Има ужасна опасност войната в Украйна да се превърне в ядрена, пише Foreign Affairs. И то напълно случайно.
Най-голямата отговорност на една ядрена сила като Русия е да пази своите бойни глави. Но колкото повече Украйна поразява цели в Русия, толкова по-ясно става, че нежеланието на Русия да защити адекватно ядрените си арсенали, които съхранява на запад - които сега са на разстояние за поразяване от украински ракети и дронове и дори от украинските войски - представлява ужасна опасност.
В началото на войната опасенията, че инвазията е увеличила опасността от ядрена детонация или случайна експлозия, се фокусираха върху риска за четирите атомни електроцентрали на Украйна и заплахите на Русия умишлено да ескалира конфликта с ядрен.
Всяка седмица Русия изстрелва до 800 управляеми авиационни бомби и над 500 атакуващи дрона срещу украински градове и енергийни централи. В отговор Украйна започна да изстрелва свои дронове по внимателно подбрани руски цели. Украйна има пълното право да се защитава. Дронове достигнаха дори столицата Москва. В момента 14 руски ядрени хранилища попадат в обсега на украинските дронове.
Отговорността за преместването на ядрените бойни глави от пътя на опасността е на руското правителство. Русия знае, че нейните бойни глави не трябва да се разполагат близо до конвенционални военни операции. Защо обаче Русия не премества ядрените си бомби надалеч, особено след инвазията на украинската армия в Курск?
Две от възможните причини са следните: руският президент Владимир Путин може да смята, че преместването на руски ядрени бойни глави би било признак на слабост; или пък руската армия може да се страхува, че Западът ще тълкува погрешно преместването на бойни глави като подготовка за ядрена атака, предизвиквайки превантивен удар от НАТО.
Страната, която вероятно има най-голямо влияние върху боравенето на Русия с нейния ядрен арсенал, е Китай. Ако Пекин не настоява, рискът руските ядрени обекти да се включат във войната срещу Украйна ще продължи да расте с потенциално катастрофални последици както за Русия, така и за останалия свят. Една ракетна атака или удар с дрон може да превърне войната в ядрена.
Непосредствено след края на Студената война повечето експерти смятаха, че основната заплаха за руските ядрени запаси е потенциална терористична атака, която дори може да бъде извършена от дузина нападатели, а не въоръжен конфликт с друга добре въоръжена държава. Русия взе мерки и засили охраната и отбранителните съоръжения около ядрения си арсенал. Но тези подобрения не са предназначени да защитят бойните глави от атаки на добре въоръжена военна сила - и не могат да го направят. Бойните глави може да бъдат поразени случайно от дронове или ракети - или умишлено атакувани или откраднати.
Русия също наруши свещен принцип за ядрена сигурност, като предприе атаки срещу Украйна от военни бази, които съхраняват ядрени бойни глави, като по този начин направи тези бази легитимна цел за контранастъпление.
Удар върху място за съхранение сам по себе си не би довел до детонация на бойни глави с ядрена експлозия. Но ако бойна глава не е в бункера си, защото се премества за поддръжка в рамките на мястото за съхранение или на железопътен трансферен пункт и бъде ударена от въоръжен дрон или ракета, това може да причини голяма експлозия. Международните наблюдатели може дори да не са в състояние да преценят колко катастрофален е бил подобен удар, защото исторически не може да се вярва на руските доклади за ядрени инциденти.
Ядрените бойни глави са особено опасни, когато се намират на руските железопътни пунктове за трансфер. Въпреки че не е ясно дали Русия в момента премества бойни глави през някое от тези места, ако го прави, тогава украински дрон или отломки от бомбардировач, руска система за противовъздушна отбрана или ракетна атака може лесно да ги удари. Като се има предвид, че Русия разполага с хиляди бойни глави, почти винаги има шепа, които се преместват за поддръжка. Представете си, ако Съединените щати или Украйна открият тайно движение на бойна глава и го изтълкуват като част от преднамерена операция срещу Украйна или страна от НАТО: те ще трябва да обмислят превантивен удар.
Освен непосредствените рискове, съхраняването на ядрени бойни глави във военна зона увеличава вероятността от ескалационни действия от страна на Кремъл. Ядрената доктрина на Русия твърди, че атака срещу който и да е елемент от нейните възпиращи сили оправдава ядрен отговор. Не е ясно дали случаен удар върху място за съхранение на ядрени бойни глави би преминал руската ядрена червена линия.
Фактът, че нейните ядрени бойни глави са толкова близо до Украйна, може всъщност да изкуши Русия да проведе операция под фалшив флаг върху собствените си места за съхранение, за да оправдае ядрена атака.
Но може би най-голямата опасност, която сега представляват руските места за съхранение на ядрени оръжия, е тази, която първоначално беше предвидена след края на Студената война: тоест опасността бойните глави да бъдат завзети от малка група бойци. Русия все още е изправена пред вътрешни заплахи, включително терористи, сепаратисти и хилядите бивши бойци на ЧВК „Вагнер“, сега разпръснати из Русия и Беларус.
За се избегне ядрена катастрофа, в близко бъдеще руските ядрени бойни глави трябва да бъдат премахнати от всяка база, която е близо до военновременни операции и бази, от които Русия извършва конвенционални атаки. Ядреното възпиране не зависи от това, че бойните глави са разположени на фронтовите линии на дадена страна. Всъщност една държава поддържа най-добре своето възпиране, ако съхранява ядрените си оръжия добре, далеч от опасност.
В крайна сметка дори Китай не може да гледа на Русия като на надеждна ядрена сила или партньор, ако Русия не може да защити ядрените си бойни глави далеч от военни операции. Светът трябва да убеди Русия, че фундаментално застрашава репутацията си на отговорна ядрена сила: нейното управление на ядрения ѝ арсенал през последните две години и половина явно нарушава основните отговорности, очаквани от ядрените държави.