Театрото на Борисов: изблици, подходящи за мафиотски бос

Коментар на Даниел Смилов:

"Недосегаемите" е хубав филм на Брайън де Палма с Робърт де Ниро и Кевин Костнър, в който се разказва историята на Ал Капоне. В една от сцените Ал Капоне (Робърт де Ниро) е събрал босовете на бандата си на официална вечеря и с полушеговит-полузловещ монолог налага авторитета си пред тях. Те се смеят пресилено на шегите, но всички знаят, че цялата работа вероятно ще завърши много зле. И в един момент Ал Капоне вади бейзболна бухалка, с която разбива главата на един от бандата, защото "той не е работил за отбора".

Седмичното театро на Бойко Борисов пред висшето ръководство на ГЕРБ беше издържано в подобен стил. И премиерът Желязков изглежда до края не знаеше дали главата му ще остане цяла или не. Борисов се шегуваше и размахваше бухалката, докато накрая всички изпитаха огромно облекчение, защото бяха пратени да "работят за отбора" по родните си места. Само Желязков, а и останалите граждани на страната, не разбраха той има ли още глава или няма.

Унижението не е само за Желязков, а за цялата страна

Първият извод от театрото е, че нещо изключително мизерно се е случило с българската публична среда, щом най-голямата партия може да си позволи да го разиграва в национален ефир. Говорителите на Борисов дори се възторгнаха как той доказал, че "сам кара влака". Някои заподсмърчаха умилени как дори Пеевски признал, че всичко зависело от Борисов. А мнозина злорадстваха за унижението на Желязков.

Унижението обаче не е за Желязков, а за цялата страна и особено за избирателите и ръководството на ГЕРБ, които допускат да попаднат в такава унизителна ситуация. Т.е. "харизматичният им лидер" да се отнася като парцали към тях и да си позволява изблици, които са подходящи за мафиотски бос. И определено не са подходящи за лидер на демократична формация. (За откровено просташките реплики по отношение на председателя на НС Наталия Киселова дори е неудобно да се говори - ако и това се обяснява с "харизма", то тая харизма изглежда е нещо доста долнопробно.)

Какъв бе смисълът от цялото представление и какво следва от него? Защо беше необходим този драматичен шок? Обясненията, които бяха лансирани по един или друг начин, бяха основно три.

Защо Борисов разигра този театър

Първо, Борисов реагирал на ситуацията в Пазарджик, която, макар и непредставителна за страната, е тревожна за ГЕРБ. Тревожността идва от това, че Пеевски "изяде" целия корпоративен и купен вот, който преди това е отивал и за ГЕРБ или за удобни на ГЕРБ сателити. Ако това се повтори и на други места, резултатът в национален мащаб става непредвидим. Случилото се в Пазарджик също така показа, че Новото начало нито имат скрупули по отношение на купуването на гласове, нито се боят да ползват полицията като чадър на електорални фокуси. И резултатът е показателен - огромно присъствие на ДПС в "уязвимите" секции, макар че на предходните избори там вотът е отивал за други партии. В политическите изследвания рязката промяна на гласуване в полза на различни партии е основен индикатор за купен и корпоративен вот - от гледна точка на обществен дебат, това е достатъчно доказателство. Останалото е работа за полиция и прокуратура, които просто отказват да я свършат.

Второто обяснение е необходимо, защото страхът на Борисов от "изяждане" на корпоративните и купените електорални тлъстинки е реален, но той не е достатъчен да обясни случващото се. "Решението" на проблема, което беше предложено, бе официалното влизане на Новото начало в управляващото мнозинство. Това не може да стане безболезнено и може би затова Борисов прибягна до драматичния шок с мафиотската сценка. Най-вероятно Пеевски ще влезе официално в коалицията, но дори и да не влезе, влиянието му върху Борисов и ГЕРБ няма да намалее. Затова тези маневри имат смисъл единствено с оглед на "избелване" и "изчистване" на Пеевски, както и за по-силна негова преговорна позиция за изваждане от списъка "Магнитски". В крайна сметка американците може да се отнесат благосклонно към зам.-премиер или поне официален член на приятелско правителство.

Трудностите

За да се реализира този план обаче, има много трудности. Първата е, че Борисов трябва да получи нещо като компенсация за промоцията на Делян Пеевски. Гневният изблик и заплахата да разтури цялата конструкция носиха такова послание: ако не получа нещо голямо, няма да играя повече с вас. И тук идва въпросът за главата на Желязков. Накратко, театрото е тест за това дали Борисов може да стане премиер. И при всички случаи това ще е едно от условията за влизането на Пеевски във властта, особено ако междувременно няма някаква много негативна обществена реакция към тази идея.

Втората трудност е ИТН. Те досега мълчат и изглежда преговарят. Цената за тяхното оставане в конструкцията ще е много висока за ГЕРБ и Пеевски: хората на Слави ще си искат ресурсни министерства и вероятно конкретни сделки. Всичко това ще създаде тежки проблеми за новия бюджет и плановете на Борисов и Пеевски за него. Затова е вероятно ИТН да излезе и да бъдат сменени с напазарувани депутати от "Величие". Преговори и алъш-вериш в тази посока изглежда текат, които може да целят поне да свалят цената на ИТН. Но тук нещата са сложни, защото ИТН може и да излязат от управлението с трясък, като се предложат за съюзник на Радев (защо не и негов мандатоносител) на нови избори.

Третият вариант

Третата версия на случилото се е комбинация на горните две плюс още нещо. Борисов се е уплашил от Пазарджик и компенсира с преиграна гневна реакция. Той тества водата за вкарване на Пеевски във властта официално, в правителство, на което Борисов да е премиер. Но го е страх от подобно развитие и всъщност се надява на силно негативна обществена реакция, която да го предотврати. С театрото той си купува време, за да може тази реакция да се разгърне. И ако това стане, Борисов ще може да каже с облекчение на своя ортак: "Виж, опитах, но не става. Ще ни вдигнат на балон. Затова дай да сменим Киселова и Дани Митов, а пък по-нататък ще видим".

Доколкото Борисов е познат в българската публичност, третият вариант най-много му подхожда. А този трети вариант може да тръгне и в друга посока, ако обществото, включително медиите, говорители и улицата всъщност останат пасивни и не се противопоставят на плана. Тогава пък Борисов и Пеевски могат да си стиснат ръцете в официално свое двуглаво управление. В него Борисов отново ще кара влака, но влакът ще е качен върху талигата на ДПС.