Спасител на Грузия. Стожер на Русия. Филантроп. Олигарх. Бидзина Иванишвили е наричан с всички тези определения и дори с повече, пише БТА, цитирайки "Ройтерс".
Милиардерът, който е най-богатият човек в Грузия и основател на управляващата партия, рядко е виждан на публични места или ако е виждан, то е зад бронирани стъкла. Въпреки това присъствието му се усеща силно в малката европейска държава, лутаща се между Русия и Запада, и в изборите, които могат да определят съдбата ѝ.
Иванишвили може да наблюдава центъра на Тбилиси от внушителната си резиденция, която се извисява над грузинската столица и в която има и хеликоптерна площадка. Иванишвили има и някои екзотични хобита, като отглеждане на акули и зебри и колекциониране на редки дървесни видове.
Шестдесет и осем годишният милиардер е смятан от мнозина свои приятели и врагове за най-влиятелната фигура в Грузия, или за сив кардинал, въпреки че не е заемал публична длъжност от над едно десетилетие. Той описва изборите в събота като екзистенциална битка, за да се попречи на „Глобалната партия на войната“ на Запада да въвлече Грузия в унищожителен конфликт с бившата господарка Русия, както по думите му се случва в Украйна.
„На Грузия и Украйна не беше позволено да се присъединят към НАТО и бяха оставени отвън", каза Иванишвили по време на една от редките си публични появи на проправителствен митинг в Тбилиси на 29 април. „Всички подобни решения се вземат от Глобалната партия на войната, която има решаващо влияние върху НАТО и Европейския съюз, и която вижда в Грузия и Украйна само пушечно месо“, каза той.
Макар по-голяма част от наброяващото 3,7 милиона души население на Грузия да подкрепя сближаването със Запада чрез присъединяване към ЕС и НАТО и като цяло да не вярва на Русия, анкетите сочат, че посланията на Иванишвили се харесват на мнозина, които искат страната да избегне участта на Украйна на всяка цена.
Все още не са избледнели спомените за войната с Русия от 2008 г. за подкрепяните от Москва сепаратистки региони Южна Осетия и Абхазия, която продължи пет дни и завърши с поражение за Грузия. Домът на Олег Мачавариани е само да десетина километра от Южна Осетия. Седемдесет и пет годишният пенсиониран държавен служител се опасява, че историята ще се повтори, ако твърдо прозападната и антируска опозиция се върне на власт.
„Смятам, че първото нещо, което ще се случи е, че ще сме въвлечени във война", казва той. Управляващата партия на Иванишвили - „Грузинска мечта“, е напът на спечели изборите, сочат анкетите, макар че се очаква тя за изгуби гласове в национален мащаб в сравнение с изборите през 2020 г., когато спечели крехко мнозинство в парламента.
Иванишвили, който бе силно прозападен по време на първото десетилетие на партията му във властта, не беше открит от Ройтерс за интервю, а „Грузинска мечта“ заяви, че остава ангажирана с интеграция със Запада и с прагматична политика към съседна Русия. Интервюта на Ройтерс с няколко бивши близки сътрудници на милиардера, както и избиратели и от двата края на политическия спектър и грузински експерти, дават представа за влиянието, което упражнява мистериозният магнат в южнокавказката страна.
„Концентрацията на властта е огромна“
Съюзници на Иванишвили по високите етажи на властта говорят за него с почти месианска реторика. „Когато хората изгубиха всякаква надежда завинаги, се появи човек, които им я върна", каза двукратният бивш премиер Иракли Гарибашвили за първата изборна победа на Иванишвили през 2012 г., след която стана премиер за една година.
Гарибашвили беше сред онази група грузински официални представители, които засипаха с похвали почетния председател на партията Иванишвили по време на митинг през септември, когато за разлика от магната, те не се криеха зад бронирани стъкла. Сегашният премиер Иракли Кобахидзе каза, че Иванишвили е пожертвал всичко, включително благополучието си, за да защити Грузия от политическите ѝ врагове.
Иванишвили е прекарал по-голяма част от 90-те години на миналия век в Русия, основавайки банкови, металургични и телекомуникационни компании и забогатявайки в хаотичната атмосфера след разпадането на Съветския съюз. Неговите политически съперници го обрисуват като жаден за власт олигарх, който упражнява опасно влияние върху бившата съветска република Грузия. Мнозина наричат партията му „Руска мечта“. Други го определят като креатура на Кремъл, без да представят доказателства за това.
„Той превърна Грузия в частна компания, в която има 100 процента от акциите“, каза Гия Хухашвили, бивш висш политически съветник на Иванишвили, който му помогна да основе „Грузинска мечта“ преди между тях да настъпи разрив 2014 г., когато Хухашвили обвини милиардера, че упражнява влияние задкулисно.
Гиорги Гахария, който беше премиер на „Грузинска мечта“ в периода 2019-1921 г. и подаде оставка, след като обвини Иванишвили, че се намесва в управлението на държавата, повтори тези критики. „Концентрацията на властта е огромна“, каза Гахария, който сега ръководи партията „За Грузия“ - един от четирите основни блока на разделената грузинска опозиция на изборите на 26 октомври. „В тази държава вече няма нито една независима институция“, заяви Гахария и добави, че ръководителите на грузинската централна банка, избирателна комисия, сметна палата и съдебна власт се отчитат пред магната.
„Всички тези хора са пряко свързани с Иванишвили. Те са му лоялни“, каза Гахария. Грузинското министерство на правосъдието, Сметната палата и Централната банка не отговориха на запитванията на Ройтерс за коментар. Избирателната комисия заяви, че твърденията, че се поддава на влияние от страна на управляващата партия са „Безпочвени и вредни за честността на избирателния процес“.
180-градусов завой в реториката за Запада
След началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна през февруари 2022 г. Иванишвили почти изцяло промени дългогодишия курс на Грузия за сближаване със Запада, който сам защитаваше като премиер между 2012 и 2013 г. Тази година правителството на „Грузинска мечта“ прокара закона за „чуждестранни агенти“, които изискват организациите, получаващи повече от 20 процента от финансирането си от чужбина, да се регистрират като такива, и ограничи правата на ЛГБТ-общността. Тези решения бяха похвалени от Москва и осъдени от критици като антидемократични и вдъхновени от Русия. Тези стъпки, наред с увеличилата се антизападна реторика на Тбилиси, доведоха до спиране на част от помощта на САЩ и ЕС за Грузия и замразяване на молбата за членство на страната в блока.