Новият шеф на НАТО Марк Рюте ще трябва да впрегне всичките си умения да изгражда коалиции, с които беше известен в нидерландската политика, за да запази единството на западния алианс в обстановка на война в Украйна, опасения от следващите ходове на Москва и политическа несигурност във Вашингтон.
Утре той поема щафетата като генерален секретар на Организацията на Северноатлантическия договор от норвежеца Йенс Столтенберг - с което за пръв път от десетилетие начело на алианса ще се извърши смяна на караула.
Сега всичко до голяма степен ще зависи от умението на Рюте да гради консенсуси в редиците на 32-членния съюз. Способността на тази организация да пази всички близо 1 милиард души, живеещи под нейна закрила, не може да се опира само на военна мощ, за нея е необходима и политическа сплотеност.
Предизвикателствата пред Рюте са в изобилие: възможно връщане на скептично настроения към НАТО Доналд Тръмп като президент на САЩ - доминиращата сила в алианса - призиви от източноевропейските съюзници за изпращане на повече подкрепления за защита от Русия и молби от Украйна за по-голяма военна помощ.
Представители на алианса и дипломати очакват Рюте да запази приоритетите на Столтенберг - а те са мобилизиране на подкрепа за Киев, убеждаване на страните от НАТО да отделят повече средства за отбрана и съхраняване на ангажираността на САЩ с европейската сигурност.
Управлявал Нидерландия 14 години, 57-годишният Рюте стана най-дълго задържалият се на власт премиер на родината си, като за това време той успя да се превърне и в опитен играч на международната арена.
Но - макар и човек с визия на приветлив и любезен човек - той понякога критикува безцеремонно правителствата на други държави, като например, когато каза на Унгария да спазва ЛГБТ правата или да напусне ЕС или когато постави под съмнение върховенството на закона в Румъния и България.
На новата си длъжност Рюте ще се нуждае от уменията, които разви като архитект на коалиции и ръководител на четири нидерландски кабинета.
"Факт е, че е много обигран в търсенето на решения и компромиси и в убеждаването и комуникацията с хора - смятам, че това са все качества, които ще му бъдат доста полезни", каза Кайса Олонгрен, бивш нидерландски министър на отбраната при Рюте.
Олонгрен и други го описват като изключително енергичен и деен управленец, което може да стъписа йерархизирана организация като НАТО.
"Той никога няма да си каже: ами хайде ще оставя това за утре", каза Олонгрен пред Ройтерс.
По думите ѝ Рюте може да е любезен, но може и да е твърд, ако се наложи, както е направил, когато открито противоречеше на Тръмп на пресконференция, предавана на живо, или когато нарочно се ръкуваше с руския президент Владимир Путин толкова дълго при посещение на стопанина на Кремъл в Амстердам, че Путин да може да види протестиращи със знамена с цветове на дъгата.
ПОДХОД КЪМ ИЗТОКА
Бойното кръщение на Рюте в голямата международна политика може би беше през 2014 г., когато Полет 17 на малайзийските авиолинии беше свален от руска ракетна система над Източна Украйна, при което загинаха всички 298 пътници и екипаж на борда, включително 196 нидерландски граждани. Той обеща да търси сметка на виновните.
На новия пост Рюте ще бъде под натиск от членовете на НАТО от Източна Европа да покаже, че разбира желанието им за по-голяма защита от Русия и че може да им я осигури.
"Един от тестовете за него ще бъде докъде се простират амбициите на НАТО по отношение на източния фланг, и по-специално на укрепването му", каза Петер Батор, който до началото на тази година беше постоянен представител на Словакия в алианса.
След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна НАТО увеличи на около 10 000 войниците на територията на източните членове на пакта, които трябва да помагат на армиите на тези страни в защитата им. От алианса твърдят, че при нужда бързо могат да бъдат разположени още стотици хиляди военни.
Но източните държави искат още войски и оръжие - особено системи за противовъздушна отбрана, което ще рече да се убедят западните членове да прехвърлят повече военни активи на изток.
Понеже решенията в НАТО се вземат с единодушие, влиянието на всеки генерален секретар зависи от това доколко политиката му се възприема от страните от алианса и доколко той самият е способен да ги убеди да я подкрепят.
Когато си на такъв пост, каза Оана Лунджеску, бивш говорител на НАТО, "не е достатъчно само да търсиш най-лесния общ знаменател, но и да теглиш алианса напред".
"Точно тук идва тънкостта да си едновременно и генерал, и секретар", посочи Лунджеску, която сега работи в Кралския институт на обединените въоръжени сили (РУСИ), британски мозъчен тръст в областта на отбраната.
ПОВЕЧЕ РАЗХОДИ ЗА ОТБРАНА
Представителите на НАТО и дипломатите вероятно ще се наложи да укротят неговата присъща за нидерландското мислене фиксация върху фискалната пестеливост.
На срещата на върха на ЕС през юни Рюте влезе в сблъсък с другите лидери, когато той и германският канцлер Олаф Шолц остро се противопоставиха на съвместното теглене на заеми за финансиране на отбранителни разходи.
Полският министър-председател Доналд Туск каза, че другите държавни и правителствени ръководители "шумно напомнили" на Рюте, че скоро му предстои да стане шеф на НАТО и поради това би следвало да прави всичко възможно правителствата да не пестят от отбрана.
По оценки на алианса 23 от 32-та му члена тази година ще изпълнят целта да заделят 2% от брутния вътрешен продукт за военни разходи - като Нидерландия едва сега ще достигне това равнище, въпреки че изискването е в сила от десетилетие.
Много представители на НАТО са на мнение, че този праг ще трябва да бъде повишен още - може би до или дори над 2,5% от БВП - за да могат да се подсигурят необходимите войски и въоръжение за реализацията на мащабните промени в отбранителните планове на алианса.
"Това е предизвикателство за него - да убеди държавите членове да влагат повече средства в отбраната си, и то с по-ускорени темпове така, че да могат да придобият способности, които да надградят доста осезателно сегашните", каза Батор.
Превод от английски: Владимир Сахатчиев, БТА