Крайната десница във Франция десетилетия наред беше смятана за политически парий, но сега тя най-сетне има шанс да формира правителство след двата тура на парламентарните избори, които започват в събота и ще приключат на 7 юли.
Следват някои ключови моменти от историята на движението, в което семейство Льо Пен играе доминираща роля от повече от половин век.
1972
Бившият военнослужещ Жан-Мари Льо Пен основава маргиналната крайнодясна партия "Национален фронт", като членският състав включва предимно ветерани от Алжирската война и френски колаборационисти от режима на Виши.
1974
Льо Пен участва в президентските избори, но печели по-малко от 1% от гласовете. Две години по-късно е извършен бомбен атентат срещу жилището му в Париж, но извършителят не е разкрит и до днес.
1981
Льо Пен не успява да си осигури достатъчно подкрепа, за да се кандидатира на президентските избори, които печели левият политик Франсоа Митеран. През следващите години Льо Пен постепенно привлича нови поддръжници.
1986
"Националният фронт" печели първите си места в парламента.
1987
Льо Пен прави презрителни изказвания по адрес на хомосексуалистите, заразени със СПИН. През целия си живот той разпалва омраза с расистки, антисемитски и хомофобски обиди, заради които често има проблеми с правосъдието. По този начин обаче Льо Пен печели подкрепа сред част от електората.
1988
Льо Пен печели 14,4% от гласовете на президентските избори. Следващата година "Националният фронт" получава подкрепата на над 10% от избирателите на вота за Европейски парламент. Освен това партията започва да се фокусира върху исляма и имигрантите мюсюлмани, определяйки ги като един от основните политически проблеми, с които трябва да се справи.
1995
"Националният фронт" печели три кметства в Южна Франция - градовете Тулон, Оранж и Маринян, което подчертава нарастващата електорална подкрепа за крайнодясната партия.
2002
Льо Пен се кандидатира за президент и печели 16,86% от гласовете, които са достатъчни, за да излезе на втори тур срещу Жак Ширак. Силната му изява предизвиква шок из цяла Франция и много хора са отвратени от факта, че подобна крайнодясна партия може да се представи така добре. Политици от левицата и десницата се обединяват, за да попречат на Льо Пен да спечели втория тур на изборите. На балотажа Ширак е избран с 80% от гласовете на избирателите.
2008
Льо Пен получава тримесечна условна присъда и глоба от 10 000 евро за думите си, че нацистката окупация на Франция не е била "особено нехуманна".
2011
Дъщерята на Жан-Мари Льо Пен, Марин Льо Пен, е избрана за нов лидер на "Националния фронт" след период, в който партията бележи слаби резултати в проучванията на общественото мнение и има все по-големи финансови проблеми.
2012
Марин Льо Пен се кандидатира за първи път за президент, но не е избрана.
2014
"Националният фронт" прави пробив на местните избори, като печели 11 кметства и получава най-много гласове на вота за Европейски парламент.
2015
Партийната дейност на Жан-Мари Льо Пен е преустановена, след като той нарича Холокоста "подробност" от Втората световна война. По-късно същата година дъщеря му официално го изключва от "Националния фронт".
2017
Марин Льо Пен отново се кандидатира за президент, но губи изборите от Еманюел Макрон. Тя започва да полага все повече усилия да направи партията по-привлекателна за по-широк кръг от избирателите и се опитва да се дистанцира от расисткото и антисемитското ѝ минало. Марин Льо Пен придава на депутатите си по-силен професионален блясък, като ги изпраща на медийни обучения. Освен това партията започва да се изявява активно в социалните мрежи. Година по-късно "Националният фронт" е преименуван на "Национален сбор".
2022
Жордан Бардела, 28-годишно протеже на Марин Льо Пен, е избран за нов председател на "Националния сбор".
Юни 2024
Бардела оглавява кампанията на "Националния сбор" на вота за Европейски парламент и нанася поражение на партията на Макрон, което подтиква президента да свика предсрочни парламентарни избори.
Бардела става кандидат за премиер на "Националния сбор".
Превод от английски език: Николай Велев, БТА