Живеем в динамично ежедневие. Задачи, работа, деца, семейство – от нас се иска да жонглираме успешно с всички тези нелеки отговорности и да се справяме отлично с всяка една от тях. Да се справяме с всичко, при това не просто да отметнем задачата, а да се представим на възможно най-доброто ниво – и така ден след ден, пише az-jenata.bg. В един момент спираме и осъзнаваме, че живеем сякаш по инерция. Стресът се натрупва и в резултат ние ставаме все по-нервни, все по-чувствителни, все по-изискващи от себе си. Усещаме, че нещо не е наред, но сякаш не можем да посочим какво точно. На повърхността всичко изглежда ОК - работа, семейство, деца, но сякаш глас в нас ни нашепва: “Нещо не е както трябва”. И тогава започваме да се тревожим, а безпокойството нараства като снежна топка. Какво ли всъщност се случва с нас? Дали не страдаме от хронично безпокойство?
Какво означава хронична тревожност?
Да се притесняваме и тревожим е заложено у всеки от нас. Нормално е преди важно събитие да изпитваме тези силни чувства и да се вълнуваме. Тази реакция на организма е напълно нормална, тя може дори да послужи като защитен механизъм. Има обаче една тънка граница, която разделя обикновеното безпокойство и хроничната тревожност – и това е, когато тя започва да пречи на всекидневния живот и обикновените дейности. Ако изпитвате силна тревожност, постоянно се страхувате от ежедневни ситуации и това е придружено с чести епизоди на страх и паник атаки, вие най-вероятно страдате от хронична тревожност.
Не пренебрегвайте това състояние и потърсете възможно най-скоро лекарска помощ. При психичните разстройства в по-лека или по-тежка форма се наблюдава истински бум – около 14,5 % от българите страдат от тревожност по някаква форма, а в световен план – между 3% и 7% от населението на Земята страда от хронично безпокойство.
Тези цифри се увеличават ежедневно, а причините за нарастването им са много – от стреса и ежедневната натовареност, през пандемията от COVID-19, която принуди много от нас да останат вкъщи, далеч от близки и познати.
Какви са симптомите?
Чувство на нервност, напрежение, разсеяност; Чувство за наближаваща беда, паника, обреченост; Ускорен пулс; Учестено дишане; Изпотяване; Треперене; Чувство за слабост и умора; Невъзможност да мислите за нещо друго, освен за настоящата тревога; Проблеми със съня; Проблеми със стомаха; Изпитване на затруднения при контролирането на тревогата.Кога трябва да посетите лекар?
Ако чувствате, че се притеснявате прекалено много и това пречи на работата ви, на взаимоотношенията ви с хората и на други сфери от вашия живот; Ако страхът и тревожността ви натъжават и чувствате, че нямате контрол над тях; Ако се чувствате депресирани, злоупотребявате с алкохол, медикаменти или наркотици; Ако мислите, че тревожността прераства във физически проблем; Ако имате самоубийствени мисли – в този случай незабавно потърсете лекарска помощ.Как можете да си помогнете?
На първо място, опитайте се да намалите нивата на стрес – помислете за старата максима: “Негативните мисли са като отрова, която държите в ръцете си - тя вреди само на вас".
Посетете курс по йога или медитирайте.
Живейте в настоящето и се опитвайте да сте благодарни за малките неща в живота.
Насочвайте мислите си към позитивни неща, вместо да се съсредоточавате върху негативните.
Не забравяйте - “Това, на което давате вниманието си – расте”. Общувайте повече с хора и се опитвайте да споделяте и хубавите, и лошите моменти.