За никого не е тайна, че здравословните навици удължават живота. Но колко допълнителни години можем да "спечелим"? Ново изследване от САЩ дава изненадващ отговор - над 20.
В периода 2011-2019 година екипът на Сюан-Маи Нгуен от Университета на Илинойс е изследвал над 700 000 американски ветерани на възраст между 40 и 99 години. Наскоро учените са представили резултатите от своето изследване, научаваме от публикация на АРД.
Осем са ключовите фактори за дълголетие
Данните за ветераните са събирани в рамките на националната изследователска програма "Милион ветерани", която проучва как гените, начинът на живот и военният опит влияят върху здравето на бившите военнослужещи. Учените стигат до заключението, че 40-годишните мъже могат да удължат живота си със средно 23,7 години, ако направят ежедневието си по-здравословно. При жените годините са съответно 22,6. Но как изглежда това здравословно ежедневие? Учените определят осем ключови фактора.
Човек трябва да бъде физически активен, да се справя добре със стреса, да се храни добре, както и да спи редовно и дълбоко. Поддържането на добри социални контакти също е ключово. И още: за да живеем по-дълго, не бива да пушим, да пием прекомерни количества алкохол и да злоупотребяваме с опиоидни болкоуспокояващи.
Проучването стига до заключението, че дори да променим навиците си чак в по-напреднала възраст, това пак ще е от полза. Както и че подобряването дори на един фактор се отразява положително на продължителността на живота. "Колкото по-рано, толкова по-добре, но дори да предприемете една малка промяна на 40, 50 или 60 години, това пак помага", казва Нгуен.
Ограничената физическа активност, пушенето и зависимостта от опиоиди повишават най-много риска от смърт - с между 30 и 45 процента. При постоянен стрес, прекомерна употреба на алкохол, нездравословно хранене и лош сън рискът се покачва с около 20 процента.
Изброените фактори могат да увеличат и риска от онкологично заболяване. Според Световната здравна организация най-опасни са именно алкохолът, недостатъчната физическа активност и нездравословното хранене. Наднорменото тегло, тютюнопушенето, консумацията на захар, червено и преработено месо, както и излагането на ултравиолетови лъчи също повишават риска.
Ключова е превенцията. Колкото повече хора в една страна знаят за рисковите фактори, толкова по-голям е делът на тези, които полагат усилия да ги овладеят, установяват от Националния център за изследване на рака в германския град Хайделберг. "В Германия около 40% от всички случаи на онкологични заболявания се смятат за предотвратими", казват от организацията.
Българите са първенци по тютюнопушене
Скорошно проучване на здравната организация Medical Aid изследва начина на живот в 50 държави. Според него България е първа в класацията за най-нездравословен начин на живот, Германия е на девета позиция. Сред рисковите фактори, изследвани от Medical Aid, са затлъстяването, липсата на физическа активност, консумацията на алкохол, тютюнопушенето и болестите, предавани по полов път.
38,5% от българите не се движат достатъчно, а една четвърт от населението на страната е затлъстяло, съобщава на свой ред "Щерн". А според данни на Евростат България е държавата с най-голям дял на пушачите - 28,7%, следвана от Гърция (23,6%) и Латвия (22,1%). България е и сред страните, в които най-голям процент от населението пие алкохол всеки ден - 10,2 на сто. Подобни са стойностите и за Хърватия. Пред тях са само Италия (12,1%), Испания (13%) и Португалия (20,7%).