За Давид централната търговска улица на град Люксембург е привлекателна не с бутиците и скъпите марки - той гледа на нея най-вече като на добро място за просия, разказва АРД. 41-годишният мъж е чех, работил е в различни страни в строителството и в хотелски кухни, говори много езици. Последният му пристан е Люксембург, където живее на улицата и проси.
От една година просенето е забранено
„Това е най-оживената част на града", обяснява той пред германската обществено-правна медия. Особено вечер търговската улица се пълни с хора, много от които проявяват щедрост.
Но от една година, от декември 2023-а, просенето там е незаконно. За целта са променени полицейските разпоредби и е въведена забрана, която се отнася и за „мълчаливите" молби за подаяния. Забраната обхваща целия център на града, района около гарата, много други улици, паркове и площади. На нарушителите може да бъде наложена глоба до 250 евро, а за „организирано просене" дори може да се влезе и в затвора.
Просяците нямат място в центъра
Полицията контролира спазването на забраната, обяснява Давид пред АРД. Което не означава, че из града не се срещат отделни просяци. Усещането на Давид е, че просяците са изтласкани от центъра към периферията, където далеч не е толкова оживено.
Кметицата на Люксембург Лидие Полфер, която заема поста от 2013 година, определя забраната като успех. Преди това в центъра на града хората се страхували от агресивните просяци и организираните банди. Сега това го няма - непосредствено след налагането на забраната агресивните просешки банди са изчезнали „от днес за утре", твърди тя.
Забраната се отнася до всички видове просия, но на практика полицията има за задача да я прилага само спрямо агресивните просяци и бандите. Глоби досега не са били налагани.
Бедността в Люксембург расте
Същевременно градските власти, съвместно с благотворителни организации, полагат грижи за нуждаещите се и бездомните. Осигурено е финансиране за предоставянето на храна и подслон, през зимата се предлага допълнителна помощ с дрехи и места за нощувка.
Една от помощните организации например предлага топъл обяд срещу само 50 цента, пише АРД. Давид често се отбива там, като (освен храна) хората имат възможност да вземат душ, да се стоплят, да изперат дрехите си и да се срещат със социални работници.
Не всички, които се възползват от този обяд, са бездомни или просят, но почти всички познават проблема с бедността. Хората, които посещават организацията, стават все повече, казва нейната директорка Александра Оксацелай. Макар че Люксембург е богата държава, над 20 процента от населението са застрашени от бедност, споделя тя пред АРД.
Оксацелай не смята, че забраната на просенето е решение - тя води само до „изнасяне" на проблема с бедността от шикозния център. Градът иска да изглежда добре и да скрие бедността, посочва Оксацелай. Но в контекста на растящите цени и високите мита тя вече не може да се скрие.
В ЕС няма единно законодателство
В Европа забраните за просене не са изключение, отбелязва АРД. Но законодателството в различните страни е различно. В някои държави като Финландия, Португалия или Гърция забрани няма, а в повечето други просенето е възможно с известни ограничения.
В Испания, Австрия или Германия градските власти имат право да забраняват просенето - на определи места или под конкретни форми. В Германия например градските власти в Бремен наскоро забраниха просенето в автобусите, влаковете и в ресторантите на открито.
Други държави като Франция или Ирландия са забранили настоятелното просене със закони. Особено строги са правилата в Кипър и Унгария, където просенето е забранено изцяло и навсякъде. По-строги закони и глоби планира и Швеция.
Биляна Михайлова (редактор)