Николай Димитров – NAD пред ФАКТИ: Театралният плакат остава като единствена „капсула на времето“ от спектакъла

Народният театър „Иван Вазов“ отбелязва Деня на художника с изложба, посветена на съвременния български сценичен плакат. В изложбата може да се види селекция от плакати за спектакли на театри от различни градове в страната. Инициативата поставя във фокус плаката не просто като средство за представяне на постановката, а като самостоятелно художествено произведение със собствен визуален език. Пред ФАКТИ говори художникът и дизайнер Николай Димитров – NAD.

- Г-н Димитров, кога един театрален плакат се превръща в изкуство, а не остава просто средство за реклама?
- Плакатът е изкуство още в самия си генезис. По-правилен отговор би бил кога той спира да бъде изкуство, а остава само рекламен материал.

- Плакатът трябва да привлече вниманието за секунди, но същевременно да носи смисъл, настроение и идея. Каква е според вас границата между добрия рекламен образ и произведението на изкуството?
- Когато те накара да изпиташ желанието да го закачиш на стената си вкъщи. Не само като връзка със сценичното представление, а заради собственото си въздействие. Тогава плакатът наистина е не само рекламен материал, но и изкуство.

- Може ли един плакат да бъде въздействащ, дори когато човекът, който го гледа, не знае нищо за спектакъла?
- Това мисля е основната цел на плаката. Да създаде интерес за тези зрители, които не са запознати с произведението и да запознае с конкретния прочит тези, които вече го познават. Или просто да създаде провокация за зрителския интерес.

- Как се ражда идеята за един театрален плакат - от текста, от режисьорската концепция или от някакъв личен образ, който се появява във въображението Ви?
- Няма точна рецепта, но един театрален плакат е съвместна работа между художника и режисьора, за да отразява истински духа на спектакъла. Той е своеобразно визуално послание на сценичната реализация.

- Как се намира равновесието между ясното послание и загадката в един театрален плакат?
- Това е може би най-сложната задача, създаването на интригуващ образ, който съдържа лаконичност и загадка. Тук често фразата “Less is more” („По-малко е повече“) е ключова.

- Как еволюира театралният плакат, ако го сравним с преди 10 или 20 години, например?
- Като всяко едно изкуство има цикличност и тенденции, които се менят непрекъснато. Дали под формата на силен акцент върху снимки и други визуални образи, или цялостното им премахване и заместване с типография и графични елементи.

- Как днес един театрален плакат може да запази силата си в свят, в който сме заляти от изображения и реклами?
- Плакатите са авангард на всяка нова визуална естетика. Като неизменна част от “безкрайното море от съдържание”, което ни залива ежедневно, един плакат трябва да бъде добре балансиран и премислен, за да може истински да „разклати” зрителя.

- Какъв е животът на плаката след премиерата на спектакъла?
- Много често плакатът остава като единствена “капсула на времето” от спектакъла. Поради тази причина, именно той има отговорната задача да е носител на паметта за представлението.

- Ваши плакати са включени в международни селекции, включително в Международното триенале на сценичния плакат в София. Как подобни срещи с автори от други държави променят представата ви за собствената ви работа?
- За мен е чест плакатите ми да бъдат селектирани за участие в такива високи форуми на нашето изкуство и да бъдат представени пред разнородна публика по света. Подобни срещи с творчеството на колеги от други страни са изключително важни, за да може един автор да освежи погледа си не само върху своята работа, но и да се запознае с творби, постигнали друг прочит на познат текст или различен синтез на популярна тема.

- В епохата на социалните мрежи плакатът все по-често се вижда първо на телефонен екран, а не на театралната стена. Променя ли това начина, по който го създавате?
- Плакатът е елементът от спектакъла, който по принцип изпълнява своята “роля” извън сградата на театъра. Социалните медии са най-новият формат, чрез който зрителите се срещат с него.

- Има ли ваш плакат, за който можете да кажете – този е най-добрият?
- По-скоро бих казал, че тези, които не харесвам, са по-ценни, защото се научавам какво не бих повторил.

- Как бихте убедили днес един млад човек, че си струва да работиш това да правиш театрални плакати?
- Това е страст и желание, с която се раждаш. Единствено мога да кажа, че си заслужава и има смисъл от това изкуство!