Историческото единство на славянските и тюркските народи е залегнало в основата на създаването на руската държава и е станало залог за бъдещото развитие на всеки народ в Русия, заяви в изпратено приветствие до научно-практическа конференция в Република Алтай Сергей Наришкин – директор на Службата за външно разузнаване на Русия, цитиран от ТАСС, пише БТА.
Форумът „Горни Алтай – прародина на тюрките. Към историята на зараждане на тюркската цивилизация“ с участието на тюрколози от Русия, Беларус, Казахстан, Унгария, Киргизстан се проведе на 8 и 9 октомври в Манжерок в руската Република Алтай в Западен Сибир, която има население от 212 263 души.
Малко по-рано, на 26 септември Министерството на външните работи на Русия разпространи съобщение във връзка с доклад за правата на коренните народи в отделните държави. В съобщението се казва, че САЩ, Канада и другите западни страни се мъчат да обвинят Русия в нарушаване на правата на коренните народи, за да отвлекат вниманието от собствените им проблеми в тази сфера. МВнР в Москва посочва, че „в последно време САЩ, Канада и съюзниците им увеличават активността си на международни форуми, в регионални формати и в медии, опитвайки се да изместят фокуса на вниманието от насъщните проблеми на коренните народи в Северна Америка, в западните държави от Арктическия регион, а също в Австралия, Нова Зеландия и Япония към уж съществуващи „нарушения на правата на коренните народи“ в Русия и в редица големи развиващи се страни.
Както отбелязват обаче в аналитичен материал по темата в англоезичното издание „Москоу Таймс“ (МТ) активистите Павел Суляндзига (от удегейски произход) и Дмитрий Бережков (от ителменски произход), „въоръжените конфликти между руската държава и подчинените народи в Сибир демонстрират, че руската колонизация се различава слабо от европейската колонизация в Африка, Азия и двете Америки. Единствената очевидна разлика е как колонизаторите са се отнасяли с покорените народи. Докато испанските конкистадори извършвали мащабни кланета в търсенето на злато, сибирските казаци били по-заинтересувани от извличането на доходоносни облаги от местните хора. Тези данъци, плащани под формата на кожи с косъм, осигурявани от легендарни ловци от завладените народи, стават главен източник на забогатяване на руските царе, отбелязват Суляндзига и Бережков. Легендата, че коренните народи били толкова изкусни ловци, че можели да улучат катерица в окото, е актуална и до днес“, посочват активистите в МТ.
Двамата припомнят и случай от 1997 г., когато на академична конференция на полуостров Камчатка руски историци така и не могли да приведат достатъчно аргументи в подкрепа на мита, че регионът „доброволно“ се е обединил имперска Русия“. Когато става ясно колко са несъстоятелни аргументите им, един от учените отбелязал: „Добре де, имало е колонизация, но тя е била добра колонизация“.
В края на 90-те години на миналия век Русия планира да чества годишнина от „доброволното обединение“ на Камчатка и Русия. Но Тхансом – Съветът на ителмените (коренен народ на Камчатка, който говори език, свързан с корякския и езика чукчи) обаче, взема официално решение да бойкотира празненствата, защото анексията на Камчатка не може по никакъв начин да бъде описана като доброволна. Всъщност това обединение е представлявало съпроводено с насилие завладяване на полуострова от Руската империя, резюмира МТ.
Изданието обобщава, че във втората половина на 20 в. правото на народите на самоопределение печели все по-голяма подкрепа и достига кулминация с вписването му в Хартата на ООН, а след това и в Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи. Така отвъдморските територии на европейските сили една по една започват да получават независимост.
Междувременно обаче, съветските лидери, които с удоволствие използват тези аргументи, когато им отърва, предпочитат да се преструват, че СССР е изключение от тези принципи, обобщават Суляндзига и Бережков.
Кремъл охотно използва декларациите на ООН, за да пропагандира активно антиимпериалистическата борба по света, но това не се отразява на начина, по който се отнася с хората в руската държава, е позицията на МТ.
Тази година властите в Москва добавиха безпрецедентните 54 групи на коренни народи в Руската федерация в увеличаващия се списък на „екстремистките“ организации, пише в друг обобщаващ материал МТ. Руското министерство на правосъдието обяви несвързани помежду си организации за подразделения на мъгляво дефинираното „Антируско сепаратистко движение“, забранено през юни от руския Върховен съд като „екстремистка“ организация.
Новите попълнения в списъка на „екстремистките“ групи включват фондациите „Азиатци от Русия“ и „Свободна Бурятия“, движението „Свободна Ингрия“, „Пацифистка асоциация Саха“ и „Световен чеченски конгрес“. Според правосъдното министерство „Антируското сепаратистко движение“ се опитва да „разруши многонационалното единство и териториалната цялост“ на страната. Етикетът „екстремистки“ означава, че всеки, осъден за връзки с тази организация, може да получи до 6 години затвор.
Виктория Маладаева – основателка на фондация „Коренни народи на Русия“, казва пред МТ, че дори и преди забраната на несъществуващото „Антируско сепаратистко движение“ хората не са смеели да обозначават, че харесват постове в социалните медии или да пишат коментари в подкрепа на правозащитни групи на коренни народи, защото силите за сигурност следят изкъсо подобна дейност.
Според Стефания Кулаева – правозащитничка и експерт в базирания в Брюксел Антидискриминационен център „Мемориал“, въпросът за наказателно преследване на т.нар. сепаратизъм не е нов. Хора са били арестувани в Русия, посочва Кулаева, просто заради застъпничество за федерализация на региони като Сибир, Кубан, Карелия и др. Кулаева добавя пред МТ, че руснаци, които казват, че окупираният Крим или Донбас са украински земи, и преди са били подвеждани под наказателна отговорност.
Абубакар Янгулбаев – чеченски адвокат правозащитник и активист, обобщава, че с тези си действия, казано накратко, „затворът на народите полага усилия да си остане затвор“.
Основателката на фондация „Свободна Якутия“ Саргълана Кондакова обяснява, че Кремъл първо е изфабрикувал „антируско сепаратистко движение“, а след това го е обявил за екстремистко. Изглежда страхът им страната да не се разпадне е толкова голям, че са решили да намерят универсално решение срещу всички движения от етнически републики, независимо какви възгледи изповядват, смята Кондакова.
Освен това, през последните две години активисти обръщат внимание, че етническите малцинства в Русия продължават да дават непропорционално много жертви във войната срещу Украйна. Става сума за „ужасна трагедия, за която никой не говори…След още едно поколение тези народи просто ще изчезнат“, предупреждава бурятската изследователка Мария Вюшкова.
Тя обяснява пред МТ, че непропорционално големият брой убити е резултат от съвкупност от фактори: огромен брой мобилизирани представители на етнически малцинства, регионални неравенства, структурна дискриминация, усилия на властите да минимизират недоволството сред политически активното руско мнозинство.
Изследователката заключава пред МТ, че така Кремъл ограничава до минимум политическите рискове: води война като използва групи от населението, за които на средностатистическия политически активен руснак няма да му е мъчно.
Както отбелязва Татарско-башкирската служба на Радио „Свободна Европа“ на 25 септември, загиналите в Украйна войници от Република Татарстан и от Република Башкортостан, чието население е по около 4 милиона души, са най-много в сравнение с всички останали региони в Руската федерация.
Иначе, в края на юни МТ съобщи, че „Гугъл Транслейт“ е добавил още 12 езика на етнически малцинства в Русия: сред тях са башкирски, чеченски, удмуртски, якутски, кримскотатарски (освен татарски, който се говори в Татарстан).
Точно преди месец РСЕ предаде, че активисти са демонстрирали във Варшава в памет на 79-годишния удмуртски учен Алберт Разин. Преди 5 години, на 10 октомври 2019 г. той се самозапалва пред сградата на регионалния парламент в Ижевск – столица на разположената в Европейска Русия Удмуртска република с население от милион и половина, в знак на протест срещу езиковата политика в образованието.
Тогава Разин държи плакат с текст: „Ако моя език утре изчезне, готов съм да поема днес последния си дъх“. Година преди смъртта си Разин е сред подписалите отворено писмо с призив удмуртският парламент да не приема законопроект, който отменя задължителното преподаване на коренни езици в регионите и републиките, където неруските етнически групи са широко представени.