Нобеловата награда за физиология/медицина за 2024 г. беше присъдена на американските учени Виктор Амброс и Гари Рувкън за работата им върху микроРНК, предаде BBC.
Техните открития помагат да се обясни как сложният живот се е появил на Земята и как човешкото тяло е изградено от голямо разнообразие от различни тъкани.
МикроРНК влияят върху това как гените - "инструкциите" за живота - се контролират вътре в организмите, включително и в нас.
Победителите споделят награден фонд на стойност 11 милиона шведски крони (£810 000).
Всяка клетка в човешкото тяло съдържа една и съща сурова генетична информация, заключена в нашето ДНК.
Но въпреки че започват с идентична генетична информация, клетките на човешкото тяло са изключително различни по форма и функция.
Електрическите импулси на нервните клетки се различават от ритмичното биене на сърдечните клетки. Метаболитната електростанция, която е чернодробната клетка, е различна от бъбречната клетка, която филтрира уреята от кръвта. Способностите за усещане на светлина на клетките в ретината са различни по отношение на уменията на белите кръвни клетки, които произвеждат антитела за борба с инфекцията.
Толкова голямо разнообразие може да възникне от един и същ изходен материал поради генната експресия.
Американските учени са първите, които откриват микроРНК и как те упражняват контрол върху това как гените се експресират по различен начин в различните тъкани.
Носителите на наградите за медицина и физиология се избират от Нобеловата асамблея на шведския институт "Каролинска".
„Тяхното новаторско откритие разкри напълно нов принцип на генна регулация, който се оказа съществен за многоклетъчните организми, включително хората. Сега е известно, че човешкият геном кодира над хиляда микроРНК", казаха от института.
Без способността да се контролира генната експресия всяка клетка в един организъм би била идентична, така че микроРНК помагат за еволюцията на сложни форми на живот.
Анормалното регулиране от микроРНК може да допринесе за рак и някои състояния, включително вродена загуба на слуха и костни нарушения.
Сериозен пример е синдромът на DICER1, който води до рак в различни тъкани и се причинява от мутации, които засягат микроРНК.
Двамата учени проведоха своите изследвания върху червея нематода - C. elegans
Те експериментират с мутантна форма на червея, която не успява да развие някои видове клетки.
И в крайна сметка секонцентрират върху малки парченца генетичен материал или микроРНК, които са от съществено значение за развитието на червеите.
Нашите клетки правят копие, което се нарича информационна РНК или просто иРНК. Тя излиза от ядрото на клетката и инструктира клетъчните фабрики за производство на протеини да започнат да произвеждат специфичен протеин. Но микроРНК пречат, като се придържат към информационната РНК и я спират да работи.
По същество микроРНК е попречила на гена да бъде експресиран в клетката.
По-нататъшната работа показва, че това не е процес, уникален за червеите, а е основен компонент на живота на Земята.
Проф. Янош Хелър от градския университет в Дъблин каза, че е „радостен“ да чуе, че наградата е отишла при проф. Амброс и Рувкън.
„Тяхната пионерска работа в генното регулиране чрез микроРНК проправи пътя за новаторски изследвания на нови терапии за тежки заболявания като епилепсия, но също така ни отвори очите за чудесната машина, която строго контролира какво се случва в нашите клетки.“
Ето и лауреатите в категорията през последните години:
2023 г. – Каталин Карико и Дрю Вайсман за разработването на технологията, довела до иРНК Covid ваксините
2022 г. – Сванте Паабо за работата му върху човешката еволюция.
2021 г. – Дейвид Джулиъс и Ардем Патапутян за работата им върху това как тялото усеща допир и температура.
2020 - Майкъл Хотън, Харви Алтер и Чарлз Райс за откриването на вируса Хепатит С.
2019 г. - Сър Питър Ратклиф, Уилям Каелин и Грег Семенза за откриването как клетките усещат и се адаптират към нивата на кислород.
2018 г. – Джеймс П. Алисън и Тасуку Хонджо - за откритието как да се борим с рака с помощта на имунната система на тялото.
2017 – Джефри Хол, Майкъл Росбаш и Майкъл Йънг - за разгадаването как телата поддържат циркаден ритъм или часовник на тялото.
2016 - Йошинори Осуми - за откритието как клетките остават здрави чрез рециклиране на отпадъци.