Изборите за Европейски парламент все още се организират до голяма степен в съответствие с националните законодателства и традиции. Съществуват общи правила на ЕС, според които изборите трябва да бъдат проведени чрез всеобщо пряко избирателно право, да бъдат свободни и тайни, уточняват от пресслужбата на Европейския парламент.
Членовете на Европейския парламент трябва да бъдат избрани в държавите членки въз основа на пропорционално представителство.
Всяка държава-членка обаче решава дали да използва система с отворена или затворена листа.
Когато гласуването е въз основа на система на отворена листа, гласоподавателите могат да отдадат предпочитание на един или повече кандидати от листата. Такава е практиката в Австрия, Белгия, България, Кипър, Дания, Естония, Финландия, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Нидерландия, Полша, Словакия, Словения и Швеция. Когато се гласува със система на затворена листа, политическите партии установяват реда на кандидатите и гласоподавателите могат да гласуват само за партия.
Такава е практиката във Франция, Германия, Гърция, Унгария, Португалия, Румъния, Испания и Обединеното кралство (с изключение на Северна Ирландия). Същевременно в Ирландия и Малта, както и в Северна Ирландия, се използва системата на един прехвърляем глас.
Всяка държава членка може да
определи избирателни райони за изборите за Европейски парламент или да раздели своята територия за изборите по различен начин.
Повечето държави членки са избрали варианта да разглеждат цялата страна като един избирателен район. Белгия, Франция, Ирландия и Обединеното кралство имат няколко избирателни района или области. В Германия, Италия и Полша гласовете също се подават в отделни избирателни райони, но резултатите от изборите се определят на национално ниво.
Предизборният период се определя на равнище ЕС, но точната дата на изборите и работното време на избирателните секции варират според националните избирателни закони.
Гласуването е задължително в Белгия, Кипър, Гърция и Люксембург.
Съществуват различия между държавите членки по отношение на минималната възраст за гласуване и минималната възраст, на която човек може да се кандидатира на избори.
В няколко държави членки можете и да гласувате, и да бъдете избирани на 18-годишна възраст (Дания, Финландия, Германия, Люксембург, Нидерландия, Португалия, Словения и Швеция). В Австрия обаче можете да гласувате на 16-годишна възраст и да бъдете избирани на 18, докато в Италия трябва да бъдете съответно на 18 и 25 години.
В някои държави, като например Франция и Обединеното кралство, се изисква предварителна регистрация в избирателния списък. В много други държави това става автоматично.
Гражданите на ЕС, които живеят в страна от ЕС, различна от тяхната държава на произход, имат право да гласуват и да се кандидатират в европейските избори в страната на пребиваване,
но националният избирателен закон може да установи специфични процедури за това. Обикновено те също така имат право да решат да гласуват в страната си по произход (например по пощата или в посолството), но това зависи и от националния избирателен закон. Гражданите на Британската общност, например канадци и австралийци, чиито имена фигурират в избирателните списъци в Обединеното кралство, също имат право на глас. Съществуват редица примери за избрани членове в настоящия Парламент, които са се кандидатирали за изборите в страна, различна от своята страна на произход.
Според разпоредбите на ЕС съществуват няколко положения, несъвместими със статута на член на Европейския парламент. Член на ЕП не може да бъде член на национално правителство или национален парламент, нито активно заето длъжностно лице на европейските институции. В някои държави са определени и други несъвместимости.