Във филма „Петър Първи“ се натъкваме на очарователен епизод – разстроен от големите загуби, царят плаче. Сред загиналите има такива, които е познавал още от детството си. Към него се приближава един от придворните и го утешава. Прекрасна илюстрация на отношението на властта към народа, към пушечното месо. Поредното доказателство за презрението което дойде от Москва. Въпреки изключително трудната епидемиологична ситуация, която по никакъв начин е отговаря на провеждането на масови събития, Путин все пак реши да проведе парада, сочи анализ на украинските медии.
При това, армията не би могла да бъде образцов пример за устойчивост към заразата. Отчитайки редица утежняващи фактори – това е идеалният развъдник на всякакви респираторни заболявания. Властта поема огромен риск, само и само да спаси рейтинга на президента. Дори не разбира, че го губи. Между другото някои руски региони са решили да бойкотират Парада на Победата. Някои от тях вече отмениха планираните за 24 юни тържества заради ръст в броя на заболелите. Тази реакция на губернаторите е с цел намаляване на заболелите. От една страна трябва да бъдат осигурени масовите паради и избирателната активност, а от друга – да бъдат запазени хората. Нещо повече, болниците вече мобилизират сътрудници в очакване на поредното избухване на заболелите, което ще стане в случай, че бъде изпълнена заповедта за явяване.
Повторното празнуване на юбилея на победата се възприема от населението на Руската федерация вяло и без ентусиазъм. Целият пропаганден шум се възприема като идеологическа прелюдия за одобряване на промени в конституцията.
Парадът няма да поправи критично ниският рейтинг на Путин. Три месеца борба с коронавируса са крайно негативни за Путин по отношение на възприемането му от руснаците като лидер на страната.
Хвърляйки лекарите и губернаторите на преден план, а гражданите – на произвола на съдбата, главнокомандващият се оттегли в нелегалност, комуникирайки със служителите онлайн – режим, от който все още не може да излезе.
Качествените социологически проучвания показват – президентът е загубил авторитет и влияние. Той предизвика постоянни раздразнения в голяма част от електората, а критичното отношение към властта има характер на целенасочени претенции специално към първия човек на Русия.