края на годината.
Газопроводът е важен източник на енергия за Европа. През 2023 г. той пренесе приблизително 15 милиарда от 25 милиарда кубически метра руски газ, които отиваха в Европа. Системата свързва Полша, Словакия, Унгария, Румъния и Молдова.
Миналата година украинският министър на енергетиката Герман Галушченко каза пред POLITICO, че Киев няма да се съгласи директно с удължаване на споразумението, като каза, че "двустранните преговори са невъзможни". Еврокомисарят по енергетиката Кадри Симсън също каза, че блокът няма "никакъв интерес" от подновяване на споразумението.
Предложени са обаче няколко алтернативни решения. Миналата седмица Bloomberg съобщи, че страните от Централна Европа обмислят един вариант, според който азербайджанският газ ще бъде инжектиран в тръбопроводите.
"В момента осем страни от Европейския съюз получават азербайджански газ", каза Хаджиев. "Надяваме се да разширим географията на [азербайджанските] вносители на газ от по-широкото европейско семейство."
Внезапното спиране на доставките на газ би засегнало най-много Словакия, която исторически разчиташе на Москва за целия си внос на газ. Словашкият премиер Робърт Фицо посети Азербайджан миналия месец и каза, че ще направи "всичко политически необходимо", за да получава газ от страната.
Не е ясно дали планът ще включва износ на азербайджански газ през Русия или обемите ще бъдат "разменени" между двете страни, преди да бъдат изпратени.
Така или иначе, според Аура Сабадус, експерт по газовите пазари от фирмата за разузнаване на стоки ICIS, всяка сделка вероятно ще позволи на Москва да събере поне малко приходи и да позволи на обектите за добив на газ да продължат да работят в Русия.
"В крайна сметка Русия все пак ще спечели и в момента "Газпром" е в сложна финансова позиция. Производството е на рекордно ниско ниво и те трябва да продават газ", каза Сабадус. Миналия месец московският гигант за износ на газ записа първата си годишна загуба от 1999 г. насам.
Освен това Сабадус добави, че докато пълното спиране на доставките на газ през Украйна може да повиши цените за потребителите в Централна Европа, "всички засегнати страни, Словакия, Унгария и така нататък, имат алтернативи".
Въпреки усилията да намали зависимостта си от Русия, нов анализ на данните на ICIS показва, че за първи път от почти две години Москва през май е доставила на Европа повече природен газ по тръбопроводи и втечнен природен газ, отколкото Съединените щати.
Откакто Русия започна войната си в Украйна, ЕС укрепва енергийните си връзки с Азербайджан.
По време на високопоставено посещение в страната през 2022 г. председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписа меморандум за разбирателство с президента на Азербайджан Илхам Алиев за ефективно удвояване на доставките на газ за Европа от Азербайджан, приветствайки го като "решаващ енергиен партньор" в освобождаването от Москва.
Европейският парламент призова сделката да бъде преразгледана на фона на нарастващото политическо напрежение с Азербайджан заради офанзивата му в отцепническия регион Нагорни Карабах.
Азербайджан ще бъде домакин на тазгодишните преговори за климата на COP 29 на ООН и се стреми да използва събитието, за да насърчи инвестициите както във възобновяемата енергия, така и в своята индустрия за изкопаеми горива.
"Ние до голяма степен инвестираме в увеличаване на нашето производство на газ, защото Европа се нуждае от повече газ от нови източници", каза Алиев по-рано тази година. "Нашият петрол и газ ще са необходими още много години, включително (на) европейските пазари."