Изтеглят ли се руските военни от Сирия? Този въпрос си задават анализаторите, откакто режимът на Башар Асад падна.
Според данни от сателитни снимки и системи за проследяване на въздушния трафик, в руските военни бази в Сирия в последни дни се наблюдава сериозно движение. Противовъздушни системи и хеликоптери се разглобяват, хора с куфари чакат да потеглят, оборудване се качва в големи товарни самолети. Освен това руските военноморски кораби напуснаха сирийското пристанище на 11 декември, два дни преди падането на режима на Асад.
Тартус и Хмеймим - две бази с ключово значение
Русия официално отрече нейните военни да напускат Сирия и съобщи, че преговаря с бунтовниците, които свалиха режима на Асад и сега сформират преходното правителство на страната.
Москва поддържа две големи военни базари в Сирия - военноморската база Тартус, изградена през 1971 година, и военната база в Хмеймим, отворена през 2015-а. Тартус е единствената официална руска военноморска база извън бившата съветска територия. Руското присъствие там бе увеличено преди пълномащабното нахлуване в Украйна през 2022 година, за „да противодействат, възпират и наблюдават всички операции на НАТО в Средиземно море", както отбеляза наскоро американският Институт за изследване на войната.
Хмеймим играе важна роля като логистичен център и база, през която се координират руските активности в Африка. Именно руската въздушна подкрепа бе тази, която според мнозина обърна гражданската война в Сирия в полза на режима на Асад. Но от средата на декември точно хората, които Русия бомбардираше преди, са начело на Сирия.
Русия и „Хаят Тахрир аш Шам" преговарят
Засега „Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) и Русия се държат прагматично и преговарят, казва Нанар Хавах от организацията Международна кризисна група. „В момента Русия действа под опеката на ХТШ, които защитават руските конвои до военноморската и военновъздушната база", допълва. Но фактът, че Русия играеше сериозна роля в борбата срещу групировката доскоро, може да се превърне в сериозен проблем за бъдещото ѝ присъствие в Сирия. Тази седмица „Уолстрийт Джърнал", позовавайки се на свои източници в САЩ и Либия, съобщи, че Москва прехвърля своите противовъздушни системи и други оръжия в северноафриканската държава.
Големият въпрос сега е къде ще бъдат преместени руските кораби от Тартус, защото това ще е индикатор за следващото място, от което Русия ще координира операциите си. Според Джалел Харчауи от Кралския институт на обединените служби за момента всичко са спекулации. Но при всички положения дейностите на Русия в Сирия занапред ще бъдат затруднени. „Ще им бъде трудно да гарантират собствената си логистика, електричество, вода, храна. Те също така знаят, че когато управляваш база в чужда страна, се нуждаеш от известна добронамереност от страна на общността, а също и от страна на държавата по отношение на разузнавателната информация. Всичко това сега там е загубено."
Ще премести ли Русия частите си в Либия?
Повечето експерти са единодушни, че Либия става по-важна за Русия в последно време. Британският „Телеграф" съобщи, че Русия е укрепила пистите и защитата на либийските военновъздушни бази, изградила е нови структури и е доставила оръжия.
От 2014 година насам територията на Либия се управлява от две враждуващи правителства. Едната - с център Триполи - се контролира от правителството на националното единство, подкрепяно от ООН. Другата - с център Тобрук - е под влиянието на генерал Халифа Хафтар, който ръководи няколко военизирани групи на изток. „През последните няколко години тези либийски фракции са в патова ситуация, която до голяма степен предпазва страната от сериозни конфликти, но всичко това много зависи от две чуждестранни сили със сериозно военно присъствие там - Русия и Турция", написа миналата седмица Фредерик Уери от Фондацията за световен мир „Карнеги". Според Уери падането на Асад може да разклати този баланс.
Ако Кремъл убеди генерал Хафтар да допусне изграждането на голяма руска база на територията на Либия, това би създало сериозни предизвикателства за НАТО. „Руснаците искат да се сдобият с военноморска база в Либия от няколко години, а основната цел на американската политика в Либия през последните две години е да предотврати това", обяснява Волфрам Лахер от Германския институт за международни отношения и сигурност. „Досега Хафтар винаги се е опитвал да балансира между различните външни поддръжници, за да не стане зависим само от един", допълва експертът. Затова и сега ръководителят на Либийска национална армия е поставен в трудна ситуация.
Две възможности пред Москва
Джалел Харчауи казва, че има два сценария - единият е Русия да остане в Сирия, което ще ѝ струва далеч повече, отколкото досега. Другият е Халифа Хафтар да допусне създаването на база на територията на Либия и да рискува НАТО да започне активно да го саботира, включително чрез обучението на бойци, които се борят срещу силите му.
Автор: Катрин Шеър