Украинската армия напредва в Курска област, но Владимир Путин все още вярва, че може да спечели войната

Месец след нахлуването на Украйна на руска територия едно нещо е ясно: Кремъл е готов да продължи войната на изтощение, която Владимир Путин все още вярва, че може да спечели, пише за Financial Times Александър Габуев, директор на Центъра за Русия и Евразия "Карнеги" в Берлин.

Надеждите, че конфликтът може да бъде прекратен бързо чрез някаква форма на военно или икономическо споразумение, досега бяха разбити. Сега това, което започна като война на Путин, все повече се превръща във война на Русия, което засилва способността на Кремъл да игнорира разходите.

От само себе си се разбира, че провалът в Курск е неудобен за Путин: в крайна сметка за първи път от Втората световна война насам ядрена Русия е нападната - и то от неядрена държава. Но остава малко вероятно това унижение да предизвика политически проблеми за Путин у дома, както предполагат висши служители в Украйна и на Запад.

Дълбоките резерви на социалната инерция, апатията и принудителната атомизация на руското общество бяха източниците на властта на Путин много преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г. И оттогава насам Кремъл грижливо култивира тези стълбове на режима - като в същото време укрепва апарата за репресии и обсипва населението с пари. Нещо повече, в регионите по границата, които са станали свидетели на украински ответни действия, подкрепата за руските военни усилия е с 10-15% по-висока от средната стойност за страната, която е около 60%.

Това са същите региони, в които преди войната хиляди хора посещаваха украинските си роднини и приятели от другата страна на границата. Нарастването на про-военните настроения не води непременно до увеличаване на броя на новобранците в армията, но улеснява работата на правителството да убеди руския народ да търпи безсрочна война със съседите си. Ето защо Путин не бърза да отблъсне нашественика на всяка цена. През тази година военният му фокус е насочен към Източна Украйна, където руските войски си пробиват път през украинската отбрана. Засега за Кремъл е достатъчно да закърпи пробойната в района на Курск, като безсистемно привлича военни части от цяла Русия и същевременно продължава да използва най-боеспособните бойци в Донбас.

Руският президент смята, че трябва да напредне колкото се може повече преди настъпването на зимата и че може да си позволи да се справи с Курск по-късно. Това помага да се обясни защо Кремъл, въпреки притеснението, не бърза да използва някои от най-мощните инструменти, с които разполага, включително тактически ядрени оръжия. Украинският президент Володимир Зеленски, по разбираеми причини, иска да представи нахлуването в Русия като окончателно доказателство, че Кремъл може да бъде притиснат със сила - и че Западът не трябва да се страхува от ескалация.

"Цялата наивна, илюзорна концепция за т.нар. червени линии по отношение на Русия, която доминираше в оценката на войната от страна на някои партньори, се разпадна", заяви той миналия месец. Истината е, че за всеки неуспех в тази война Путин успява да отвърне на удара и да изтръгне цена от украинците - и все повече от западните съюзници на Киев.

През последните две години и половина той проведе широкомащабна мобилизация, започна безмилостни въздушни удари срещу украинската инфраструктура и стартира саботажна кампания на запад. В отговор на нахлуването в Курск Кремъл нареди масиран удар срещу украинската електрическа мрежа и оттогава продължава да тероризира страната всяка нощ.

В тази война ще има още болезнени обрати за Путин, тъй като Киев иска одобрение от Запада да използва доставените от НАТО ракети с голям обсег на действие, за да нанася удари дълбоко в Русия, както и да развива собствена ракетна програма със западна помощ.

Но Кремъл не е лишен от инструменти за отговор. Най-важното решение в момента е дали Путин ще се опита да извърши нова мобилизация, като се има предвид, че броят на руските войски е намален. Този недостиг на жива сила може да бъде преодолян чрез електронната система за призоваване на военнослужещи, която беше въведена миналата година и ще започне да функционира до ноември. След паниката и бягството, последвали частичната мобилизация през 2022 г., новата система има за цел да намали общественото безпокойство и да направи невъзможно бягството на наборниците в чужбина.

Като се има предвид решимостта да продължат да се борят както в Москва, така и в Киев, едва ли ще има пряк път към бърза победа за някоя от страните. С намаляването на перспективите за смислена дипломация през следващите месеци войната ще се проточи. Тя остава непредсказуема и става все по-опасна. Западните лидери трябва да са готови да подкрепят Украйна през дълъг и болезнен период.