Живеем в трудни времена. Времена на кризи, на по-малко възходи и повече падения (морални, етични, финансови, културни, всякакви). В тези времена ни остава да разчитаме на чудо или просто на една протегната ръка. Ръка, която е готова безвъзмездно да помогне, когато това е необходимо. И ако това се случи, то ние трябва да говорим за него така, както говорим за всичко негативно, което ни засипва.
За щастие има такава ръка и тя е тази на Суверенният Орден на Малта. Сигурно малцина са тези, които са чували за него и които са запознати с неговата дейност. А това е жалко. Жалко е, защото именно той подаде ръка на бежанците в най-трудните за тях времена. Предостави храна, облекло, спални чували, играчки, лекарства на нуждаещите се. Същият оказа подкрепа и на деца, намиращи се в неравностойно положение, организирайки туристическа обиколка за тях. Краен продукт от тази обиколка беше първата по рода си книжка-пътепис, създадена от децата – от техни снимки и рисунки, правени по време на пътешествието, което беше не само развлекателно, но и поучително. Благодарение на него 14 деца се докоснаха до българската история и култура, посещавайки 7 туристически обекта, защитени от ЮНЕСКО. Орденът организира и концерти в подкрепа на деца и възрастни, настанени в домове за социално слаби. Всички тези инициативи се случват сякаш тихомълком и главният виновник за тях като че ли остава в сянка. А всъщност това е само малка част от хоспиталиерската дейност на Ордена.
Суверенният Орден на Малта има почти десет вековна история, като е и едни от най-старите монашески ордени. Основан е пред 11в. в Йерусалим. Известни от средновековието като хоспиталиери, членовете, екипът и доброволците на Ордена всяка година се грижат за милиони хора, а годишната стойност на хуманитарната дейност на Малтийския орден надхвърля 1 милиард евро. Самата хуманитарна традиция на Ордена има история дълга повече от 900 години като дейности, свързани с нея се осъществяват ежедневно в болници, медицински центрове и клиники в повече от 120 страни в световен мащаб. За това огромно значение оказват близо 13-те хил. членове на Ордена. Броят на постоянните доброволци също е внушителен – 80 000 , подпомагани от повече от 15 000 лекари и медицински сестри. Не на последно място важна роля играе и дейността на корпуса за спешна помощ Malteser International , който от близо половин век оказва първа помощ при природни бедствия, пътно-транспортни произшествия, епидемии, въоръжени конфликти. Друга важна негова дейност е социалното подпомагане. Освен това корпусът ежегодно обучава волунтиери за оказване на първа помощ. Разбира се, говорейки за хоспиталиерската дейност на ордена, не бива да забравяме да споменем и работата с множество специализирани центрове за възрастни хора в страни като Англия, Германия, Испания, Австрия, САЩ, Мексико и др. В някои страна възрастните хора биват подпомагани и с доставки на храна по домовете и осигуряване на транспорт. В други страни пък Орденът поддържа специализирани медицински центорве за инвалиди и извършва различни дейности, свързани с тези хора – рехабилитация, спортни мероприятия, компютърни курсове и др.
Кратка историческа справка
11-12в. Йерусалим
Блаженият Джерардо основава монашеската общност “Хоспиталиери на св. Йоан от Йерусалим”. Рицарите на ордена подмагали поклонниците, болните и нуждаещите се, както продължават да правят и днес. С була от 1113 г. папа Паскал ІІ поставя общността на Хоспиталиерите на „Св. Йоан” под покровителството на Църквата и като й дава правото самостоятелно да избира своя предстоятел. Орденът придобива монашески характер и е поставен пред отговорността да поеме защитата на болните и на християнските територии, като се превръща едновременно във военен и рицарски.
13-16в. Родос
В края на 13в. с падането на Св. Йоан от Акра Орденът е принуден да се премести в Кипър. През 1310г. завоюва остров Родос и придобива териториален суверенитет, а рицарите на Св. Йоан започват да се наричат Рицарите от Родос. В защита на християнския свят, Орденът събира мощна военна флота и започва да воюва в източните морета, ангажирайки се в многобройни известни битки. Управляван от Велик Магистър, принц-владетел на Родос и от Върховен съвет, Орденът сече свои монети и поддържа дипломатически отношения с други държави. Рицарите на Ордена отблъскват победоносно многобройните нападения на османците, докато атакувани от султан Сюлейман велики начело на могъща флота и на внушителна армия, са принудени да капитулират и да напускат острова на 1 януари 1523 г. Като признание за тяхната смелост, Сюлейман Велики ги изпраща с военни почести.
1530г. Малта
През следващите седем години Орденът, въпреки че запазва своя суверенитет, е лишен от територия, докато император Карл V му отстъпва като феодално владение островите Малта, Гозо и Комино и град Триполи. На 26 октомври 1530 г., с одобрение на папа Климент VІІ, Орденът се настанява в Малта. По време на голямата обсада на османците, която продължава от май до септември 1565 г. рицарите, водени от Великия магистър брат Джовани де ла Валете (оттук и името на столицата на Малта), разгромяват врага. Флотата на Ордена на св. Йоан (и вече на Малта) става една от най-силните в Средиземно море и допринася за победата над османците в битката при Лепанто през 1571 г.
18в. ИЗГНАНИЧЕСТВО
През 1798 г. Наполеон Бонапарт, движейки се към Египет, окупира остров Малта. В съответствие с устава на Ордена, който забранява на членовете си да се бият срещу други християни, рицарите не се защитават и са принудени да напуснат острова. През 1801 г. Малта е окупирана от англичаните. Въпреки че признават суверенните права на Ордена върху острова, след подписването на договора от Амиен (1802 г.), Орденът не може да си го върне отново.
19в. РИМ
Първоначалната мисия за болнична помощ отново се превръща в основна дейност на Ордена. Тя става все по-интензивна по време на миналия век, благодарение на дейността на Великите приорати и на националните асоциации, които работят в много страни на света. Болничните дейности и подпомагането на нуждаещите се добиват особено големи размери по време на първата и втората Световна война при Великия магистър брат Людовик Киджи Албани дела Ровере (1931-1951). По време на Великите магистри брат Анджело де Мояна от Кьолн (1962-1988) и брат Андрю Бърти (1988-2008), проектите нарастват все повече и достигат и най-отдалечените точки на планетата.
Съвремие
Малтийският орден е орден на римокатолическата църква. Италианската република признава съществуването му на своя територия в качеството на суверенна държава, а заедно с това и екстериториалността на неговата резиденция в Рим, Малтийски дворец и т.нар. Магистрална вила. От 1998г. Орденът владее и Фрот Сант Анджело , който също притежава екстериториален статус от момента на сключване на договора с правителството на Малта, което е основание да се счита, че реално Суверенният Орден на Малта притежава територия, над която се осъществява собствена юрисдикция. Няма постоянно население, но членовете му са около 13 000 и 80 000 доброволци. Той присъства в 55 страни в света с 46 национални асоциации. В Ордена може да се членува със специална покана, но той има и около 450 000 асоциирани членове. За официален се счита италианският език. Любопитен факт е, че Малтийският орден притежава активно и пасивно дипломатическо право /може да изпраща и приема дипломатически представители; да сключва международни договори; да издава паспорти и собствени марки; да сече монети/. Последният разполага и със собствена валута – скудо, но то е само под формата на юбилейни монети. В обръщение се използва еврото. Освен това Орденът разполага и със своя Конституция. Суверинитетът му се упражнява от Принца и Велик магистър, който е върховен държавен и правителствен глава, а също и от съветите: Суверенен съвет(правителството), Общ събор (висшето събрание на рицарите и отговаря на парламент)и Пълен държавен съвет.