Преди да тръгна за хляб позвъних на съседа ми Кристиян. Той е вдовец, живее сам, а децата му - някъде в провинцията.
Искаш ли да купя и за теб? - попитах.
Много мило, разбира се – една многозърнеста франзела, ако обичаш.
Зарадван, Кристиян ме посрещна с две чаши и бутилка 12-годишно уиски.
Без да се здрависваме, ние седнахме един срещу друг на повече от два метра. Масичката с пиенето между нас. Разговорът веднага започна с коронавируса. Съседа ми искаше да му кажа как вървят нещата в България.
Много странно – започнах – България е десет пъти по-малка от Франция, с изнемогваща здравна система, въпреки това заразените са само 500, докато тук те са почти 50 хиляди. Хората там го знаят и някои от тях обясняват разликата в развитието на епидемията с ваксината БЦЖ. В България всички деца са ваксинирани.
Бях готов дори да му покажа белезите по двете ми рамена от ваксините, останали още видими. Един от най-талантливите български поети - Христо Смирненски, не е имал моя шанс и е бил отнесен от „Жълтата гостенка“ само на 25-годишна възраст.
Едва ли е това причината – охлади ентусиазма ми Кристиан. БЦЖ – то е срещу туберкулозата, а тя е следствие на бактерия. Настоящата епидемия е вирус, вероятно създаден от човешка ръка.
Отговорих уклончиво, че не съм специалист по инфекциозни заболявания, но знам, че вярата играе също своята роля в случай на здравословно бедствие. В края на краищата дори и слуховете също се делят на „положителни“ и „отрицателни“. За предпочитане са първите, вместо вторите.
След като отпи една дълга глътка уиски, Кристиян попита:
За хлебарницата, ти по коя улица минаваш?
Както винаги по „Калмет“. Защо?
Чел ли си какво пише на табелата с името?
Не бях обърнал внимание, че под името на Албер Калмет, пише – откривател на ваксината БЦЖ. Ваксината спасила милиони хора, включително и българи. Колкото разговорът ни продължаваше, толкова растеше моята изненада.
Нали знаеш къде гласуваме? - продължи съседът ми.
Да, в училището – отговорих.
Училището, в което гласуваме при всички избори е замъкът, където е живял и работил откривателят на БЦЖ-то. За да гласуваш, ти си минавал десетки пъти край неговия гроб.
Говори се, че при всяка копка в Пловдив – влизаш в Историята. Във Франция няма нужда да копаеш. Достатъчно е да не бързаш, да гледаш и да четеш.