Националното бюро по икономически проучвания в САЩ публикува резултатите от свое проучване, направено в периода 2003-2010 г., като доказва връзката между влошаващото се качество на въздуха и растежа на самоубийствата, предаде Euronews.
Дневното увеличение на PM2.5 (фини прахови частици, способни да навлязат в кръвоносната система на белите дробове) с един микрограм на кубичен метър води до почти 0,5% увеличение в самоубийствата на дневна база. Едномесечно увеличение на същите частици се свързва с цели 50% ръст в хоспитализацията на суицидни пациенти.
Световната здравна организация (СЗО) междувременно твърди, че всяка година 7 млн. жители на планетата загиват в следствие на ниското качество на въздуха. В допълнение се наблюдава увеличен риск от респираторни инфекции, сърдечни заболявания, рак на белите дробове и дори има отражение върху развитието на фетусите в утробата.
Качеството на въздуха води до увреждания на мозъка и промени в човешкото поведение, защото малки вредни частици могат да навлизат в дробовете и да намаляват потока на кислород в кръвоносната система. Изследваният сочат, че това оказва пряко влияние върху продуктивността, стратегическите избори, академичните постижения и психическото здраве.
Връзката между въздушното замърсяване и здравето на психиката има обяснение от биологията.
Излагането на фини прахови частици могат да повишат нивата на цитокина в тялото. Това е невропредавател, който е отговорен за инфекциозни заболявания, но също така е свързан със състоянията на депресия и желанието за посягане към собствения живот и здраве на индивида. Замърсяването на атмосферата води до възпаления в мозъка, които могат да нарушат химическия баланс.
Учени от Персико и Маркот във Вашингтонския университет се занимават именно с изследване на връзката между качеството на въздуха и човешкото настроение. Те следят ежедневните данни за броя самоубийства в различните държави и ги сравняват с показателите в качеството на въздуха, използвайки въздушните течения, като инструмент за излагането на въздушни замърсявания.
Следят се показатели, като нивата на безработицата, популацията, метеорологичните данни, празничните дни, региона, месеца и дните от седмицата.
Анализът на всички тези аспекти от живота показва ръст в самоубийствата на дневна база, както и настаняванията в болница в следствие на самонаранявания на ежемесечна, на местата, където нивата на PM2.5 са по-високи.
Според Европейската агенция за околната среда, замърсяването на въздуха представлява най-висок риск в Европа от причиняване на смъртоносни кардиоваскуларни и респираторни заболявания.
В последните години се отчита подобряване цялостното качество на въздуха над континента, но през 2019 и 2020 г. замърсяването често надвишава стандартите, заложени от Европейския съюз.
Въпросните стандарти често варират за отделните държави. Най-често големите градове са изложени на висок риск от ниско качество на въздуха, благодарение на високите вредни емисии от автомобилния трафик.
В Централна и Източна Европа се наблюдават по-високи нива на фини прахови частици и карциногенния бензопирен. Това се дължи най-вече на отоплението на твърдо гориво. Западноевропейците пък са по-изложени на по-висока концентрация на озон.
Статистиките сочат, че 97% от урбанизираното население на „стария континент“ е изложено на по-високи нива от стандартите на СЗО за фините прахови частици.
2020 г. бележи най-сериозен напредък в прочистването на въздуха в световен мащаб, но това не се дължи толкова на някаква радикална промяна в начина на живот на хората, а е по-скоро следствие от пандемията от COVID-19 и някои големи природни катаклизми, като тропическите циклони Хана, Исаяс, Лаура, Сали, Делта, Зета и Ета.