Доц. Киселова: Не бива да се определя действащото в оставка правителство като служебно

Страната може да се окаже в конституционен тупик, ако никой от висшите длъжностни лица от "Домовата книга" не приеме да застане начело на служебното правителство.

Конституционните промени и "Домовата книга"

"Ако се върнем 2 години назад, сме разисквали ситуацията, че е възможно да се стигне до безизходица, в която всеки един от висшите длъжностни лица да се откаже от "Домовата книга". Всички, които бяха избрани след влизане в сила на конституционните промени, не би трябвало да отказват, защото те знаят, че това е част от длъжностната им характеристика. По отношение на банката - управителите и подуправителите на ББР, това би означавало прекратяване на мандата", каза бившият председател на Народното събрание доц. Наталия Киселова в студиото на "Денят ON AIR".

Тя поясни, че при председателя на Народното събрание е особено, защото той не може да бъде кандидат за народен представител за следващ мандат.

"Като започнем по метода на изключване, може да се окаже, че резерва е в омбудсмана и неговия заместник и в председателите и зам.-председателите на Сметната палата. Колеги на Назарян казаха, че тя ще откаже, но аз от нея не съм го чула. И тук е резерва също, защото когато говорим за председател на НС, това е длъжност, която има потенциал от 239 народни представители и когато разговарях с колеги, им казах, че това е възможен изход", допълни доц. Киселова в ефира на Bulgaria ON AIR.

По думите ѝ "Конституцията не е предвидила съгласие" от посочените кандидати.

"Държавният глава се държи по дипломатичен начин, но нито тези, които промениха Конституцията, нито сега тези, които настояваха за предсрочни избори, нямат решение на този казус. Не искам да изпадаме в ситуация, в която да кажем: "Ами, то може това правителство да проведе избори". За мен това не е коректен прочит на конституционния текст. Не бива да се определя действащото в оставка правителство като служебно", категорична е тя.

Коя е възможната дата за изборите

Доц. Киселова подчерта, че държавният глава е обвързан от няколко предпоставки.

"Първо - в Конституцията има срок между насрочването и провеждането на избори. На второ място той е обвързан с това, че изборите трябва да бъдат неделен ден. Първата неделя на април е Цветница и Великден за католиците, а следващата неделя е Великден за православните християни. Предполагам, че президентът е разговарял с представители на парламентарните групи при провеждането на консултациите. Имаше няколко заявки, едната беше да бъде по-дълъг ден самият изборен ден. Времето се сменя на 28 срещу 29 март", коментира още тя.

Машинното гласуване

"ЦИК никога не поиска да направи одит, за да затвори устата на онези противници, които смятат, че е възможно да има разминаване между начина на гласуване и окончателния резултат. Около 15% трябваше да бъде тази проверка, за да кажем, че са обективни резултатите. На първото прилагане на машините имаше отлив на избиратели и сега натискането отново е в определена посока. Генезисът на проблема е в членовете на СИК", добави бившият председател на Народното събрание.

За нея на първо място трябва да стои доброто обучение.