Опитвайки се да обхванем всички аспекти на темата "коронавирус", няма как да пропуснем психологическия натиск върху хората. Както заради страха от самото заболяване, така и предвид социалната изолация, която се налага да изтърпим. Особено тежко е и на лекарите, които са на първа линия в лечението на болни от коронавирус. За да разкаже за предизвикателствата пред психиката ни, здравната система и какво ще излезе човечеството от всичко това, от ФАКТИ се свързахме с психиатъра д-р Цветеслава Гълъбова, директор на Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски". Тя бе част от Медицинския съвет към Министерски съвет, сформиран в помощ на борбата срещу коронавирусната пандемия. Използваме случая да честитим професионалния празник на всички лекари, чието самопожертвование се усеща най-силно във време като настоящото.
Д-р Гълъбова, в Европа не се е случвало по-сериозно изпитание за човешката психика може би от края на Втората световна война. Доколко подготвени са днешните хора за ситуацията с коронавируса?
- За такава ситуация не е подготвен светът, както и ние - не е имало пандемия с такива характеристики - разпространение, брой заразени, брой починали, бързо разпространение, нов вирус, все още липсващо специфично лечение и ваксина. Така че човечеството не е подготвено за такова изпитание и всички проблеми се решават в ход. Просто сега се учим и това ще бъде изключително ценен опит - и за болестта, и в чисто психологически план. Надявам се, по-скоро съм сигурна, че и в чисто човешки план ние ще излезем по-силни и по-добри, по-ценящи малките човешки радости и най-важното - отношенията между хората. Ще разберем, че именно това е най-ценното, което имаме.
Можем ли да дадем универсални насоки за персонално справяне със ситуацията?
- На първо място спокойствие и разум. На второ - пълна увереност, че ще се справим с тази тежка кризисна ситуация. Но да не забравяме, че това ще стане само ако сме заедно! В тази криза спасяването поединично не работи като стратегия! След това - информационна хигиена. Информацията да се набира единствено и само от сигурни източници и да не посвещаваме повече от 10-15 минути дневно на тази тема. До се посветим на близките си, на живото общуване с тях, да направим нещата, за които преди не ни е стигало времето - четене на книги, посещение, макар и виртуално, на галерии, постановки, концерти, да учим нов език, да играем с децата си, да си пренаредим къщата. И много е важно - да бъдем с позитивна нагласа, че ще се справим. Дебело подчертавам, че позитивната нагласа и позитивното мислене са различни неща. Второто не го препоръчвам.
Наблягате на думата "заедно". Разтоварващо за психиката ни обстоятелство ли е да осъзнаваме, че не сме сами в предизвикателството, а всички останали преживяват същото?
- Да, успокояващо ни действа, че има и други засегнати, защото освен всичко друго винаги се надяваме и на споделен опит за справяне с кризата. Категорично не става дума за това, че се радваме на нещастието на другите, просто виждаме, че това не е нещо изключително и само за нас. Известно е, че в нещастието и трудностите хората сме повече сплотени и повече хора. А това е добре, събуждат се най-топлите емоции у човека, тези, които ни правят общност.
Правилен ли е подходът на официалните лица в поднасянето на информацията? Военна униформа, думи, които звучат страшно, понякога на практика заплахи. Имаше брифинги около полунощ.
- За мен има известно пресилване в това отношение, но го отдавам на желанието на отговорните фактори да ни дисциплинират, от което определено имаме нужда.
Вие сте директор на Държавна психиатрична болница "Св. Иван Рилски", имате достатъчно наблюдения. Забелязвате ли повишение на хората със сериозни психични проблеми напоследък?
- В ситуация като тази не се очаква повишаване на тежките психични заболявания - шизофрения, биполярно разстройство, т.нар. психози. Но ще има увеличаване на честите психични разстройства - остро стресово разстройство, посттравматично стресово разстройство, тревожни и панически разстройства и др. Хората са подложени на много голям стрес - и от заболяването, и по икономически причини, и е съвсем очаквано повишаване на непсихотичните разстройства, тъй като те много се влияят от стресогенните фактори на средата.
Честите психични разтройства изискват ли бърза психологическа помощ? За колко време очаквате да се възстановим след края на всичко случващо се в момента?
- Всяко разстройство, лекувано навреме ще е по-добре лекувано и излекувано. Превенцията също е от изключителна важност. Особено превенцията на професионалното изпепеляване при медиците, които са на първа линия. Те са подложени на огромен натиск - физически, психически, емоционален и има реален риск от изтощение. Поради което е абсолютно задължително да се вземат спешни мерки за превенция и психологическо подпомагане на тези специалисти. За да не ги загубим. Всеки медик в тази битка е безценен!
Не зная колко време ще ни е нужно. В личен план зависи от отделния човек, а в обществен - от мерките, коите ще бъдат взети на най-високо ниво за ограничаване на късните последствия от всякакъв вид, вкл. и психически травми.
Много се говори за негативните ефекти от прекарването на повече време заедно на членовете на семейството. Това звучи странно, при положение, че доброволно сме решили да се обградим с тези хора.
- Да, изглежда парадоксално, но си има обяснение. Ако отношенията в семейството са хармонични, ако членовете му имат емоционална връзка, рисковете от конфликти са минимални, или те ще бъдат от предимно битово естество. Ако, обаче, има напрежения, дълго стаявана враждебност и непоносимост, в тази ситуация всичко ще лъсне, ще изплува на повърхността, защото го няма буферът - ходенето на работа, общуването с други хора. Изобщо в кризи винаги "пробиват" личностовите дефицити и тези във взаимоотношенията. Това си е един сериозен тест за нас като хора, и за връзките ни - с роднините, с близките, с приятелите, с любимите.
Важно е да дадем информацията, че Ваши колеги предлагат безплатна психологическа помощ.
- Да, много е важно и съветвам хората да не се притесняват да потърсят помощ, ако почувстват нужда. Не е срамно човек да изпитва страх и паника. И ние, професионалистите, можем да бъдем полезни в това отношение и да помогнем. В тази криза, отново казвам, всички трябва да сме заедно!
Вече си даваме сметка, че участваме в маратон, извънредното положение беше удължено. Нужно ли е да ограничим времето, което прекарваме мислейки за вируса?
- Да, не повече от 10-15 минути на ден!
Смятате ли, че е реално да се стигне до тотално отчаяние и едва ли не гладни бунтове, каквито прогнози има?
- Имам притеснение, че твърде много хора са в затруднено икономическо положение. Факт е, че гладът е мощен мотиватор и може да победи страха от болестта. Аз лично се надявам ситуацията у нас да се задържи със сегашните темпове и това да доведе по-бързо до успешен край и на кризата, и на извънредното положение, за да можем по-бързо и пълно да се възстановим като общество.
Ситуацията с коронавируса показа, засега не в пълна степен, проблемите на българската здравна система. Кога е уместно да се потърси отговорност за това от гражданите?
- Гражданите винаги и по всяко време сме длъжни да търсим отговорност от тези, които вземат решения в нашата държава, които и да са те! Това е смисълът на гражданското общество. В тази криза ясно се видя, че десетилетното неглижиране на здравната система - повишаването на парите, отделяни за нея, но без съществени реформи, не означава приоритет, е довело същата тази система неприемливо за всички състояние. Здравеопазване и образование са двата основни темела на националната сигурност. И слагането им на пазарни релси е лошо решение. Не може да се правят леви политики с десни средства. Това са дълбоко консервативни социални системи, които изискват много сериозно и отговорно отношение, много средства без бърза възвращаемост и без възможност да се премахват части от тях, ако не са много успешни. Т.е. по своята социална насоченост и значимост те изискват леви политики, а се прилагат десни средства, какъвто е пазарът, но без съответния десен инструментариум, защото той е неприложим. Ето това се видя сега в кризата - инфекциозните клинични пътеки са много ниско платени и поради това частните болници нямат инфекциозни отделения, няма достатъчно реаниматори, клиничната пътека, която сега се създаде за лечение на коронавирусна инфекция е 618 лв. за 14 дни !? Кое по-напред ще се плати с тези пари - труд ли на специалистите, които се очаква да са много високо квалифицирани, консумативи ли, лекарства, ток, вода???
В тази връзка много се говори за състоянието на белодробните отделения в страната, инфекциозните болници, но много трябва да се внимава и за психичното здраве, защото в този сегмент болниците са в още по-трагично състояние и колкото по-малко хора попаднат там, толкова по-добре.
- Даже да са най-прекрасните на света е по-добре по-малко хора да имат нужда от психиатрично лечение. Да, нашият сектор има нужда от много сериозни, дълбоки и много скъпо струващи реформи, които ще отнемат и време - поне 8-10 години. Всичко, което смятаме, че трябва да бъде направено в тази сфера сме го заложили - аз съм член на работната група, в Националната стратегия за психично здраве 2020-2030 г. Тя е депозиране в МЗ и се надявам след овладяване на настоящата ситуация да започне сериозна работа по нея - съгласуване, приемане и прилагане на първите мерки.
Държавата направи ли нещо за болница "Св. Иван Рилски" след посещението ни през миналата година, когато показахме условията там?
-Да, бяха отпуснати пари за капиталови разходи, с които две от сградите бяха ремонтирани - подобрена е тяхната енергийна ефективност, което веднага се усети в изминалия отоплителен сезон. Беше подменено и локалното парно отопление на лечебното заведение.
Част сте от наскоро разпуснатия Медицинския експертен съвет, създаден от правителството в борбата с коронавируса.
- Направихме това, за което беше сформиран съвета със заповед на премиера. Документът - над 400 страници, е предоставен в Министерския съвет, защото така е редно, след като имаме задача от него. Сега вече съществуваме като неформална група от колеги, които обменяме идеи, мисли, опит. И винаги ще бъдем готови да откликнем и помогнем в борбата с тази пандемична инфекция.
За финал нещо позитивно. Прокрадват се оптимистични теории, че светът ще мине през катарзис и хората ще излязат пречистени и променени след тази криза. Реално или наивно е подобно очакване?
-Да, ще минем и слава Богу. Това не е опит за позитивно мислене, а за позитивна нагласа. И така трябва да бъде. Ще минем през тази криза, която ще бъде за всички нас тест по човечност. Само заедно можем да се справим!