Хората, които са карали дълъг COVID-19 и са постъпили в болница, са по-предразположени към увреждания на основни органи впоследствие, сочи ново проучване, цитирано от АФП и Би Би Си.
Магнитно-резонансното сканиране разкрива, че тези пациенти са три пъти по-склонни да имат някои аномалии в множество органи като белите дробове, мозъка и бъбреците. Изследователите смятат, че това има връзка с тежестта на заболяването, и се надяват, че проучването в Обединеното кралство ще помогне за разработването на по-ефективни методи за лечение на дългия COVID-19.
В проучването, публикувано в „Лансет респиратори медсин“, са разгледани 259 пациенти, които са се разболели от вируса до такава степен, че са били приети в болница.
Пет месеца след като са били изписани, магнитно-резонансното сканиране на основните им органи е показало някои значителни разлики в сравнение с група от 52 души, които никога не са имали COVID-19.
Най-голямо въздействие е било наблюдавано върху белите дробове, където сканирането е било 14 пъти по-вероятно да покаже отклонения, отбелязва БТА.
При хората, които са били подложени на тежко лечение за COVID-19, е три пъти по-вероятно магнитно-резонансното сканиране да покаже някои аномалии в мозъка и два пъти по-вероятно в бъбреците. Не е имало значителна разлика в състоянието на сърцето или черния дроб.
Д-р Бети Раман от Оксфордския университет и един от водещите изследователи в проучването казва, че е ясно, че хората, които живеят с продължителни симптоми на COVID-19, е по-вероятно да са имали някакви увреждания на органите.
„Възрастта на пациента, колко тежко е бил болен от COVID-19, както и дали е имал други заболявания по същото време, са значими фактори за това дали ще установим увреждане на тези важни органи в тялото или не“, казва тя.
Констатациите са част от по-голямо проучване, разглеждащо дългосрочните ефекти на COVID-19 върху тези, които са били хоспитализирани, известно като проучването Phosp-COVID-19.
Изследователите са установили, че някои симптоми съвпадат с признаците на увреждане на органите, разкрити при сканирането с ЯМР - например стягане на гърдите и кашлица с аномалии в белите дробове. Въпреки това не всички симптоми, изпитвани от хората, живеещи с дълъг COVID-19, могат да бъдат пряко свързани с това, което се вижда на сканирането.
Д-р Раман казва също, че изглежда аномалиите в повече от един орган са били по-често срещани сред хората, които са били приети в болница и са продължавали да съобщават за проблеми с физическото и психическото си здраве, след като са се възстановили от първоначалната инфекция.
„Това, което виждаме, е, че хората с многоорганна патология на ядрено-магнитния резонанс - т.е. те са имали повече от два засегнати органа - са четири пъти по-склонни да съобщават за тежки и много тежки умствени и физически увреждания“, казва тя и допълва: „Нашите констатации също така подчертават необходимостта от по-дългосрочни мултидисциплинарни услуги за проследяване, насочени към белодробното и извънбелодробното здраве (бъбреци, мозък и психично здраве), особено за тези, които са хоспитализирани за COVID-19“.
Проф. д-р Крис Брайтлинг от университета в Лестър, който ръководи проучването на Phosp-COVID-19, казва, че изследването е част от по-широки усилия за разбиране на групата от различни симптоми, които съставляват синдрома, известен като „дълъг COVID-19“.
„Това подробно изследване на изображенията на цялото тяло потвърждава, че промените в множество органи се наблюдават месеци след хоспитализацията за COVID-19“, казва той и добавя:
„Проучването Phosp-КОВИД работи за разбиране на причините, поради които това се случва, и за това как можем да разработим тестове и нови методи за лечение на дългия COVID-19.