През последните няколко седмици западните страни одобриха използването от Украйна на западни оръжия за нанасяне на удари по цели на руска територия. Русия отговори с предвидим хор от ядрени заплахи. Бившия президент Дмитрий Медведев заплаши Вашингтон, Париж и Лондон с ядрено унищожение, ако страните от НАТО разположат войски в Украйна.
Ядрената тирада от страна на Русия породи два противоположни отговора на Запада. Първият е, че ядрените заплахи на Русия трябва лесно да се отхвърлят като празно перчене. Защото Русия знае, че използването на ядрени оръжия ще предизвика широкомащабна конвенционална атака на НАТО срещу нейните сили в Украйна или ответен ядрен удар.
Вторият отговор е, че Русия може да се изкуши да използва ядрени оръжия, ако НАТО ескалира твърде силно. Притесненията относно „рискове от ескалация“ забавиха доставката на танкове и бойни самолети в Украйна и възпрепятстваха способността на Украйна да нанася удари върху руската военна инфраструктура.
И двата аргумента са погрешни. Има реалистични сценарии, при които Русия може да използва тактически ядрени оръжия в Украйна или много по-малко вероятно, срещу страна от НАТО. И – най-важното – решението на Русия ще бъде независимо от поведението на Запада, пише The Telegraph.
Решението на Владимир Путин да натисне ядрения бутон на Русия вероятно ще бъде оформено от комбинацията от три фактора.
Първият е как Путин вижда развитието на фронтовата ситуация в Украйна. Популярното мнение е, че Русия ще обмисли използването на ядрени оръжия само ако е на ръба на поражението в Украйна. Началникът на украинските въоръжени сили Олександър Сирски наскоро заяви, че Русия може да обмисли използването на тактически ядрени оръжия, ако бъде изправена пред „катастрофално поражение“.
Тази логика не е непременно точна. Има нарастващ хор от влиятелни гласове в Русия, които твърдят, че използването на тактически ядрени оръжия може да принуди Украйна и Запада да капитулират. Ако Русия постига печалби земи на твърде висока цена, тя може да види ядрената ескалация като по-малкото зло пред продължилата години война на изтощение. Говоренето за края на войната в Украйна в стил Хирошима и Нагасаки се засилва.
Вторият фактор е вътрешната политическа стабилност на Русия. Въпреки че лидерът на ЧВК „Вагнер“ Евгений Пригожин е мъртъв и извършителят на MH-17 Игор Гиркин е зад решетките, ултранационалистическите защитници на тоталната война остават най-голямата заплаха за Путин. Възможно е именно това лоби да го накара да стане ядрен.
Третият фактор е разрешението на Китай. Пекин последователно призовава Путин да се въздържа от използване на ядрени оръжия. Ако Китай се окаже въвлечен в мащабен конфликт, най-вероятно заради Тайван, или реагира прекомерно на развитието на AUKUS (съюзът между САЩ, Австралия и Великобритания), изчисленията могат да се променят. И тогава Путин може да даде зелена светлина за ядрен удар.
Тъй като ядрената логика на Русия не е реактивна, следователно Западът не трябва да се страхува да даде на Украйна оръжията и гъвкавостта, от които се нуждае, за да спечели войната. Позволяването на Русия да спечели повече територия и Путин да вярва, че НАТО ще капитулира пред лицето на ядрен удар, е най-лошият възможен сценарий за Запада и Украйна.