У нас за мерките в борбата срещу коронавируса бяха изложени две противоположни мнения от нашите двама най- висши държавници- премиерът Борисов и президентът Радев. Според българският президент, извънредните ограничения са довели до обществена парализа и безпрецедентна икономическа и социална криза, гладът скоро може да надделее над страха и последствията може да са по-разрушителни от коронавируса. Затова той пледира за търсене на начин за връщане към нормален ритъм на живот, производство, свободно движение на хора и стоки. Което означава на практика условия за придобиване на колективен имунитет.
На коренно различно мнение е българският премиер, който поиска този, който говори за създаване на колективен имунитет да поеме с името и титлата си ангажимент и дапосочи хората, които ще умрат.
Голямото мнозинство мнения от политици, медици и коментатори засега подкрепят позицията на българския премиер.
Но никой не отговоря на въпроса до кога, на каква цена и дали само чрез ограничителни мерки, без създаване на колективен имунитет може да бъде спряна епидемията.
Ето какво е мнението на Мартин Айхнер, вирусолог към университета в Тюбинген: "Ограниченията водят дотам, че се заразяват много по-малко хора. Това като начало е добре, защото при много силно покачване на ново заразените, здравната система просто няма да може да се справи с натоварването. Само че когато броят на заразените спре да нараства, почти никой не придобива имунитет срещу новия вирус. А от епидемиологична гледна точка е необходимо две трети от населението или повече да придобият имунитет, за да може епидемията да се овладее трайно. Когато след няколко седмици се върнем към нормален живот, без населението да има съответния имунитет, ще се окажем на същото място, на което сме били и преди.
Гeнeрaлният дирeктoр нa Cвeтoвнaтa здрaвнa oргaнизaция (CЗO) Тeдрoc Гeбрeйecуc зaяви, чe ползата от ограничителните мерки e пeчeлeнe нa врeмe и нaмaлявaнe нa нaтиcкa върху здрaвнитe cиcтeми", нo "caми пo ceбe cи тeзи мeрки нямa дa cпрaт eпидeмиятa".
Според Ив Годен, вирусолог и ръководител на научни изследвания във френския Национален център за научни изследвания, трябва да се подготвим да живеем с този вирус минимум 18 месеца до две години. "Ще трябва да изчакаме да постигнем “стаден имунитет”, т.е. когато 60 до 70 процента от световното население бъде ваксинирано или е развило резистентност" казва той. Логиката му е желязна, не може да се пребориш с коронавируса в собствената си страна и да считаш, че си решил проблема, защото, казва той, "без значение как се развива епидемията, ще останат “джобове” на вируса в някои страни по света, дори ако бъде измислена ваксина". В същия дух е и обръщението на премиерът на Нидерландия Марк Рюте към нацията, който каза: "Вариантът безкрайно да се опитваме да спрем вируса означава пълно заключване на страната за една година или дори повече, с всички последствия, до които това води. И щом мерките се прекратят – тогава вирусът би могъл незабавно да изникне отново".
Подобно е и мнението на остро критикуваният наш доцент д-р Мангъров, шеф на отделение в Инфекциозна болница, който каза " За да спре тази епидемия трябва някъде около 70% от населението да преболедува и едва тогава ще започне да намалява скоростта, с която се разпространява заболяването. Просто това е елементарна епидемиология". Той беше подкрепен от доцент д-р Андрей Чобанов, шеф на отдел "Имунология" към БАН, който каза също ясно: ако нaceлeниeтo вce oщe нe e дocтигнaлo тoзи критичeн прaг oт 70-80% хoрaта, които са заразени са пoтeнциaлeн рeзeрвoaр зa възниквaнe нa нoвa eпидeмия. Или с една дума без създаване на колективен имунитет, пандемията не може да бъда овладяна.
Противниците на колективния имунитет посочват, че експеримента с него означава хиляди да бъдат обречени на смърт. Премиерът Борисов реагира така срещу мнението на д-р Мангъров: ""Да пуснем младите напред означава да кажем: Тези ще умрат, тези ще живеят. Да кажем, някои деца ще умрат, аз няма да си пусна моето." А срещу д-р Мангъров беше пусната фалшива новина, че имал частна лаборатория и затова настоявал за масово тестване.
КОЛКО ОПАСЕН Е КОРОНАВИРУСЪТ
Несъмнено е по- опасен от обикновения грипен вирус. Но не и толкова страшен по мнението на видни световни и някои наши специалисти. Според Уилям Шафнер от Вандербилдския медицински център в щата Тенеси, страхът от коронавируса е психологичен, защото това е ново и непознато заболяване, докато човечеството е свикнало с грипа, който е също толкова опасен за възрастните и уязвимите. Според Международната здравна организация, смъртността от коронавируса за всички възрасти е около 3-4%, или 96% от заболелите ще оцелеят. Но тази оценка е направена на базата на регистрираните заболявания, счита се ако се вземат предвид нерегистрираните случаи, смъртността би трябвало да е около 1%. Що се отнася до децата, и учениците, за които се притеснява българския премиер, оценките са за едва 0.01% фатални случаи при възрастовата група от 1 до 19г. Вече е и доказан факт, че при 80% от заразените заболяването е в лека форма, хората може и да не разберат, че са болни, около 15 на сто от всички заразени се чувстват зле като при по-тежък грип с висока температура и лягат болни. От реанимационни грижи се нуждаят само около 5% от всички заразени.
Противниците на колективния имунитет се надяват на откриване в най- скоро време на ваксина срещу коронавируса и на ефекта от тестването, чрез което ще се откриват истински болните, които ще бъдат изолирани ,както и тези, които са прекарали болестта и са придобили имунитет и могат да се върнат на работа и към общополезен живот.
ВАКСИНА СРЕЩУ КОРОНАВИРУСА
Надеждата в най- скоро време да се намери ваксина, с която да се ваксинира населението и тогава да се махнат пълните ограничения и държавата да се върне към нормален живот е нереална. Веднъж създадена една ваксина, изпитанията ѝ минават през няколко етапа, отнемат време, и най- оптимистичният вариант мнението на професора по инфекциозни болести при Лондонския институт по хигиена и тропически болести Анелис Уайлдер- Смит, евентуална ваксина няма да бъде налице по- рано от 18 месеца, което е някъде към началото на декември 2021г. Но и тогава няма гаранция, че тя ще е достъпна навсякъде. При пандемия настъпва битка между държавите, кой първи да осигури населението си с ваксина и обикновено първи успяват богатите страни.
ТЕСТОВЕТЕ
Тестване, тестване и тестване, съветва Международната здравна организация. Но с масовото тестване на населението засега в повечето страни и у нас е трудно осъществимо.
Тестовете са два вида: първият е "бавен" или PCR тест, при който се взима материал от устата, и се търсят определени протеини, наречени антигени, които показват, че пациентът е заразен. Този вид тест със сигурност над 90% и е важен, защото заразените така незабавно се изолират и така престават да предават вируса на други хора. Затова и страните, като Корея и Германия, които масово го прилагат имат значително по- малко заболявания. Във Великобритания извършват около 10,000 теста дневно, в Испания до 20,000, във Франция тези дни гонят 30,000 , рекордьор е Германия, където на ден се тестват 50,000 души. У нас, според проф. Мутафчийски, може да се постигнат едва 1000-1200 случая дневно, несравнимо по-малко от горе споменатите страни. Причината е, че няма откъде да доставим тестовете, в поръчката на Еврокомисията за България са отделени 600 000 такива теста, но не е ясно кога ще ги получим. Нямаме и достатъчно лаборатории с обучен високо професионален персонал. Уж сме били първи в Европа по отношението на мерките срещу коронавируса, но сме пропуснали навреме да закупим необходимите тестове.
При вторият вид "бърз" тест, отнемащ 10-15 минути, се взима кръвна проба и се търси наличие на антитела, което показва дали един човек е преболедувал и е развил имунитет. Сигурността им според различни мнения е около 80% и по-малко, към 70%. Великобритания е закупила 3.5 млн. теста, Франция 5 млн., и понастоящем проверяват надеждността им. У нас, проф. Мутафчийски, който не беше привърженик на тези тестове, поради по- малката им надеждност, допусна все пак възможността да бъдат използвани. Но кога ще се закупят необходимите големи количества и ще започнат да се прилагат не е ясно. След като непрекъснато се хвалим колко сме ценени и уважавани в Брюксел, можеше да се очаква да получим така необходима помощ във вид на медицинско оборудване от парньорите ни по линия на ЕС и НАТО, но надеждите за братска помощ бързо се изпариха. На 12 март премиерът Борисов в телефонен разговор с руския президент Путин, помоли Русия да ни достави така необходими респиратори. Приятел в нужда се познава, както се казва. Но какви приятели сме ние с Русия, след като правителството на Борисов години наред води русофобска политика, спря руско- български проекти в енергетиката под чужд натиск, гони руски дипломати, външният ни министър Захариева говори за намеса на Русия в изборите на други страни и за Русия като страна окупатор, българският премиер заяви веднъж, че ако има война между Русия и НАТО ние няма да сме неутрални, а ще се бием на страната на НАТО. Путин естествено не се трогна от молбата на Борисов, а впоследствие изпрати като помощ в борбата с епидемията военнотраспортни самолети с медицинско оборудване на Италия и САЩ.
Изводът дотук е, че не може да се надяваме на лятото, на тестове и ваксини, на помощ от военно политическите ни съюзници и в същото време да живеем неограничено във времето в карантина. Карантината беше удължена до 13 май, но по нищо не личи, че тя няма да бъде наново продължена и продължавана.
ПРОБЛЕМЪТ С ПРИЛАГАНЕТО НА ОГРАНИЧИТЕЛНИТЕ МЕРКИ
Известно е, че всяко лекарство има и странични ефекти, които понякога може да навредят на болния повече от болестта. Прилаганата екстремна карантина месеци след месеци е подобно лекарство- със странични неприемливи ефекти. Във Великобритания проф. Брайън Търнър, специалист по експериментална генетика, в писмо до "Таймс" предвижда, че е възможно да дойде момент, когато екстремните мерки на правителството ще причинят неприемлива икономическа вреда. Филип Томас, професор в Бристолския университет по менажиране на риска публикува изследване, в което твърди, че ако икономиката отбележи спад над 6.5%, отрицателните последици причинени от тези мерки изразени ще са с по- тежки от тези на пандемията. Във Великобритания държавата губи по 2 млрд. паунда на ден. У нас, според икономистът Красен Станчев, до момента загубата е 50 милиона лева на ден, което означава, че целият фискален резерв стига за 140 дена. Масовата безработица и обедняване залива страната ни, както и в Европа, САЩ и други страни. Поради съсредоточаването на всички ресурси и усилия във войната срещу коронавируса, други отрасли, свързани с опазването на живота на хората се пренебрегват. Растат психическите заболявания. Отлагането на рутинни операции и диагностиката на хора с онкологични заболявания, неминуемо ща доведат до иначе предотвратими смъртни случаи. У нас за това предупреди д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването.
Положението все повече стана нетърпимо и започва процес на преосмисляне на безкрайното прилагане на ограничителни мерки и на възможността за изграждане на колективен имунитет. Ясен знак за това даде американският президент Тръмп, който тези дни заяви: "Тази страна не е създадена, за да бъде затворена. Така само причиняваме вреда на хората. Не може лекът да бъде по-лош от проблема. Не може да разрушим страната си. Не може да позволим това да продължава с месеци. В даден момент някои трудни решения ще трябва да бъдат взети. Ние трябва да се върнем към работа". В този смисъл, преди него направи българския президент в обръщение към нацията, за което беше подложен на остра критика. В Швеция вече се пристъпва към изграждане на колективен имунитет. В Австрия канцлерът Себастиан Курц очерта план за постепенно отваряне на магазини, ресторанти, хотели и други. В Германия се предвижда постепенно "отключване" на страната след 13 април, а в Дания от 15 април. Словенският премиер Янез Янша обяви, че от следващия вторник в страната ще започне постепенно премахване на ограниченията. Чехия планира от четвъртък да започне отварянето на повече магазини, а също и на спортни съоръжения на открито, на които не се събират много хора. Гърция се готви за отваряне на 2 май на затворени в момента магазини, а по- късно според епидемиологичната обстановка и на училища и детски градини.
Промяна има и във Великобритания. В "Таймс", проф. Грахам Медли, главен правителствен съветник в областа на моделиране на пандемията писа: "Великобритания се е поставила в безизходно положение, без стратегия за излизане от епидемията и трябва да се преосмисли възможността за колективен имунитет. Продължително затваряне на държавата може да причини повече страдания отколкото вируса". Според проф. Медли изходът е да се създаде контролирана възможност, с причиняване на най- малко жертви, за преболедуване на хората от вируса и изграждане на колективен имунитет, отколкото безкрайно прилагане на ограничителни мерки, които да доведат до съсипване на икономиката, масова безработица, прояви на насилие и психически заболявания. Въпреки болестта на премиера Джонсън, към неговият кабинет е създадена работна група за планиране на мерки за преминаване към нормален живот в подходящ момент в недалечно бъдеще, когато премина пикът на заболяванията. Дори най-пострадалата страна Италия дава сигнали за промяна. Тези дни здравният министър Роберто Сперанца обяви, че се изготвя план за постепенно разхлабване на ограниченията.
У нас подобна идея за отслабване на ограничителните мерки се смята за кощунство. Тонът се задава от българския премиер, който заяви на 7 април: " Предпочитам да изтърпя всички критики заради ограничителните мерки. Категорично няма да бъда този, който ще превърне държавата в морга". Забраните се засилват и някои са направо нелепи. Като разходките в парка, по улиците може, в парка и на Витоша не. Необоснованите огромни глоби. Или миенето на улиците, като че вируса от паважа може да прескочи към човека. Борисов създаде медицински съвет от медици- специалисти, в чието мнение да се вслушва и набързо го разформирова, поради това, че не му хареса това, което чу от тях. Съветът изготви доклад, който обаче не е достъпен за публиката. Но от изявление на шефа на съвета, уважаваният проф. д-р Костов пролича защо съветът беше разтурен. "Мнението на медицинския съвет- каза той- бе, че подкрепяме мерките на социална изолация, но в даден етап те трябва да се преосмислят".
САЩ, Великобритания, Германия, Австрия, Италия, Нидерландия, Швеция, Дания, Чехия, Словения Гърция с действащи или обмисляни планове за отслабване на ограниченията.... Това явно не е убягнало от погледа на българския премиер, който, опасявайки се да не остане в изолация в това отношение, след като защити рестриктивните ограничителни мерки (били сме ги въвели преди другите европейски страни, дали сме им пример, и каза, че няма да превърне държавата в морга) е разпоредил сега на Националния оперативен щаб да се помисли как да бъдат отворени парковете за разходка на хората, както и достъпът до планините покрай градовете (до вчера не може, наложени бяха солени глоби и образувани досъдебни производства срещу нарушители, а сега по негово благоволение ще може). Което разкрива един печален факт- че правителство, парламент, създаденият и набързо разтурен експертен медицински съвет и самият Национален оперативен щаб нямат никаква власт във взимането на решения , битката с коронавируса я води лично и само той, давайки указания, забранявайки и разрешавайки. Което никак не е добре. Но всъщност не е ли управлявана държавата ни по този начин вече години наред?
Рано или късно, България също ще бъде изправена пред неизбежността да пристъпи към създаване по контролиран начин на колективен имунитет. Истината трябва да се гледа в очите, недопустимо е подобно на щраусите да си заравяме главите в пясъка и да се надяваме, че опасността ще отмине. Не е нужно всички ограничения да се вдигнат изцяло и мигом, размразяването може да е постепенно, за да се избегне претоварването на болничната система. Милиардите, които хвърляме за борба с коронавируса, могат да бъдат използвани за изолиране на уязвимото население, докато останалите хора изградят колективен имунитет. Изолацията може да бъде осъществена в празните хотели в страната, с които може да се договори покриване на разходите с минимални печалби, колкото да бъдат спасени от фалити, докато премине пандемията. Но за всичко това се изисква стратегическо планиране, на основата на трезв анализ, така както се прави вече в редица европейски страни.
Вместо да прави това, българският парламент стана за смях със споровете на депутатите за заплатите, като накрая след указание на премиера Борисов към парламентарната група на ГЕРБ, 170 депутати от всички партии взеха популисткото решение да не получават заплати, докато трае извънредното положение. Единодушно. И малодушно, от страх да не би някой ако направи принципно възражение, да не изпъкне като черна овца сред праведното бяло стадо. Въпреки мнението на депутата от ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков, че това е противоконституционен акт защото Народното събрание не е работодател на депутатите и няма право да взима отношение по заплатите им, които те следва да си ги получават, а след това да ги даряват на когото искат.
Ще бъде непростимо, ако се наложи решение за постепенно премахване на ограниченията и за изграждане на колективен имунитет бъде прието, с неоправдано закъснение, когато вече бъде платена недопустимо висока цена поради екстремните ограничителни мерки. Според икономистът Емил Хърсев, в коментар в „Сега“, „ако от страх или глупост пропуснем момента за вдигане на забраните, автоасфикцията може да стане необратима, чисто самоубийство.
Автор: Антон Гицов