7 лекарства, с които най-често се злоупотребява

Болкоуспокояващи, сиропи за кашлица, спрейове за нос и дори слабителни – лекарства, които често присъстват в домашната аптечка, могат да се превърнат в проблем, ако се използват твърде дълго, в по-високи дози или без лекарски контрол.

Фармацевти предупреждават, че злоупотребата с медикаменти невинаги започва с очевидно рисково поведение. Понякога всичко тръгва от едно „още едно хапче“, по-често впръскване в носа или увеличаване на дозата, защото предишната вече не действа достатъчно.

1. Кодеинови сиропи и опиоидни болкоуспокояващи

Това е една от най-рисковите групи медикаменти. Кодеинът и другите опиоиди действат ефективно срещу болка и определени симптоми, но могат сравнително бързо да доведат до привикване.

При продължителна употреба организмът може да започне да изисква по-високи дози за същия ефект. Така се увеличава опасността от зависимост, сънливост, обърканост и в тежки случаи – потискане на дишането.

Особено опасно е смесването им с алкохол или силни успокоителни.

2. Успокоителни

Бензодиазепините често се използват при тревожност, панически атаки и проблеми със съня. Именно бързият им ефект обаче понякога кара хората да ги приемат по-дълго от необходимото.

С времето може да се развие зависимост, а внезапното им спиране след продължителен прием може да доведе до силна тревожност, безсъние, треперене и други симптоми.

3. Сънотворни

Една лоша нощ често води до таблетка за сън, а след това и до навик. Проблемът е, че някои сънотворни губят ефекта си при продължителна употреба и човек започва да увеличава дозата.

Това може да причини дневна сънливост, проблеми с паметта и концентрацията, както и повишен риск от падания и инциденти.

4. Стимуланти за концентрация

Медикаменти, предназначени за лечение на състояния като ADHD, понякога се използват от хора без медицинска необходимост с цел по-добра концентрация, повече енергия или по-висока продуктивност.

Подобна употреба обаче може да доведе до безсъние, тревожност, сърцебиене и високо кръвно налягане. При злоупотреба рискът от сериозни нежелани реакции нараства значително.

5. Спрейове за нос

Това е една от най-подценяваните форми на злоупотреба с лекарства.

Някои отпушващи спрейове действат бързо и създават усещане за незабавно облекчение. Ако обаче се използват твърде дълго, носът може да започне да се запушва именно заради тях.

Така се създава порочен кръг – човек пръска все по-често, а без препарата дишането става още по-трудно.

6. Слабителни

Слабителните понякога се използват неправилно като средство за бързо отслабване. Това обаче е опасна заблуда – те не топят мазнини.

Прекомерният им прием може да доведе до обезводняване, нарушения в електролитния баланс и проблеми с нормалната работа на червата. При продължителна злоупотреба последствията могат да бъдат сериозни.

7. Болкоуспокояващи без рецепта

Ибупрофенът, напроксенът и други нестероидни противовъзпалителни лекарства са сред най-често използваните медикаменти в ежедневието.

Лесната им достъпност обаче често създава погрешното усещане, че могат да се приемат без ограничения. Високите дози и продължителната употреба могат да увредят стомашната лигавица, да причинят язви и кървене и да натоварят бъбреците.

Кога трябва да светне червената лампа?

Сериозен сигнал е, ако започнете самоволно да увеличавате дозата, да приемате лекарството по-често или да усещате, че не можете без него.

Особено внимание е необходимо и когато симптомите се връщат веднага след спиране на медикамента или когато препаратът се използва за цели, за които не е предназначен.

Дори лекарство, което се продава без рецепта, не е автоматично безопасно при неограничен прием. При продължителни симптоми най-разумният подход е консултация с лекар или фармацевт, вместо увеличаване на дозата по собствена преценка.