Българският парадокс: Единственият протест „ЗА“ оръжието в Европа

Вашият мир е капитулация! Вашата дипломация – изолация!

Под този красноречив надслов София тотално напусна общоевропейския тренд на умора и демонстрира уникален геополитически феномен. Докато Западна Европа периодично излиза на улицата, притисната от инфлацията, икономическата криза и сметката за подкрепата на Киев, българският „триъгълник на властта“ се превърна в единственото място на континента, където граждани протестират с искане за по-остра позиция срещу Москва и за продължаване на военната помощ.

Протестът срещу външната политика на „Дондуков“ 2 се яви като директен и парадоксален контрапротест на вълненията в Западна Европа. На Стария континент улицата масово иска мир на всяка цена, докато у нас площадът се разтресе от гняв, че държавата се снишава и доброволно влиза в изолация.

Наопаки на европейския тренд

В Берлин, Париж или Рим масовите демонстрации в последно време често се движат по сходен сценарий: социално недоволство, гарнирано с лозунги за „спиране на огъня“ и критики, че милиардите за отбрана ощетяват вътрешните системи. Западният протест в същината си е уморен от чуждата война и иска комфорта си обратно, дори това да означава пасивна капитулация пред агресора.

В София обаче мотивацията е огледална. Хората излязоха не заради цените на горивата или сметките за ток, а заради усещането за национален срам и геополитическо предателство. Недоволството пламна веднага след поредицата от атаки срещу търговски кораби в Черно море и упорития отказ на властта да назове директно Русия като източник на заплаха за регионалната сигурност. Като катализатор подейства и неотдавнашното решение за спиране на предоставянето на оръжие за Украйна и призивите за „дипломатически преговори“ – ход, който за голяма част от обществото означава окончателно скъсване с евроатлантическия курс.

Вътрешната сглобка на абсурда

Циничният прочит на събитията показва, че у нас активизмът работи наобратно: левите и социалните теми са загърбени, за да се спасява цивилизационният избор на страната. И докато гражданите настояват за достойно поведение в рамките на ЕС и НАТО, Румен Радев побърза да атакува организаторите, обвинявайки ги, че се опитват „да върнат Борисов и Пеевски във властта“. Ответният удар от площада не закъсня – съпредседателят на ПП Асен Василев го призова да излезе пред събралото се множество и го обвини, че вместо това „върти бизнес проекти“ с партийни фигури, обобщавайки външнополитическото лавиране с фразата: „Когато се въртиш като пумпал, никой не те уважава“.

Две Българии на един площад

Софийският протест оголи една стряскаща истина – институциите и активната част от обществото говорят на напълно различни, несъвместими езици. Държавното ръководство упорито прокарва доктрината за „неутралитет“ и „солидарност чрез пасивност“, докато улицата вижда в това просто бързо пълзене към сивата зона на Евразия.

Докато голямата част от Европа е обхваната от прагматична умора и вътрешнополитически егоизъм, България роди исторически прецедент. Ние парадоксално се оказахме единствената държава, в която гражданите трябва масово да окупират площадите, за да призовават собствените си управляващи да изпълняват съюзническите си ангажименти. Невероятно, но факт...