Има заболявания, които болят, има състояния, които ни карат да потърсим лекар веднага, а има и такива, които години наред не дават нито един симптом, докато тихо променят бъдещето – на нас и нашите близки.
Инфарктът и инсултът не идват без предупреждение, те често се възприемат като внезапни събития и най- често предупреждението остава незабелязано, а в действителност развитието им започва години по-рано.
Повишеният LDL-холестерол е този рисков фактор които алармира. Той не нарушава ежедневието ни, не ни кара да останем вкъщи и не ни изпраща тревожни сигнали – не вдига температура, не стяга гърдите и не кара човек да се задъхва, докато артерията не е вече сериозно увредена, поставяйки основите на инфаркт или инсулт. Холестеролът влиза безшумно в стената на съда, плаката расте бавно, луменът се стеснява и през цялото това време човека следва своя ежедневен ритъм – работа, спорт, развлечения.
Защо е толкова важно да познаваме лабораторните си показатели, каква роля играе фамилната предразположеност, кои са най-разпространените заблуди и как всеки от нас може да намали риска за сърцето си, да знае индивидуалния си сърдечно съдов риск.
Днес разговаряме с д-р Добрин Калчев, специалист кардиолог с над 10 години клиничен опит в диагностиката, лечението и профилактиката на сърдечносъдовите заболявания. Д-р Калчев е част от екипа на Специализирана болница за активно лечение по кардиология в гр.Варна. Осъществява амбулаторна практика в ДКЦ ,,Св.Екатерина,, и МЦ ,,Одесос,, гр.Варна
Д-р Калчев, защо наричаме холестерола „тих“ рисков фактор?
Повишените стойнстти на липидите в кръвта почти никога не предупреждават за присъствието си. Човек може да има значително отклонение на LDL-холестерол в продължение на години и да се чувства напълно здрав. В същото време в артериите му постепенно се натрупват атеросклеротични плаки. Това е бавен процес, който протича без болка и без симптоми, докато един ден не се прояви като инфаркт, инсулт или друго сериозно съдово усложнение.
Много хора казват: „Чувствам се добре, значи съм здрав“. Колко подвеждащо може да бъде това?
Това е една от най-опасните заблуди, които срещам. В ежедневната си практика виждам пациенти, които до деня на инфаркта са водили активен живот, и не са имали никакви оплаквания и са дошли при нас с остър коронарен синдром. Обратното също е вярно – човек може да се чувства уморен по съвсем друга причина и LDL да е в норма. Затова ,,чувствам се добре,, не отменя изследването. Липидният профил не може да се познае по усещане.
Когато говорим за сърдечносъдов риск, не е важно само как се чувстваме днес. Важно е какво се случва в организма ни през последните 10, 20 или 30 години. Холестеролът, високото кръвно налягане и диабетът могат дълго време да се развиват безсимптомно.
Ако трябваше да изберете само един показател от изследванията на човек, който да Ви подскаже какво е бъдещето на неговото сърдечносъдово здраве, кой би бил той?
LDL-холестеролът безусловно! Това е показателят с най-категорична научна връзка с развитието на атеросклерозата и сърдечносъдовите събития.
Разбира се, оценката на риска е комплексна. Възрастта, тютюнопушенето, артериалното налягане, диабетът и фамилната анамнеза също са от огромно значение. Но високият LDL-холестерол остава двигателят на процеса, той е директно свързан с натпупването на плака. Колкото по-висок е и колкото по-дълго остава такъв, толкова по-голям е негативния товар върху артериите. Една стойност на 35 години ми говори повече за следващите 30, отколкото същото число, но измерено за първи път на 65.
Освен LDL-холестерола, кои лабораторни показатели заслужават специално внимание?
Всеки липиден профил трябва да включва LDL-холестерол, HDL-холестерол, триглицериди и общ холестерол.
Често чуваме, че инфарктът „се случва изведнъж“. Има ли всъщност дълга история преди този момент?
Инфарктът е последната глава на история, започнала много по-рано. Години наред холестероловите частици се натрупват в стените на артериите, образуват плаки и постепенно стесняват съдовете. LDL частиците преминават в стената на съда, окисляват се, поддържат възпаление, плаката расте и в един момент фиброзната шапка на плаката може да се разкъса и да доведе до образуване на тромб, който прекъсва кръвоснабдяването на сърцето.
За пациента това изглежда внезапно. За кардиолога това е процес, развивал се десетилетия. Неконтролирания LDL е горивото на този процес – колкото по-дълго е висок, толкова по-голяма е вероятността плаката да стане нестъбилна.
Коя е най-честата фраза, която чувате от пациенти след инфаркт или поставяне на стент?
,,Докторе, на мен ми нямаше нищо. Чувствах се добре,,
„Ако знаех по-рано, щях да обърна повече внимание.“
Това са думи, които чувам твърде често. Това, което бих искал, е по-просто от колкото звучи – изследване на липиден профил навреме и контрол на холестерола навреме, не чак след събитието. Един откровен разговор за определяне на индивидуалния риск би допринесъл за разбирането на наследствеността, ако в семейството е имало ранен съдов иницидент, да не се отлага решението с години само защото няма болка. Стентът отваря съда , но не изтрива причината която е довела до поставянето му.
Бих искал хората никога да не стигат до този момент на съжаление. Един навременен профилактичен преглед и едно лабораторно изследване могат да променят съдбата на човек и неговото семейство.
Кои са най-разпространените митове за холестерола?
Първият и най-често изразяван е: „Холестеролът от храната е целият проблем, стига да не ям яйца и да спазвам диета“. Храненето има значение, но при повечето хора по-голямата част от LDL-холестерола се произвежда в черния дроб. Може да се храните сравнително внимателно и пак да имате висок LDL-холестерол.
Вторият: „Липидопонижаващите лекарства са по-опасни от холестерола.“ Нежеланите реакции съществуват и трябва да се обсъждат честно, но при човек с ясна индикация нелекуваният висок LDL-холестерол носи много по-голям реален риск от самото лечение. Спирането на терапия след поставянето на стент, защото „се чувствам добре“, е едно от най- опасните решения които могат да провокират негативни последствия.
Третият: „Като подържам добра физическа форма и спортувам, холестеролът не ме засяга.“ Това просто не е вярно – няма зависимост между нормалното телесно тегло и стойностите на LDL-холестерола.
И четвъртият, може би най-вредният: „Като нямам симптоми, няма защо да се изследвам.“
Може ли човек да бъде млад, слаб, физически активен и въпреки това да има опасно висок холестерол?
Да. И това не е рядко срещано. При фамилната хиперхолестеролемия LDL-холестеролът е висок от детството, независимо от килограмите и тренировките. Виждал съм слаби, активни хора на 30–40 години с холестерол, който при друг човек бихме очаквали след дълго нелекуван метаболитен проблем. Спортът и нормалното тегло намаляват общия риск, но не отменят генетиката и не чистят сами плаката отложена по съдовата стена. Ако родител, брат или друг близък роднина е бил сполетян от инфаркт или инсулт твърде рано /55 г. за мъжете и 60 г. за жените/, изследването не бива да чака момента „когато остарея“.
Ако погледнем на холестерола като на „натрупване на дълг“ към сърцето и съдовете, какво се случва, когато години наред обръщаме твърде малко внимание на този риск?
Представете си кредит, който расте всеки ден.
Колкото по-дълго LDL-холестеролът остава повишен, толкова по-голямо става натрупването на увреждания в съдовете. Медицината нарича това „кумулативна експозиция“.
Проблемът е, че когато сметката стане видима, често вече говорим за инфаркт, инсулт или необходимост от сложна интервенция.
Дългът се олихвява. Всяка година с висок LDL-холестерол добавя експозиция към артериалната стена. На 45 години човекът още няма оплаквания, на 58 вече има калцирала плака, на 63 идва събитието. Колкото по-дълго оставим LDL-холестеролът да бъде над норма, толкова по-голяма част от този товар вече е вграден в съда. Понижаването на холестерола след инфаркт спасява живот и намалява следващите събития, но не връща артерията в състоянието отпреди 20 години. Затова в кабинета все по-често говорим не само за стойността днес, а за това откога е висока, каква трябва да бъде, какъв план за действие ще предприемем, за да има бъдеще.
Колко важна е фамилната предразположеност?
Когато в семейството е имало инфаркт, инсулт или доказано висок холестерол в по-млада възраст, то това е сигнал, който не бива да се пренебрегва и отлага във времето.
Често казвам на пациентите си, че фамилната история не определя бъдещето ни, но може да ни помогне да го разберем и променим навреме.
Кога трябва да започнем да мислим за профилактика: след първия проблем със сърцето или много по-рано? Какъв е правилният момент човек да обсъди индивидуалния си риск със своя кардиолог?
Възможно най-рано. След първия инфаркт вече не говорим за първична профилактика, а за това да няма втори. Разумно е липиден профил да се проследява от млада зряла възраст, а при фамилна обремененост за ранно сърдечносъдово заболяване — още по-рано, след разговор с лекар. После изследването се повтаря според резултата и останалите рискови фактори, не „когато ме заболи“. Правилният момент е когато още няма симптом. Тогава имаме време.
Кое е по-важно според Вас: да намалим холестерола с малко, но навреме, или да го лекуваме агресивно едва след вече настъпило сърдечносъдово събитие?
И двете имат място, но ако трябва да избирам за човек, който още не е боледувал, предпочитам по-ранното и устойчиво понижение пред героичното лечение след катастрофата. Малко по-нисък LDL-холестерол в продължение на 20 години често носи повече ползи от рязко смъкване, започнато след събитие. След инфаркт обаче целта вече е друга: там понижаваме агресивно и държим стойността ниска, защото рискът от повторен инцидент е висок. Идеалът не е „или-или“. Идеалът е да не стигаме до момента, в който агресивното лечение е единственият останал ход.
Кога трябва да се започне липидопонижаващата терапия?
Колкото по-рано се идентифицира реалният риск, толкова по-добре.
При пациенти с преживян инфаркт, доказана атеросклероза, диабет, фамилна хиперхолестеролемия или много високи стойности на LDL-холестерол ранното започване на терапия е от ключово значение.
Днес знаем нещо много важно: колкото по-рано и по-дълго поддържаме LDL-холестерола нисък, толкова по-голяма защита осигуряваме на сърцето и съдовете.
Какво предлага най-съвременната терапия за контрол на холестерола?
През последните години сме свидетели на истинска трансформация в лечението на дислипидемиите. Имаме златен стандарт, който си остава основа на терапията. Когато е необходимо можем да добавяме и други, съвременни медикаменти, таргетни терапии, които са напълно достъпни за българските пациенти.
Това означава, че днес можем да предложим персонализиран подход и да постигнем цели, които до преди няколко години изглеждаха труднодостижими.
Ако днес имате една минута, за да отправите послание към всички българи, какво бихте искали да запомнят?
Не чакайте симптомите.
Познавайте своя LDL-холестерол така, както познавате кръвната си група или телефонния си номер. Попитайте родителите си и близките си дали в семейството е имало ранни инфаркти или инсулти. Направете необходимите изследвания навреме. Бъдете физически активни. Хранете се балансирано. Не отлагайте прегледи и консултите с кардиолог.
Защото най-добрият инфаркт е този, който никога не се е случил.
Сърцето ни не забравя годините на бездействие. То помни всеки пропуснат профилактичен преглед, всеки неглижиран лабораторен резултат и всеки отложен разговор с лекар.
Днес имаме знанието. Имаме диагностиката. Имаме модерните терапии. Имаме възможност да намалим риска още преди да се е превърнал в диагноза.
Остава само едно решение.
Да действаме навреме.
Проверете липидния си профил. Научете семейната си история. Обсъдете риска си с кардиолог.
Защото инфарктът може да промени един живот за минути. А профилактиката може да промени бъдещето за десетилетия.
FA-11814296