Украински официални лица посочиха, че нахлуването в Курска област е накарало руските власти значително да увеличат руските сили.
Това пише в ежедневния доклад на Института за изследване на войната (ISW).
Говорителят на украинското Северно оперативно командване Вадим Мисник заяви на 14 септември, че руските сили са разполагали с 11 000 военнослужещи в Курска област в началото на нахлуването на Украйна през август. Според различни оценки, сегашният размер на руската групировка в Курска област е между 30 000 и 45 000 души. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 13 септември, че руските сили са концентрирали 40 000 души личен състав в Курска област и имат за цел общо до 70 000 души персонал в района.
Отчетеното нарастване показва как оперативният натиск, причинен от нахлуването, е принудил руското военно командване да преразположи елементи от Украйна в Курска област.
Една руска контранастъпателна операция за отвоюване на територия, завзета от украинските сили в област Курск, много вероятно ще изисква дори повече жива сила и материални средства, отколкото Русия вече е концентрирала в района, и следователно допълнително руско предислоциране от Украйна.
Украйна и Русия проведоха размяна на военнопленници на 14 септември. Това е третата размяна след украинското нахлуване в Курска област. Украински официални лица съобщиха, че Русия е върнала 103-ма затворници в Украйна.
Сред тях са украински военнослужещи, които са защитавали стоманодобивния завод "Азовстал" в Мариупол в началото на 2022 г.,; от украинската национална полиция и Държавната гранична служба; от украинската държавна транспортна специална служба и друг украински военен персонал. Руското министерство на отбраната (МО) заяви на 14 септември, че Украйна е върнала на Русия 103-ма души, заловени от украинските сили в Курска област. Руски източници предполагат, че върнатите руски затворници са наборници. Размяната е подобна на тази, която Русия и Украйна проведоха на 13 септември, по време на която върнаха по 49 пленници.
Украински официални лица многократно са подчертавали, че нахлуването в Курск е засилило преговорната сила на Украйна в обмена на военнопленници с Русия. Честотата на размяната на военнопленници между Украйна и Русия се е увеличила значително след 6 август, като двете страни са разменили общо 267 военнопленници всяка в три отделни размени. Русия и Украйна проведоха само три други обмена - 405 украински военнопленници и 423 руски военнопленници, между 1 януари и 6 август 2024 г.
Държавният департамент на САЩ обяви нови санкции на 13 септември срещу юридически и физически лица, свързани с руската държавна медия Russia Today (RT). Обвиненията са, че участва в информационни операции, тайно влияние и усилия за военни доставки за Кремъл чрез държави в Европа, Африка и Северна и Южна Америка.
Държавният департамент съобщи, че Кремъл е създал организация за кибероперации в рамките на RT през пролетта на 2023 г., която е предоставяла информация на руското разузнаване, медии и наемнически групи. Съобщава се също, че RT събира пари за групово финансиране за закупуване на оборудване за руската армия в малки поръчки, включително от Китай, "за да се избегне нежелан контрол".
Държавният департамент отбеляза, че RT се координира с Кремъл, за да повлияе на президентските избори в Молдова през октомври 2024 г. и да разпалва бурни протести в Молдова. Държавният департамент заяви, че Кремъл използва неотдавнашното споразумение за пенсионно финансиране на руската държавна банка Promsvyazbank (PSB) с молдовския автономен регион Гагаузия, за да купува гласове в подкрепа на прокремълски кандидати за президент, както ISW оцени по подобен начин през април 2024 г.
Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън заяви на 14 септември, че RT "функционира като де факто ръка на руския разузнавателен апарат".
Министерството на правосъдието на САЩ съобщи на 4 септември, че Кремъл провежда сложни злонамерени операции за влияние, наречени "Двойник", за да намали западната подкрепа за Украйна и да повлияе на изборите в САЩ и чужбина.
По това време ISW оцени, че Русия продължава с информационните операции в социалните медийни платформи.
Като пример се дава Грузия.
Представители на управляващата в Грузия партия "Грузинска мечта" продължават да отразяват информационните операции на Кремъл, оправдаващи руската окупация на международно признати грузински територии. Основателят на партията и бивш грузински премиер Бидзина Иванишвили приписа руско-грузинската война от 2008 г. и последвалата руска окупация на грузински територии на неуточнени външни сили и бившата прозападна управляваща партия "Единно национално движение на Грузия" по време на предизборен митинг в Гори, град, граничещ с окупираната от Русия Южна Осетия.
Иванишвили пропусна всякакво споменаване на Русия и руската агресия срещу Грузия. Той твърди, че ще търси отговорност особено от бившия прозападен грузински президент Михаил Саакашвили, ако партията получи конституционно мнозинство на предстоящите парламентарни избори в Грузия през октомври 2024 г. Иванишвили също така заяви, че грузинското правителство, под ръководството на партията "Грузинска инициатива", ще търси помирение с Южна Осетия.