Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че взаимният отказ от атаки срещу обекти на енергийната инфраструктура ще допринесе за края на горещата фаза на конфликта в Украйна, предаде "Файненшъл таймс".
"Ние не атакуваме тяхната енергийна инфраструктура, те не атакуват нашата. Може ли това да доведе до края на горещата фаза на войната. Мисля, че да", каза той.
"Когато става дума за енергия и свобода на корабоплаването, получаването на резултат по тези точки би било сигнал, че Русия може да е готова да сложи край на войната“, заяви той.
Украйна се готви за тежка зима, след като поредица от руски ракетни удари по топлоелектрически централи унищожиха почти половината от производството на енергия. Сега страната зависи до голяма степен от своите атомни електроцентрали и вноса на енергия от европейските страни.
Ако Москва и Киев се съгласят да прекратят ударите по енергийните си инфраструктури, това би било значителна стъпка към деескалация на конфликта, каза Зеленски във връзка с украинските атаки с дронове срещу руски петролни рафинерии.
„Видяхме по време на първата мирна среща на върха, че може да има решение относно енергийната сигурност", подчерта Зеленски.
Украинската армия претърпя поредица от неуспехи през последните месеци, тъй като руските сили настъпваха в няколко района по протежение на 1000-километровата фронтова линия, въпреки неочакваната офанзива на Киев, организирана в района на Курск, където войските му все още държат известна територия.
Загубите на бойното поле и перспективата за зима, белязана от продължителни прекъсвания на електрозахранването, накараха Зеленски да ускори усилията си да получи подкрепа от Запада за своя „план за победа“, който включва покана за Киев да се присъедини към НАТО и допълнителни гаранции за сигурност, които биха възпрели Русия да атакува отново.
Но украинският лидер е изправен пред засилен натиск да търси край на конфликта чрез преговори, като се има предвид, че Доналд Тръмп, който обеща да сложи край на войната „на първия ден“, може да се върне в Белия дом, ако спечели президентските избори в САЩ избори следващия месец.
Готовността на Русия да преговаря „зависи първо от изборите в САЩ“, каза Зеленски, добавяйки, че очаква „по-положителна реакция“ от вота в САЩ. „Не защото ще има нов президент, а защото точно сега фокусът на САЩ е върху изборите и мисля, че това вероятно прави всяко рязко изявление рисковано.
Зеленски отрече каквито и да е дискусии със западните страни относно сделка земя срещу мир, която ще доведе до привличането на Украйна към НАТО в замяна на отказ от територии, които в момента се държат от Русия.
„Очевидно някои партньори може да мислят за това. Но те не го съобщават директно чрез мен, а по-скоро чрез медиите.
„Във всички дискусии сега повдигаме въпроса за гаранциите за сигурност и най-силната от всички е НАТО“, каза той.
Според изданието Зеленски е отхвърлил всякакви разговори за мирно споразумение в замяна на териториални отстъпки.
Предложеният „пакет за възпиране“ е начин да се компенсира Украйна, която се съгласи да предаде ядрените си оръжия след падането на Съветския съюз, каза Зеленски. Когато Украйна се отказа от атомния си арсенал през 90-те години, Русия подписа международни договори, гарантиращи международно признатите граници на бившата съветска република. Но руският президент Владимир Путин пренебрегна тези документи, когато нареди анексирането на Крим през 2014 г. и пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 г.
„Не получихме нищо в замяна, освен пълномащабна война и много жертви“, каза Зеленски. „Нямаме ядрени оръжия, не сме в НАТО и няма да бъдем в НАТО по време на войната; ето защо имам нужда от този пакет за възпиране.“
Украйна планира втора мирна среща на върха, за да обсъди възможността за прекратяване на войната, но руският външен министър каза, че Москва ще откаже да участва в срещата.