Когато преди 60 години е издигната Берлинската стена, става ясно, че властите на ГДР искат да осуетят всеки опит за преминаване на границата. Но не липсват и смели помагачи, които измислят оригинални методи за бягство.
Буркхарт Файгел е един от онези, които се решават да изложат живота си на опасност в името на свободата. „За мен свободата играе изключително важна роля. Затова толкова дълго помагах на хората, които се стремяха към нея“, казва той.
Файгел си спомня как започва всичко през 1961година. Той следвал и тъкмо отишъл на първата си лекция след ваканцията, когато един състудент го заговорил: „Помагаме на хора да избягат от ГДР. Искаш ли да участваш?“. Фейгел изобщо не се поколебал и още същата вечер превел един беглец към Западен Берлин, като използвал паспорт на друг човек със сходна външност. И тази му помощ не останала еднократна.
Професия: помагач на бегълци
Файгел официално бил студент, но много по-усърдно се трудел да помага на тези, които искат да избягат от ГДР. Както разказва: „През тунелите от ГДР са избягали максимум 400 души, през канализацията 800, а с помощта на фалшиви паспорти – 10 000“.
Файгел естествено не е единственият, който е помагал на граждани на ГДР да минат границата с документи. Заедно с двама свои познати той поддържал своя конспиративна организация в помощ на бежанците. Мнозина от членовете ѝ използвали фиктивни имена – Файгел например бил „Черният“, заради тъмната си коса.
Първоначално те просто взимали назаем паспорти на жители на Западен Берлин, които познават и ги давали на бегълци от ГДР, които изглеждат по сходен начин. Когато това станало все по-трудно, започнали да фалшифицират паспорти, включително чуждестранни. Един белгийски чиновник им предоставил по своя инициатива празни паспортни бланки, в които те само трябвало да попълнят данните и да сложат снимките на хората. „Постоянно бяхме с една крачка пред Щази, просто мислехме по-бързо от тяхната бюрокрация“, казва Файгел.
Когато Щази се усетила и тръгнала по следите на фалшификаторите на паспорти, Файгел и неговите сътрудници променили стратегията – започнали да извеждат бегълците с коли. Най-големият им „коз“: един преустроен кадилак. Под арматурното табло било отворено достатъчно място, за да се побере цял човек. „Веднъж беглецът много висок – близо два метра, но и той се побра. Но кадилакът беше истинско чудовище“, спомня си Файгел.
Помагат на поне 650 души да напуснат ГДР
Файгел прекарва по-голямата част от студентството си като помагач на бегълци. Цели десет години той се занимава с тази дейност. Чак след това слага край и започва работа като лекар. Но голямата му страст си остава помощта за хората, търсещи свобода. Помогнал е на близо 650 души. „Приблизително“, подчертава Файгел. „Не сме водили отчет – имахме друга работа.“
Десетилетията не са променили почти нищо в убежденията му. Файгел и до днес говори страстно за защитата на основните права като свободата за изразяване на мнение. „За мен и днес е много по-ценно да изведеш един човек на свобода, отколкото да излекуваш някоя става“, казвай той.