Западният печат днес коментира дали руският президент Владимир Путин ще приеме предложението на САЩ за прекратяване на огъня в конфликта с Украйна за първоначален срок от 30 дни, пише БТА.
Американският държавен секретар Марко Рубио се надява спирането на огъня между Русия и Украйна да се осъществи "до дни", пише тази сутрин американският в. "Ню Йорк таймс".
"Ето как искаме да изглежда светът в следващите дни: и двете страни да не стрелят една срещу друга – нито с ракети, нито с куршуми, с нищо. Нито с артилерия. Стрелбата спира, боевете спират и преговорите започват", каза той пред журналисти в Ирландия, където самолетът му кацна за презареждане на път от Саудитска Арабия за Канада.
Рубио и съветникът по национална сигурност на Белия дом Майк Уолц във вторник проведоха неколкочасова среща с представители на Украйна в саудитския град Джеда, по време на която Киев се съгласи с американско предложение за 30-дневно прекратяване на огъня. Рубио след това каза, че американски представители днес ще разговарят с властите в Кремъл, за да го обсъдят и с тях.
"Ако отговорът им е отрицателен, това би било много жалко и ще направи намеренията им ясни", подчерта той, цитиран от "Ню Йорк таймс".
Американският държавен секретар заяви също, че една от основните му цели на срещата на министрите на външните работи на Г-7, която ще се проведе днес в канадския град Квебек, е да обедини останалите страни от групата, всяка от които подкрепя Украйна, единодушно да окуражат началото на мирни преговори.
Американският президент Доналд Тръмп изпрати преговарящи в Москва "незабавно", но въпреки това изглежда малко вероятно руският президент "да върне топката" обратно в посоката, очаквана от американците и украинците, пише френският в. "Фигаро".
"Очевидно е, че интересите на Съединените щати и на Русия не могат да съвпаднат напълно, дори на 50 процента", каза руският външен министър Сергей Лавров в интервю с трима американски блогъри, цитиран от изданието.
Руските власти избягват да направят директно изявление по американско-украинското предложение за 30-дневно спиране на огъня, за да си "купят време" за преговори, коментира испанският в. "Паис".
Страхът сред военните пропагандисти и политиците е, че примирието само ще даде сила на Украйна, посочи изданието и припомни думите на говорителката на министерството на външните работи Мария Захарова, която подчерта, че крайното решение ще бъде на Москва. "Позицията на Русия няма да се формира в чужбина чрез никакви споразумения или усилия на определени страни. Позицията на Русия се формира вътре в Русия", заяви тя.
"Наистина ли Владимир Путин ще се съгласи да спре машината си за убиване?", пита от своя страна британският в. „Икономист".
"Спирането на огъня не е в полза на Русия. Временна пауза в боевете ще даде на Украйна шанс да се превъоръжи и да издържи, защото проучванията показват, че руснаците са уморени от войната. Която и страна да възобнови борбата първа, това ще предизвика освен това международно осъждане и гнева на Тръмп", пише изданието.
Но проблемът на Путин е, че той все още не е получил това, което искаше в Украйна, обръща внимание "Икономист". Целта на руския държавен глава беше да подчини или да осакати страната, да прекъсне връзките ѝ със Запада, да се отърве от проблемния президент Володимир Зеленски, отбелязва изданието.
Сега това, което президентът на Русия иска, е да спечели от Тръмп онова, което не успя да вземе на бойното поле - и на моменти Тръмп изглеждаше тревожно готов да го удовлетвори, коментира изданието.
Опасността е, че Путин ще се опита да обвърже някои от условията си с предложеното прекратяване на огъня; от съществено значение е Тръмп да се противопостави на всеки опит за това; ако отстъпи, рискува да саботира споразумението на собствената си администрация с Украйна, отбелязва „Икономист".
Междувременно украинските президент Володимир Зеленски се надява на "решителни мерки" от страна на Вашингтон, ако Русия откаже прекратяване на огъня, пише френският в. „Монд".
След подписването на споразумението в Джеда украинският президент внимаваше да не обиди Съединените щати, опитвайки се да обвини Москва за евентуалния провал на американския план за примирие, пише вестникът.
Откакто Доналд Тръмп дойде на власт, Зеленски се старае да покаже, че остава спокоен и решителен; реториката му обаче се е променила - думата „победа", която бе често използвана, след като украинската армия устоя на руските сили пред портите на Киев през 2022 г., сега е заменена от „мир"; а желаният от Киев „справедлив и траен мир" се превърна - след Джеда - в „почтен мир", отбелязва "Монд".