Майор (о.з.) Калин Христов пред ФАКТИ: Смята се, че в операция „Паяжина“ са ползвани немските дронове „мини Таурус“

След украинската операция "Паяжина", в резултат на която Въздушнокосмическите сили на Русия загубиха поне 20 стратегически бомбардировача, руското министерство на отбраната започна спешно да прехвърля самолети от летищата в Иркутска и Мурманска области на други бази. Но военните анализатори продължават да коментират атаката. Пред ФАКТИ говори майор (о.з.) инж. Калин Христов, член на СОР „Атлантик“.

Калин Христов

- Г-н Христов, проведената операция „Паяжина“ на Службата за сигурност на Украйна (ССУ) предизвика световен отзвук. Разбира се, последва и отговор от страна на Русия. Но как вие анализирате украинската операция?
- Ще си позволя да започна с една историческа препратка, защото, когато направиш изненада по време на война, значи умееш да воюваш. Било е едно слънчево и спокойно утро, но изведнъж навсякъде се разнася грохот. Преди 80 години, на 7 декември 1941, Япония напада „Пърл Харбър“. Атаката на японските бомбардировачи идва напълно изненадващо за войниците в американската база и това променя хода на войната.

- Да, много военни анализатори направиха паралел между двете атаки?
- Така е, защото говорим именно за фактора изненада. Може да направим сравнение със събитията от преди повече от 80 години, въпреки че сега става дума за „Специалната военна операция“ (СВО), проведена обаче от Украйна срещу част от стратегическите бомбардировачи на Русия.

- Какво ви прави впечатление…
- Атаките са извършени в областите Мурманск, Иркутск, Ивановско, Рязанск и Амурск. Противовъздушната отбрана на Русия се е оказала неспособна да отблъсне атаките. За операцията са използвани FPV дронове. (б.р.- FPV е съкратена абревиатура от FIRST PERSON VIEW, буквално преведено означава „Поглед от първо лице“. Дронове с камери, които позволяват операторът им да следи полета в реално време) Нападението е осъществено от район в непосредствена близост до летищата, което е довело до запалване на няколко самолета. Това е според съобщение от Министерството на отбраната на Русия. Лаконично се казва, че пожарите са били потушени и няма данни за жертви. Някои лица, участвали в нападенията, са задържани. Но какво ли се крие зад този телеграфен стил?

- Ударът бе нанесен на 1 юни, денят на руската военнотранспортна авиация, който е важен празник за руските въоръжени сили и в навечерието на мирната среща в Истанбул. Не е просто дата, а поводът е търсен…
- Войските на Украйна извършиха този смел, безпрецедентен и координиран удар с квадрокоптери, летящи на близки дистанции, но способни да носят по-големи товари. Атакувани са основни бази на стратегическата авиация, разположени по цялата руска територия. Не се съобщава за поражения само в базата в Амурска област. Засегнатите самолети, според съобщения на украинските сили, съставляват около 34% от ядрения въздушен флот на Русия. Те са способни да нанасят удари с крилати ракети на големи разстояния и бяха използвани за терор и разрушения в Украйна. Прави впечатление мащабът и големите разстояния от фронтовата линия. Авиобазата Белая в Иркутск е на около 4300 км от украинската граница, а авиобазата Оленя в южен Мурманск е на около 1800 км.
Поради особената им важност тези обекти са защитени от ешалонирана противовъздушна охрана, защото са с ключово значение за стратегическата авиационната инфраструктура на Русия. Защитата им включва установките „Панцир“, С-300, системи за радио електронно противодействие срещу дронове и засилена физическа охрана. Вероятно никой даже не си е помислял, че толкова далечни летища могат да бъдат атакувани от безпилотни апарати, защото Украйна в своята 383-та отделна бригада за безпилотни самолети разполага само със старите съветски Ту-141 и Ту-143 за далечно действие. Предишните удари в дълбочина бяха нанесени от модифицирани витлови самолети. Освен това става дума за обекти на хиляди километри от границата!

- Целите са подбирани доста умело, но фактът, че базите, които бяха поразени, са дълбоко в руска територия, за какво ви говори?
- За стратегия. Русия използва тежките самолети в тоталната война, започнала през февруари 2022 г., за нанасяне на вълни от удари с крилати ракети срещу цели на територията на Украйна. Освен това тези самолети са част от ядрената триада на Русия, осигуряваща паритет със САЩ. Очевидно е, че в тази операция е търсен и ефект за спиране или поне намаляване на ударите с крилати ракети. Според стратегическите планове на Руското военно командване самолетите са разположени на цялата територия, но основно са съсредоточени в две зони на военни действия. Това именно позволява да бъдат използвани в мащабната война срещу Украйна. Предполага се, че в Далечния изток самолетите ще са в пълна безопасност, защото украинската армия не разполага с оръжия, способни да ги достигнат. Предполага се, че идеята е била след изтичане на летателния ресурс и влизане на самолетите от предната линия за регламентни прегледи или ремонт, да се подведат други от далечния източен тил на ротационен принцип. Тези бази позволяват на руските въоръжени сили да използват самолетите за нанасяне на удари от безопасно разстояние, да осъществяват въздушно наблюдение и командване. Какво представляват базите:

1. Авиобаза Оленя (Мурманска област)
Авиобазата Оленя е летище на авиацията за далечни полети (от 2011 г.), а преди това на Военноморската авиация. Намира се на полуостров Кола, на 92 км южно от Мурманск, близо до град Оленегорск, на около 1900 км северно от Украйна. През май 2023 г. два Ту-160 и 14 Ту-95 бяха разположени във военновъздушната база. Бомбардировачите в базата са използвани за извършване на удари срещу Украйна. Към 1 юни в нея се е намира 40-ти смесен авиационен полк, който включва ескадрила бомбардировачи Ту-22М3. Има и значителен брой стратегически бомбардировачи Ту-95МС, които преди това са били разположени другаде, но са преместени в тази база. Експерти смятат, че тя е жизненоважна точка за изстрелване на ракетни удари с голям обсег срещу Украйна. Поради отдалеченото арктическо местоположение се е предполагало, че е недостъпна за украински атаки.

2. Авиобаза Дягилево (Рязанска област)
Тя се намира в западните покрайнини на Рязан в градския район Дягилево, който е част от префектурата на Московска област. Авиобазата Дягилево е дом на 43-ти ЦБП ПЛС (Център за бойно използване и преквалификация на летателен състав), въоръжен със самолети Ту-95МС, Ту-22М3, Ту-134УБЛ и Ан-26, както и на 203-ти ОГАП СЦ (Отделен гвардейски авиационен полк самолети цистерни), въоръжен със самолети цистерни Ил-78. Там е и 360-ти авиоремонтен завод за ремонт на самолетите от руската стратегическа авиация, включително Ту-95, Ту-160 и три Ту-22М3.Това я прави главен център за бойна подготовка на екипажите на стратегическата авиация. Намира се на приблизително 470 км от украинската граница. Смята се, че повредите по тази база не само засягат активните бомбардировъчни части, но и нарушават обучение на пилоти и операциите по поддръжка на далекобойните самолети на Русия.

3. Авиобаза Белая (Иркутска област)
Разположена дълбоко в Сибир, на повече от 4000 км от Украйна, авиобаза Белая е военно летище в Иркутска област , разположено на 18 км северозападно от град Усолье-Сибирское и на 85 км северозападно от Иркутск. В момента на летището е разположен №200 гвардейски тежкобомбардировъчен авиационен Брестски червенознаменен полк, част от 326-та тежкобомбардировъчна авиационна Тарнополска дивизия на 37-ма въздушна армия на Върховното командване на народните комисари. Полкът е въоръжен със свръхзвукови бомбардировачи Ту-22М3, които са с голям обсег на ракети. Базата се смята за недосегаема от украинските сили!

4. Авиобаза Иваново (Ивановска област)
Разположена на около 700 км от украинската граница, тя е основната авиобаза за руските самолети A-50 AWACS (система за въздушно предупреждение и управление), които са от решаващо значение за руските въздушни операции. Тези самолети изпълняват ключови функции като откриване на системи за противовъздушна отбрана, проследяване на въздушни заплахи и координиране на дейността на изтребителите. Тъй като Русия притежава общо по-малко от десет A-50, загубата или повредата дори на един значително влошава нейната ситуационна осведоменост и способностите за командване и контрол. Трябва да се има предвид, че в началото на 2024 г., бяха свалени от украинските сили два от този вид самолети.

5. Авиобаза Украинка (Амурска област)
Украинка е голямо военно летище в Серишевски район на Амурска област, на 26 км северно от град Белогорск. Летището е кръстено на най-близкото селище, село Украинка. На летището се помещава командването на 326-та тежка бомбардировачна Тарнополска авиационна дивизия, носител на „Орден Кутузов“, и два авиационни полка за далечна авиация. Това са 182-ри гвардейски тежко бомбардировъчен авиационен Севастополско-Берлински червенознаменен полк и 79-ти тежко бомбардировъчен авиационен полк, носител на Орден „Червена звезда“, както и части за поддръжка на самолетите. На територията на летището има изложба музей.

Поради неизвестни причини камионът, превозващ дроновете към летището в петата Амурска област, се е взривил и не се съобщава за нанесени щети.

- Какви и колко са модерни самолетите в стратегическите бази на Русия?
- Стратегическият бомбардировач е боен самолет, способен да носи специализирани въоръжения (авиобомби, крилати и балистични ракети), включително ядрени оръжия, предназначени за нанасяне на бомбени и/или ракетни удари по стратегически значими цели, разположени на територията на враждебна държава, обикновено извън основните театри на военните действия, с цел подкопаване на нейния военен и индустриален потенциал. За разлика от тактическите бомбардировачи, които са предназначени да унищожават вражески цели (мобилна и стационарна техника, тактически бази и личен състав) в театъра на военните действия. Стратегическите бомбардировачи имат междуконтинентална далечина на полета, увеличено тегло на бойния товар, който може да е конвенционален или ядрен (според поставените задачи). Тези самолети имат по-комфортни условия за живот за екипажа, с цел запазване на работоспособността му по време на дълъг полет или в режим на бойно дежурство. В момента само Русия, САЩ и Китай разполагат с бойни самолети от този клас.

- Какво представляват тези самолети?
- Ще се опитам да направя доста кратък и премерен анализ, за да обясня, но те са:
- Ту-9 е стратегически бомбардировач от съветската епоха, оборудван с турбовитлови двигатели, използван от Русия за изстрелване на крилати ракети с голям обсег - като Х-55, Х-555, и по-новите Х-101/102. Всеки самолет може да носи до 16 крилати ракети. Въпреки възрастта си, Ту-95 остава важен актив в способността на Русия за удари с голям обсег.
- Ту-22М3 е свръхзвуков бомбардировач с голям обсег, способен да носи крилати ракети Х-22, които представляват сериозно предизвикателство за украинската противовъздушна отбрана поради високата си скорост. Ту-22М3 е част от конвенционалните и ядрени ударни сили на Русия.
- A-50 е самолет AWACS, използван от Русия за откриване на системи за противовъздушна отбрана, координиране на ракетни удари и насочване на изтребители. Русия разполага с по-малко от десет действащи A-50, като се оценява, че всеки от тях струва около 350 милиона долара. Загубата им силно ограничава ситуационната осведоменост и възможностите на Русия за въздушно командване.
- Ту-160 е свръхзвуков стратегически бомбардировач с променлива стреловидност на крилата и най-големият боен самолет в света. Способен да носи както ядрени, така и конвенционални крилати ракети, включително Х-101 и Х-102. Ту-160 служи като ключов компонент на руските сили за удари на далечни разстояния и ядрено възпиране.

- И да си поговорим за техниката, използвана от украинците в операция „Паяжина“...
- Украинската страна не съобщава какви дронове е използвала в операцията. Показаните снимки от изоставения склад в Челябинск ни ориентират за начина на поставяне и превозване на безпилотните апарати.

От обществена информация става ясно, че квадрокоптерите са под покрива на контейнер и след отварянето му те могат да излетят.

Някои експерти смятат, че става дума за немските дронове FPV - „мини Таурус“ на фирма Helsing или от подобен тип,

доработени в Украйна. Както съобщиха от „Дойче веле“ Германия е предоставила на Украйна 4000 нови бойни дронове с изкуствен интелект. Става дума за дронове камикадзе за еднократна употреба, снабдени с експлозиви. Безпилотните летателни апарати на Helsing се ориентират по терена с помощта на изкуствен интелект и могат да продължат да се движат към дадена цел дори в случай на подаване на връзка от средства от руската защита от дронове (РЕБ). Ето защо в професионалните среди вече ги наричат "мини Таурус", тъй като германските крилати ракети ТАУРУС също използват автономни системи за насочване. Този вид дрон използва изкуствен интелект, за да разпознава цели още по време на полета. Той е програмиран да идентифицира руска военна техника, но не само това. Изкуственият интелект осигурява допълнителни възможности дори в сравнение с такива мощни западни оръжия като HIMARS, тъй като руснаците междувременно са се научили не само да заглушават радиочестотите, но и да пречат на системата за спътникова навигация GPS, използвана от HIMARS. Не се знае на какво разстояние могат да летят тези дронове, но ако се има предвид, че обхватът на стандартен FPV дрон е средно от 7 до 10 километра,

предполага се, че обсегът на "мини Таурус" може да достига около 40 километра.

По данни на българския информационен център на Министерството на отбраната, Украйна вече използва и дронове с оптични влакна с обсег от 20 километра. Тези апарати също могат да изпълняват задачи без да се влияят от средствата за радиоелектронна борба (РЕБ).
Посочвам тези видове дронове, защото те са пример за възможностите за реализиране на такава сложна операция по управление на безпилотни апарати на хиляди километри. Специалисти смятат, че поради забавяне на сигнала и голяма динамика, трудно може да се мине без изкуствен интелект. Редица издания посочват, че Украйна е демонстрирала хибриден подход към воденето на война с дронове, който комбинира дистанционно човешко управление с елементи на автономност и функционалност, подпомагана именно от изкуствен интелект. На кадри от атаката се виждат дронове, кацнали на антените на А-50, както и на други уязвими места на бомбардировачи, което подкрепя това твърдение.

Наличните доказателства сочат, че изкуственият интелект вероятно е играл поддържаща роля както за стабилността на полета, така и за насочването, особено за осигуряване на прецизни удари по уязвими места на руските бомбардировачи и насочващи самолети.

Най-вероятно дроновете, използвани в операцията, са били дистанционно управлявани чрез руски мобилни телекомуникационни мрежи, включително 4G и LTE (Long Term Evolution) връзки. Те са осигурявали достатъчна честотна лента, за да поддържат предаване на видео в реално време и подаване на команди на огромни разстояния, което е позволявало на украинските оператори да управляват полети на дронове извън руската територия.

- Дали така тази конфигурация не елиминира необходимостта от физически наземни контролни станции или близки оператори...
- Може да се предположи, че за реализирането на стабилния контрол на дълги разстояния през мобилни мрежи, дроновете са разчитали на софтуерно-хардуерна система, изградена около ArduPilot. ArduPilot е надеждна, универсална система за автопилот с отворен код, поддържаща много видове превозни средства: мултикоптери, традиционни хеликоптери, самолети с фиксирани крила, лодки, подводници, марсоходи и други. Изходният код е разработен от голяма общност от професионалисти и ентусиасти. Системата осигурява усъвършенствана стабилизация на полета, навигация по точки, безопасни рутинни и програмируеми профили на операцията. В нашия случай вероятно всеки дрон е интегриран с компактен борден компютър от типа Raspberry Pi, свързан с уеб камера и LTE модем чрез Ethernet или спътников интернет. Камерите се използват за визуална навигация, докато контролните сигнали се насочват през интерфейса на ArduPilot, което позволява на операторите да управляват дрона дистанционно, дори когато са изправени пред значително забавяне на сигнала. Гъвкавостта на ArduPilot го прави подходящ за мисии, работещи през нестабилни или високолатентни връзки, като например мобилен интернет, тъй като може самостоятелно да управлява ориентацията, курса и височината на дрона, осигурявайки стабилност на полета, докато се чакат команди от оператора. В допълнение към ръчното управление изглежда, че в логиката на атаката на дроновете е интегрирано насочване с помощта на изкуствен интелект, което се осигурява от летателни апарати от клас "мини Таурус". Според разузнавателна информация и доклади с отворени източници, екипите на службите на Украйна са изследвали конструкцията и визуалните профили на целевите самолети, включително моделите Ту-95МС, Ту-22М3 и А-50. Тези модели се съхраняват в украински авиационни музеи, като Полтавския музей на далечната и стратегическа авиация. В паметта на дроновете са вкарани точните слаби места на съответните самолети. Такива модели биха могли да помогнат на операторите да идентифицират ключови структурни слаби точки като подкрилните ракетни държатели, местата на захващане на крилото с тялото на самолета и местата на резервоарите за гориво, което позволява сигурно унищожаване на техниката и точно насочване в крайния етап на атаката.

Изображенията, публикувани от украинските служби, потвърждават, че специфичните места от самолета са били идентифицирани като цели по време на фазата на подготовка, а по-късно официални кадри показват, че дронове атакуват точно тези определени зони. От анализа на показаните видео кадри с унищожени самолети, други експерти предполагат, че снимащият дрон е бил на оптическо влакно, поради големият обем данни. Вече посочихме, че Украйна разполага и с такива апарати. Налага се изводът, че дроновете са действали като прецизни оръжия – дистанционно управлявани, но и способни да изпълняват финални действия с помощта на изкуствен интелект. Вероятно операцията е използвала комбинация от софтуер, позволяващ дистанционно управление, 4G/LTE комуникации и насочване с изкуствен интелект. Това се е осъществявало от платформи с отворен код и инструменти, разработени в Украйна. Успехът на мисията не е зависела само от технологичните новости, а по-скоро от организационната изобретателност, успешното разузнаване и логистичното майсторство, които позволиха на Украйна да нанесе удар в основата на стратегическите авиационни активи на Русия – далеч отвъд фронтовата линия.

Следва продължение…