Експлоатират ги, мамят ги с наеми, живеят в ужасяващи условия - и въпреки това много българи в Гелзенкирхен или Дуисбург не искат да се връщат. За тях всичко друго е по-добро от предишния им живот в родината.
Авторът на "Вестдойче Алгемайне Цайтунг" (WAZ) Синан Сат разказва, че хиляди мигранти по бедност от България и Румъния от години пристигат в Германия, надявайки се на по-добър живот. Както сочат данните, в периода между 2013 и 2023 година в германската провинция Северен Рейн-Вестфалия броят на българите се е увеличил от 31 097 на 106 164, а на румънците – от 49 154 на 168 711.
Но много от тези хора живеят в периферията на обществото, в жилища, където вероятно никой друг не би живял. Същевременно предизвикват недоволството на съседите – с планините от боклуци, шума и арогантното си поведение, посочва WAZ. Затова за българите и румънците стават още по-трудно да си намерят жилище, тъй като много наемодатели не искат да застрашават хармонията в своите сгради.
Тъкмо поради това в градове като Гелзенкирхен и Дуисбург черният пазар на жилища процъфтява – съмнителни инвеститори купуват занемарени сгради, а подставени лица от България и Румъния влизат в ролята на посредници и отдават жилищата под наем за безбожни суми. Междувременно тези „посредници“ дори са се сдобили с прозвището „жилищни сутеньори“, отбелязва германското издание.
"Пълно е и с мухъл, и с вредители"
Колкото по-голяма е потребността от жилищна площ, толкова по-високи са цените и за посредничеството могат да се получат между 6000 и 7000 евро, са установили журналистите от WAZ. Изданието цитира кметицата на Гелзенкирхен Карин Велге, която е загрижена за намирането на изход от ситуацията. „Става дума за съдбите на хора, които често са подмамени и експлоатирани от криминални банди. Същевременно ме вълнува опазването на социалния мир в нашия град. Затова взимаме редица мерки, но рамковите условия зависят от ръководството на провинцията, на държавата, а и от ЕС.“
„Ди Велт“ от своя страна посочва, че Гелзенкирхен е град, засегнат много от деиндустриализацията и сега е сред най-бедните германски градове, поради което му е още по-трудно да се справя с предизвикателствата, свързани с масовия приток на българи и румънци. Германското издание посочва, че много от тях са неграмотни и трябва да бъдат убедени да изпращат децата си на училище. Градските власти се опитват да ги интегрират, но средствата за целта не достигат.
До момента градските власти в Гелзенкирхен са изкупили 17 обекта, както отбелязва WAZ, но все още има редица сгради, които остават на разположение на „жилищните сутеньори“. В един от кварталите например, както споделя пред изданието очевидец, хората живеели „като в зоологическа градина“ - толкова плесен и вредители имало.
"Те се радват и на минимално заплащане"
Това, че търсещите жилище приемат този вид „сделки“ и често плащат прекалено високи наеми, е свързано най-вече с тяхното незнание и с патриархалните структури, обяснява пред WAZ неназован познавач на обстоятелствата в Гелзенкирхен. „Тези хора не са глупави, а само неосведомени.“ Повечето от тях, най-вече жените, не могат да четат и пишат, израснали с в гета и в контекста на корупцията и репресиите от страна на държавните органи в техните родни страни не изпитват никакво доверие към властите.
Информаторът изтъква: „Те не знаят как функционира нашата държавна система, кой какво плаща, какви пари изобщо получават и с какво разполагат в крайна сметка“. Не знаят например, че могат да им бъдат поети сметките за ток и за наем – но само след молба, подадена от тях. „Това отваря вратите пред „сутеньорите“ и им дава възможност да трупат капитал.“
По правило семействата взимат на заем пари от роднини или познати, плащат първоначална вноска и поемат ангажимент да доплащат на посредниците. Заради липсата на информация и на езикови познания обаче тези хора могат да извършват само нискоквалифициран и нископлатен труд. И често стават жертви на експлоатация, докато си търсят работа на трудовата борса в Гелзенкирхен, за да изплатят по-бързо дълговете си. „Те се радват дори да намерят тежка работа от 80 часа месечно срещу минимално заплащане“, казва пред WAZ познавач на ситуацията. Затова не е чудно, че някои от тези хора тръгват по незаконни или криминални пътища, за да се разплатят. „Понеже ако закъснеят с плащането, веднага пред вратата им ще застанат зловещи типове“.
Престъпленията трудно могат да бъдат доказани
Само че наличието на криминални структури не могат да бъдат официално потвърдени от градските власти, посочва WAZ – юридически издържани доказателства няма. А и заради лош минал опит в родната си страна засегнатите не се обръщат към властите, казва информаторът на германското издание. „Те просто се страхуват, че ще загубят покрива над главата си – дори посредникът да им взима повече, отколкото е записано в договора.“
Какво в такъв случай би могло да бъде решението? „Не да се създават гета, а да се строят повече социални жилища.“ А хората да бъдат обучавани да спазват правилата за реда, чистотата и времената за почивка. Тъй като едно е ясно: „Хората от България и Румъния ще останат в Гелзенкирхен – за тях всичко друго е по-добро в сравнение с предишния им живот в родината.“