Италия, Австрия и Белгия разследват свои граждани за участие в платени "човешки сафарита" при обсадата на Сараево

Разследванията за така наречените „човешки сафарита“ или „снайперски туризъм“ по време на обсадата на Сараево (1992–1996 г.) се разрастват мащабно в Европа, предаде Al Jazeera.

Случаят придоби сериозен юридически тласък, след като прокуратурите в няколко европейски държави официално задействаха наказателни производства.

Според събраните свидетелства богати чужденци са плащали огромни суми (между 80 000 и 100 000 евро в днешни пари), за да бъдат допуснати до сръбските военни позиции по хълмовете около Сараево. Оттам те са стреляли със снайпери по беззащитни цивилни граждани, съобщава BBC.

Разследващите журналисти разкриват съществуването на „ценоразпис“. Цената за изстрел или убийство е варирала в зависимост от мишената, като най-високи са били таксите за стрелба по деца и млади жени.

Твърди се, че „туристите“ са се събирали в Триест (Италия), откъдето са пътували до Белград (Сърбия), а след това сръбски военни са ги ескортирали до позициите около обсадения град.

Прокуратурата в Милано първа задейства официално разследване под ръководството на прокурора за борба с тероризма Алесандро Гобис. Повдигнатите обвинения са за предумишлено убийство с жестокост. Вече има и първи официален заподозрян – 80-годишен бивш шофьор на камион от региона Венето.

Министерството на правосъдието във Виена потвърди, че прокурори официално разследват двама австрийски граждани за участие в тези престъпления.

Федералната белгийска прокуратура също се присъедини към разследването, проверявайки данни за участие на белгийски граждани в зловещите „уикенд екскурзии“.

Документалният филм на словенския режисьор Миран Зупанич „Сараевско сафари“ (2022 г.) за първи път извади наяве разкази на очевидци, включително на бивш служител от босненското военно разузнаване.

Италианският журналист и писател Ецио Гавацени предостави на прокуратурата в Милано 17-странично досие с документи и показания, събирани в продължение на три десетилетия, което юридически отпуши процеса.

Градският съвет на Сараево гласува столицата на Босна и Херцеговина официално да се включи като страна по наказателните производства в чужбина, за да помогне за намирането на правосъдие за над 11 000 убити цивилни по време на обсадата.

Тъй като престъпленията са извършени преди повече от 30 години, някои от деянията може да са с изтекла давност по националните законодателства. Прокурорите обаче се опитват да ги класифицират като престъпления срещу човечеството, за които давност няма.

Случаят предизвика трусове, след като хърватски разследващ журналист внесе жалба в Милано, опитвайки се да намеси името на сръбския президент Александър Вучич (който по време на войната е работил като журналист в Пале). Сръбските власти остро отрекоха това, определяйки обвиненията като „злонамерена дезинформация“.

Някои бивши чуждестранни военни (например от британските специални части) изразяват скептицизъм и смятат историята за „градска легенда“, но прокурорите в Италия, Австрия и Белгия приемат доказателствата достатъчно сериозно, за да продължат процесуалните действия