Нацистите се лутат между различни "теории" против ваксините: "отравят кръвта" или нарушават "естествения отбор". А за виновници посочват, разбира се, евреите.
В края на миналата година в Германия беше публикуван доклад за авторитарните тенденции, според който много от демонстриращите срещу ограниченията, въведени заради пандемията, вярват, че зад мерките се крият тъмни сили - някакво тайно световно правителство, фармацевтичното лоби, еврейски милиардери.
Пълномощникът на германското правителство за борба срещу антисемитизма Феликс Клайн твърди, че тъкмо антисемитизмът е пресечната точка между възгледите на различните групи демонстрантите: десни и леви екстремисти, ислямисти и представители на различни обществени слоеве. Анете Кахане, председателка на фондацията "Амадеу Антонио", припомня, че антисемитизмът открай време е "операционната система" на конспиративните теории. До същите изводи стига и едно проучване, изготвено по поръчение на британското правителство. Авторите му твърдят, че антисемитските конспиративни теории са особено разпространени тъкмо в антиваксърските форуми.
Антисемитизмът - част от генезиса на антиваксърството
Впрочем в Германия съпротивата срещу ваксините има очевидни антисемитски корени. Тя за пръв път се надига сериозно, след като през 1874 година Райхстагът приема Закона за ваксинации срещу едра шарка. Новините за принудителните ваксинации, на които с полицейска сила са подложени деца, чиито родители са против ваксината, предизвикват недоволство. Появяват се петиции и писания, възникват и дружества срещу ваксинациите. Няколко години по-късно, през 1881, бял свят вижда печално известното писание на Ойген Дюринг "Еврейският въпрос като въпрос, свързан с расата, нравите и културата". Дюринг е предтеча на расовите идеи на националсоциализма и в това свое произведение твърди, че ваксинациите са суеверие, което се поддържа от лекари евреи с цел лично обогатяване.
През 1911 година антисемитското списание "Der Hammer" ("Чукът") доразвива тази "идея". Според списанието майките в еврейски семейства не са ваксинирали децата си, а получавали от лекари евреи фалшиви удостоверения за ваксинация. Така те уж предпазвали децата си от инфекция с "телешка гной" - защото ваксината първоначално се извлича от имунния серум на кравите. В същото време, твърди списанието, идеята била чрез ваксинирането на не-евреите "да се отрови нашата кръв и да се унищожи расата ни".
Тази история описва в "Ди Цайт" Матиас Барек от Центъра за изучаване на антисемитизма в Берлин. Авторът твърди, че антисемитизмът сред противниците на ваксините изобщо не е някакво периферно явление. Паул Фьорстер, който през 1899 поема председателство на току-що възникналия "Германски съюз на противниците на ваксините", е добре известен расист и антисемит. Той е сред съавторите на една петиция, внесена през 1880 в Райхстага, която настоява да се отмени равнопоставянето на евреите. А когато през 1933 година властта попада в ръцете на националсоциалистите, които насърчават масовия антисемитизъм в страната, противниците на ваксините са окрилени, пише историкът Малте Тисен. Той припомня, че гаулайтерът Юлиус Щрайхер, издател на антисемитския орган за нацистите "Der Stürmer", е заклет враг на ваксинациите. Антисемитски сайтове в интернет и до днес разпространяват една карикатура от списанието на Щрайхер, заклеймяваща ваксинациите. На нея са изобразени майка и малко дете с "типични арийски черти" и ваксиниращият лекар, маркиран с обичайните антисемитски стереотипи. Под карикатурата са цитирани тревожните мисли на майката в мерена реч: "Обземат ме тревоги нови, че редом са евреи и отрови."
Ваксинациите "пречат" на "естествения отбор"
Нацисткият предводител на лекарското съсловие Герхард Вагнер също отхвърля ваксините, а неговите възгледи споделят и редица приближени на Хитлер от управляващата върхушка като Рудолф Хес и Хайнрих Химлер. Но антиваксърството по време на "Третия Райх" бързо губи подкрепа и съответните организации са разпуснати от Министерството на вътрешните работи още в края на 1933 година. Националсоциалистите запазват задължителните ваксинации срещу едра шарка, но контролът е съвсем формален и процентът ваксинирани бързо спада.
В статията на Матиас Барек четем още: "Отричането на ваксините и антисемитизмът имат общ корен: една социал-дарвинистка и дълбоко несолидарна вяра в природата. От едната страна е правото на по-силния, който се съпротивлява срещу вируса, а от другата е съдбовната присъда на Майката природа срещу по-слабите, които не могат да се справят (…) Този начин на мислене е характерен още за идеолога на антиваксърството в Германския Райх Паул Фьорстер, според когото било естествено, а оттук и правилно, "слабите" да бъдат подложени на "естествен отбор". Защото само "силните", на база на своята биологична даденост, имали право да властват. Ваксинациите обаче пречели на "естествения отбор", поради което биологично слабите евреи се били добрали до властта, смята още Фьорстер.
Антиваксърството привлича и последователи на алтернативната медицина
В цитираните исторически източници става дума и за маниакалните идеи на последователите на Фьорстер, че ваксината всъщност "трови народния организъм". Те атакуват научния фундамент на медицината, а по времето на националсоциализма научната медицина с лека ръка се приравнява с евреите, които я практикуват. През 19 век в Австрия и Германия лекарската професия все по-често се практикува именно от евреи, чиито конкуренти с удоволствие посягат към антисемитски обвинения, за да си разчистят пътя.
Успоредно с това през първите десетилетия на 20 век и особено по времето на националсоциализма на научната медицина се противопоставят всякакви "природни лечения". Срещу ваксинациите се обявяват и последователи на антропософията и на възгледите на Рудолф Щайнер за динамиката на отношенията между човека и духовния свят. А и до днес различни езотерични течения са сред най-активните антиваксъри.